На два пъти през последната година и половина – веднъж в края на 2015 г. и веднъж в края на 2016 г., Федералният резерв на САЩ, повиши основния лихвен процент. Това се случи за първи път от 2006 година насам, откогато за дълъг период от време лихвите останаха на едно много ниско равнище.

Но изглежда тази ера вече е на приключване и много икономисти говорят за нов цикъл от увеличение на лихвите. Не само в най-голямата световна икономика, а и в Европа, Азия и другаде. Този тренд неминуемо ще стигне и до България.

Няколко са основните причини за тези решения на Федералния резерв на Съединените щати. На първо място се наблюдава достигането на почти пълен паритет на долара спрямо еврото – ние сме вече на 10% от този паритет.

С новата администрация президентът Доналд Тръмп залага отчетливо на връщането на много бизнеси обратно в САЩ, на стимулиране на производството и на откриването на повече работни места. Всичко това говори, че ни очаква засилване на американския износ и в такава ситуация чак толкова силен долар не е толкова необходим.
Освен това Тръмп предвижда някои данъчни промени, които да предотвратят изнасянето на производства от Северна Америка. От тази гледна точка лихвите бяха прекалено ниски за прекалено дълъг период от време. Това също е изиграло своята роля и сега по естествен начин нещата тръгват в обратната посока в името на един по-органичен вътрешен растеж на икономиката.

Не толкова еднозначно е обаче дали новият тренд ще се пренесе автоматично и в Европа. Безспорно, тенденцията ще е същата, но скоростта, с която ще нарастват лихвите на Стария континент няма как да е толкова висока колкото в САЩ. Защото Европа е все още твърде далеч от едно загряване на икономиката. Тя има нужда от още по-висока конкурентоспособност, каквато й липсва, особено в иновациите и новите технологии. Американската и особено азиатските икономики я конкурират успешно и с по-високата си производителност на труда.

Сега е много актуално да се говори за „Европа на две скорости“. Само че ЕС винаги е била на две скорости. Имаме еврозона и страни, които са извън нея. Имаме Шенген и страни членки, които са извън него. Имаме също единен банков съюз и държави, които работят, за да се присъединят към него, и такива като нас, които доскоро дори не искахме да чуваме за такова нещо.

Очевидно е, че ако искаме европейските икономики да тръгнат с по-висока скорост нагоре, трябва вече да не работим толкова много за кохезията, а по-скоро за конвергенцията. Обсъждат се например вече единни европейски облигации, които да финансират дълговете на страните от ЕС.

Всичко това говори в полза на твърдението, че тенденцията към повишаване на лихвите ще тръгне от САЩ към нас, макар и с по-ниска скорост.

Друг е въпросът дали увеличението на лихвите ще се съчетае с раздвижване на кредитирането, особено в България. В това отношение тук текат други процеси. Корпоративният пазар в България например досега разчиташе твърде много на подкрепата на еврофондовете и тегленето на заеми от страна на фирмите, когато го имаше, се свеждаше преди всичко до определена малка част от стойността на целия проект.

Но и това време може да се окаже на свършване. Ресурсът от европейски средства намалява, а след 2020 година може да намалее още повече, т.е. се отваря отново нуждата от самостоятелно финансиране, вече с банково кредитиране. А когато има търсене, има и предлагане на по-високи лихви. Това е естествен процес, на който самите банкери в България също залагат.

При индивидуалното кредитиране – независимо дали ипотеки или потребителски кредити, лихвите могат да отиват само нагоре. Например, напоследък се твърди, че имотният пазар върви добре. Това може и да е манипулативно твърдение, може и да има разлика между столицата и останалите пет големи града и останалата част от страната. Но пък от друга страна няма пазар, който вечно да стои само в стагнация и е очевидно, че и тук нещата тръгват в противоположна на досегашната посока.

Много трудно обаче може да се предвиди каква ще е продължителността на новия цикъл на нарастване на лихвите. По начало когато говорим за корпоративното финансиране, трябва да имаме предвид, че ако е за стратегически инвестиции, то се планира за поне десет години напред. Ипотечното кредитиране е за поне 20 години напред, дори 30. Така че периодът на нарастване на лихвите ще отнеме поне 5-6 години, дори към 10 години.

И друг процес говори в полза на твърдението, че предстои движение на лихвите нагоре. Това е вече осъзнатата необходимост от това в българската икономика да влязат свежи парични потоци.

