Страните от групата Г-20 на водещите световни икономики трябва да избягват планове за обезценка на техните валути с цел да получат конкурентно предимство спрямо останалите държави, заяви висш служител на Международния валутен фонд, цитиран от "Уолстрийт Джърнъл" и БНР.

Коментарите на главния икономист на фонда Морис Обстфелд са факт преди срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 този петък и събота в Баден-Баден, Германия.

Досега това беше успешен ангажимент от страна на Г-20, за да се избегнат конкурентни девалвации, отбеляза Обстфелд, добавяйки, че предишните ангажименти относно валутните политики са допринесли за гъвкавост на обменните курсове и са стабилността на националните валути.

Страните трябва да избягват девалвация с цел постигане на конкурентно предимство. Ние бяхме до голяма степен в съответствие с това, което Г-20 предлагаше в миналото, посочи представителят на МВФ.

Тези негови коментари следват медийна информации от миналата седмица, предполагаща, че Г-20 повече няма да отхвърлят изрично обезценката на валутите и ще заложи единствено на ангажименти за открита и справедлива международна система на търговия.

Прегледът от страна на новата администрация на САЩ на корпоративното данъчно облагане, целящ облагане на вноса и освобождаване на износа от данъци за укрепване на националната икономика, също ще бъде обсъден на срещата на Г-20, заяви г-н Обстфелд.

Той посочи, че "дяволът ще бъде в детайлите" на този план на Белия Дом и добави, че подобен данък вероятно ще доведе до странични ефекти, като например по-висок търговски дефицит в САЩ и по-силен долар, което пък ще се отрази негативно на нововъзникващите икономики, имащи валути, фиксирани към "зелените пари", като например като Саудитска Арабия.

Подобни данъчни промени вероятно ще имат странични ефекти за други страни, така че това ще представлява легитимна тема за дискусия на предстоящата в края на седмицата среща, каза представителят на фонда.

Г-н Обстфелд също така изрази подкрепа за ултра разхлабената парична и лихвена политика на Европейската централна банка, която спомогна за засилване на кредитното предлагане и за икономическия растеж в еврозоната. Бихме искали инфлацията в еврозоната не само да достигне целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2%, но да постигне и известна трайност на гърба на силна икономическа активност. Мисля че настоящата траектория на политиката, провеждана от ЕЦБ, изглежда ще постигне това, сподели той.

Морис Обстфелд отбеляза, че МВФ не се застъпва за тезата за преждевременен отказ от провежданата от ЕЦБ стимулираща парична политики и със сигурност не е за увеличаване на европейските лихвени ставки към настоящия момент. ЕЦБ върши добра работа в укрепване на европейската икономика назад и за стабилизиране на ценовите очаквания.

Той също така призова Германия, която е критикувана многократно за големия си излишък по текущата сметка, да използват наличната фискална свобода на действие и да увеличи инвестициите в инфраструктура и в други области.