Новоизбраният сръбски президент Александър Вучич обича да използва миналото, за да обяснява бъдещето. През 1947 г., когато Йосип Броз Тито обединяваше Югославия, той построи железопътна линия през Босна, която свърза сърби, хървати и бошняците мюсюлмани, приятели и врагове след Втората световна война.

Тито не беше глупав, заяви Вучич пред репортери. Хората трябваше да работят заедно, да строят заедно, да пътуват заедно, да живеят заедно. От това се нуждаем - от свързване, каза новоизбраният сръбски президент, цитиран от БТА.

Югославия се разпадна във война преди 26 години, раждайки седем държави. Сега Европейският съюз прие проект, издигнат от Вучич, който отново ще обедини пет от тях плюс Албания, този път в общ пазар. Проектът ще премахне всички оставащи тарифни бариери, ще вдигне пречките за свободно движение на хора, стоки и услуги и ще въведе стандартни регулации в региона.

ЕС вижда в очертанията на споразумението, договорени през юли, начин отново да се ангажира с балканските държави, разстроени от изпаряващия се ентусиазъм на блока за бъдещо разширяване и изложени на нарастващото влияние на Русия.

Той обаче получи смесен прием. Косово, например, се страхува да не бъде върнато в доминиран от Сърбия съюз, подобен на този, който напусна с война. Други се тревожат, че това само ще забави присъединяването им към ЕС или, което е по-лошо, ще го замени. ЕС делегира развитието на плана на Съвета за регионално сътрудничество. Неговият ръководител Горан Свиланович заяви пред Ройтерс, че балканските лидери стават все по-големи реалисти за понижения апетит в Брюксел за разширяване на ЕС. Те виждат какво става в ЕС, каза той.

Но ще работят заедно върху план за балкански пазар и с ЕС, когато видят, че това носи промяна в живота им, заяви Свиланович.

Години наред перспективата за присъединяване към ЕС стабилизира отношенията и носи реформи в размирния и беден регион. Но след като Хърватия последва бившата югославска република Словения и се присъедини към ЕС през 2013 г., ЕС се оказа изправен пред мъчителния проблем с миграцията, Брекзита и десния популизъм. Една година по-късно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отхвърли каквото и да било разширяване преди 2020 г. Стабилността и демокрацията на Балканите пострадаха. Юнкер изразяваше факт, но всъщност направи огромна грешка, заяви високопоставен служител на ЕС пред Ройтерс. Много неща, които напредваха, просто спряха, заяви служителят. Друг дипломат от ЕС каза, че Брюксел се е издънил и се опитва отново да се ангажира. Един от резултатите е общ пазар на Западните Балкани, който ще развие идеята на Централноевропейското споразумение за свободна търговия /ЦЕФТА/. И шестте страни са членки на ЦЕФТА, но пактът имаше трудности в стимулирането на търговията в региона и някои бариери остават. Поддръжниците на плана казват, че единно икономическо пространство с пазар от 20 милиона души ще бъде по-атрактивно за инвеститорите отколкото шест малки държави, всяка със своя бюрокрация.

Инвеститорите ще тропат на вратите ни, заяви Вучич, сръбски премиер, който бе избран за президент на 2 април.

ЕС казва, че това ще бъде стъпка към членство в ЕС, а не алтернатива. Не остана незабелязано обаче, че разширяването няма място в документ от март на Юнкер, който посочва опциите за ЕС, след като Великобритания напусне през 2019 г.

Създайте свой собствен пазар, защото няма да се присъедините към нашия, е заглавието на статия миналия месец на косовския анализатор Беса Шахини в сайта Прищина инсайт.

Косово отхвърли репресивното управление на Белград във войната от 1998-99 г. и се страхува от Сърбия като най-голяма страна в региона и приятел на Русия.

Ние не искаме да виждаме една Сърбия, която се държи в руски стил, опитвайки се политически да доминира в региона, заяви във вторник косовският външен министър Енвер Ходжай за инициативата. Премиерът Иса Мустафа написа във Фейсбук: "Ние имаме различни спомени от миналото. Не искаме това минало да се завърне преопаковано".

Сокол Хаволи, съветник на Мустафа, заяви пред Ройтерс, че проектът може да забави интеграцията на региона в ЕС.

Попитан дали един общ пазар би могъл да се превърне в заместител на разширяването на ЕС, Вучич заяви, че това не трябва да се случва, но каза, че е чул, неофициално, за подобни страхове в Черна гора. Офисът на черногорския премиер Душко Маркович посочи пред Ройтерс, че Подгорица все още трябва да получи детайлно предложение, но подкрепя по-широкото регионално сътрудничество. Албански служител, който пожела да остане анонимен, заяви, че Тирана е скептична.

Кристоф Бендер, заместник-председател на Европейската инициатива за стабилност, базирана в Брюксел проучвателна група, заяви, че ще бъде изненадан, ако създаването на клуб на бедни икономики направи нещо съществено за разрешаване на проблемите на региона. Нито пък това може да бъде реална алтернатива на историята на просперитет и стабилност вътре в ЕС. Ако тази история се изпари, балканските политици ще трябва да търсят други алтернативи, заяви Бендер пред Ройтерс. С оглед на най-новата история, това е опасно, каза той.

Днес железопътната линия, която построи Тито, говори по-малко за бъдещето отколкото за безумието на миналото. Когато влаковете преминават между двата етнически базирани региона, се сменя персоналът на влака, отразявайки как властта бе поделена с цел да бъде сложен край на войната от 1992-95 г. Част от линията вече не се използва.

Вучич заяви, че критиците на неговата идея изтъкват, че просто искат да оставят Балканите назад и да се присъединят към ЕС. Така прави и Сърбия. Но означава ли това, че ние трябва да изгубим следващите три, четири, пет години, когато знаем, че няма да станем член, каза той.