Изразът „The cash is the King“ трябва да важи с пълна сила и за държавните финанси. 2015 и 2016 г. бяха лоши за чуждите инвестиции в България, а това са свежите пари, които трябва да влязат в икономиката, освен субсидиите, държавните заеми и държавните приходи от данъци и акцизи. През 2015 година у нас имаше едно леко увеличение на преките инвестиции, което обаче дойде по-скоро от счетоводна операция – един голям инвеститор превърна свой външен дълг в увеличение на капитала. През 2016 година вече нямаше такава операция и видяхме един доста драстичен спад.

Като цяло ние се увлякохме по усвояването на еврофондовете, но изостанахме по отношение на входящия паричен поток от инвестиции. Оттук нататък всички правителства трябва да насърчават преките инвестиции, защото само те могат да компенсират спада на европейските пари. Именно това е най-голямото предизвикателство в момента, защото в България вече има политическа нестабилност. Да не говорим, че корупцията е непокътната и не може да бъде заобиколена.

Вярно е, че има общ тренд на спад на инвестициите дори в стара Европа. Но за съжаление това при нас този тренд се проявява много по-силно, дори в сравнение с една съседна Румъния. Каквото и да говорим за тяхната съдебна реформа, факт е, че те поне са опитват да направят нещо. И в крайна сметка Румъния привлича повече инвестиции от нас и прави с 25% по-голям БВП на глава от населението в сравнение с България.
У нас има добри примери за привличане на преки инвестиции отвън, но са единични. Например пловдивският регион. Или някои отрасли като производството на авточасти, аутсорсинга, ИТ. Чудесно е, нека продължават, но ни трябва оживление и в други отрасли. Трябва да събудим по някакъв начин интереса към България, защото само ниските данъци не са достатъчни.

Да не говорим, че ние прекалихме с рекламирането на ниските данъци и ниската цена на труда. Особено последното не върши никаква работа когато става въпрос за високотехнологични инвеститори, каквито искаме да дойдат тук. Ниската цена на труда ни носи ниска добавена стойност в икономиката, макар че не е единствената причина за това.

Има и нещо друго – България трябва да си постави някои нови цели, ако искаме да привличаме паричен поток. Например да се интегрираме по-тясно с Европейския монетарен съюз и да приемем еврото. Не се наемам да кажа, че има директна връзка между засилените преки инвестиции и приемането на еврото, но ако ще вървим към конвергенция, това е пътят.

България е и една от петте държави в ЕС, която не е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР. Ние сме неин асоцииран член и влизаме в статистиките й, но не сме пълноправни членове. А това е най-голямата световна икономическа организация. Когато в ЕС стига до състояние, при което вътре в него се правят други съюзи, България трябва да участва в колкото се може повече такива съюзи. Иначе ще продължаваме да тичаме по външните коридори.

Положението в българската икономика всъщност е толкова отчайващо, че никак не е ясно бъдещето след 2020 година, когато факторът „еврофондове“ започне да отслабва. Статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.
Икономиката на България продължава да расте субсидирано и съответно доходите на българите растат административно. Българската икономика става все повече зависима от държавата и основната причина за растежа се дължи на намесата на държавата. Разходите на правителството влияят съществено върху размера на растежа поради ниската активност в частния сектор и ниския приток на чужди инвестиции.

Малкият и среден бизнес продължава да бъде мачкан от държавата с 15 % данък за едноличните търговци например, при 10% за всички останали.

Условията за предприемачество в България са се влошили рязко през 2016 г., според оценката на Световния институт за предприемачество и развитие (GEDI). България се нарежда на 82-ра позиция от общо 138 държави. През 2015 г. страната ни заемаше 46-о място в Глобалния индекс за предприемачество, а през 2014 г. бе на 44-та позиция в класацията.

България е държавата с най-лоши условия за предприемачество в сравнение с другите икономики в ЕС.

На Балканите държави като Сърбия и Албания задминават България и предлагат по-добри условия за бизнес.

Истината за икономическото развитие на България се крие в необходимостта от реформи, които да гарантират добре развита конкуренция и квалифицирани кадри.
А за да се сложи край на неблагоприятните демографски тенденции, България трябва да инвестира значително повече в самите хора, като увеличи средствата отделяни от бюджета за образование, наука и здравеопазване.

*Румен Гълъбинов е икономист и финансист, бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Български имоти“ (сега част от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“). От 2009 г. е управител на застрахователен брокер.