Не било еднократно, превръща се в тенденция

Дълг за 50 млн. лв. чрез емисия 4-годишни ДЦК продаде финансовото министерство миналата седмица при рекордно ниска лихва - 0,05%, или близо до нулата.

За сравнение на предишния аукцион от края на април тя бе над два пъти по-голяма - 0,11%. Прогнозата за следващите търгове е доходността да е и под 0,05%, но няма да е 0.

Високата стойност на облигациите и ниската лихва се обяснява с комбинация от няколко фактора - търсене на държавен дълг, което по традиция е високо, добри данни и прогноза за бюджета, ниски банкови лихви и висока ликвидност на банковата система.

Същите тези фактори поддържат относително ниска и доходността на дългосрочните ДЦК, която се движи под 2% при 10-годишните облигации.

Със сигурност фактор, който е повишил интереса към емисията, е и намерението на финансовото министерство тази година да не излиза на международните дългови пазари, както и разреждането на емисионния календар. За тази година той е сравнително беден, което поддържа интереса на инвеститорите към всяка емисия, което пък се отразява на доходността.

До момента държавата е пласирала ДЦК на вътрешния пазар на стойност 420 млн. лв., като за цялата година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е 1,2 млрд. лв.

Падежът на емисията еврооблигации от 950 млн. евро в началото на юли тази година мотивира играчите на пазара на ДЦК да бъдат активни в купуването на краткосрочни и средносрочни облигации. Особено тези, които имат еврооблигации - по неофициална информация 60% от тях се държат от български инвеститори.

Друга причина за интереса към ДЦК и е записани в закони задължителни да присъстват в портфейла на пенсионни и застрахователни компани, както и сигурността на това вложение - (виж карето по-долу).

“Доходностите са на рекордно ниски нива както по вътрешните ДЦК, така и по външните ни еврооблигации. Политическата стабилност и устойчивата фискална позиция  допълнително намаляват рисковата премия, която инвеститорите изискват, за да притежават български облигации”, обясняват от финансовото министерство. От там са категорични, че българските евробондове се представят много по-добре от книжата на останалите страни в Централна и Източна Европа, особено в дългия край на кривата на доходността.

И за вътрешните, и за външните пазари доходността е по-ниска и при висок кредитен рейтинг. Всяка от трите авторитетни агенции в последните си оценки дава основания да се предполага, че рейтингът на България може да има още едно повишение до края на тази година.

От финансовото министерство уточняват, че постигнатата доходност на последния аукцион е най-ниската регистрирана за лихвоносни ДЦК в цялата история на българския облигационен пазар.

Ниската доходност и високият интерес към книжата били отражение на политическата стабилност в страната, настъпила след сформирането на новото правителство, доброто изпълнение на бюджета към момента, както и продължаващия период на ниски лихви в Европа.

Влияние за евтиното финансиране на държавата оказва и високата ликвидност в банковата система и липсата на алтернативи за инвеститорите.

“Рекордно ниските лихви по ДЦК на вътрешния пазар са- подкрепени и от котировките на външните облигации на България, при които се наблюдава устойчива тенденция към намаление на доходностите. Намаляването на дълга от началото на годината и понижението на разходите за обслужването му е добра новина за българските данъкоплатци и в синхрон със следваната политика за фискална консолидация”, кометираха още от финансовото министерство.

Погасяват еврооблигации за 950 млн. евро през юли

Размерът на държавния дълг през 2017 г. ще се намали, тъй като новите държавни ценни книжа, които ще бъдат пуснати, са доста по-малко от падежите на книжата, които ще бъдат изплатени. Това е записано в Емисионната политика на Министерството на финансите за 2017 г., която е подписана от министъра Владислав Горанов.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет тази година, е 1,2 млрд. лв. От тях 800 млн.лв. са предвидени за рефинансиране на стари държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Като всички ДЦК, планирани за 2017 г., ще бъдат пласирани на вътрешния пазар. През юли на България предстои да изплати на падежа ѝ емисия еврооблигации в размер на 950 млн. евро. За плащането ще се използва заделеният след емисията еврооблигации през март 2016 г. фискален буфер, се посочва в документа.

Тъй като след стрес тестовете на банките не се наложи държавна подкрепа за нито една банка, парите от пуснатите облигации през март останаха във фискалния резерв, който към края на октомври е в размер на 14,283 млрд. лв. Благодарение на това отпада нуждата от пускането на нови облигации на външните пазари, се посочва в документа за емисионната политика на МФ.

През 2017 г. не се предвижда излизане на външните пазари и използване на оставащия лимит от Глобалната средносрочна програма на България за емитиране на облигации на международните капиталови пазари. По този начин през 2017 г. реално се очаква да се свие общото ниво на държавния дълг.

На вътрешния пазар ще продължи предлагането на ДЦК със срок 10 годни и половина. Като целта е през цялата 2017 г. да има облигация, която да отговаря на изискването за остатъчен срок за дългосрочен лихвен процент за оценка степента на сближаване, който е един от маастрихтските критерии за членство в еврозоната. За целта след няколко месеца, през които не се пускаха ДЦК на вътрешния пазар, за 21 януари е насрочен първият аукцион за 2017 г. Тогава ще бъдат предложени държавни облигации за 50 млн. лв. със срок 10 години и половина. Техният падеж ще бъде на 25 юли 2027 г. Вероятно това ще бъде отворена емисия с фиксирана лихва, като в течение на 2017 г. може да се пуснат още облигации от същата емисия. Министерството на финансите си запазва правото при необходимост през 2017 г. да емитира краткосрочни съкровищни бонове, които стандартно са със срок от 3, 6 или 12 месеца.

30% от всяка емисия - за граждани и фирми

Продажбата на държавните ценни книжа извършва БНБ за сметка на държавата чрез т.нар. аукциони. В тях могат да участват банки и други инвестиционни посредници, фондовите борси и инвестиционните дружества, които обаче са одобрени за първични дилъри.

Аукционът реално е търг, който печелят тези, които дадат най-висока цена за номинала. Първични дилъри са финансовите институции, които имат право да участват в аукционите за продажба на държавни ценни книжа. Те са задължени да държат определено количество държавни ценни книжа в портфейлите си. В аукционите могат да участват и фирми, и граждани, но това става само чрез финансови институции - първични дилъри.

Технологията за участие на компании и физически лица е чрез т. нар. несъстезателни поръчки, за които се запазват по 30% от съответната емисия, предлагана на всеки аукцион. Те са наречени така, защото в заявката предварително не се посочва цена. Цената, на която фирмите и гражданите купуват държавни ценни книжа е средната, формирана на аукциона.

Инвестирането в ДЦК е добра инвестиция, тъй като риск от неплатежоспособност реално няма - изплащането на главниците и лихвите е гарантирано от възможността на държавата да налага и събира данъци, а също така и да емитира нови ценни книжа. Освен това, те спадат към т.нар. високоликвидни активи - изплащането им е напълно гарантирано на датата на падежа, обясниха експерти.

Те препоръчват спазването на общите правила при инвестициите и при покупката на държавните ценни книжа. Първото правило е да минимизират риска, като се ориентират към придобиване на краткосрочни и средносрочни книжа. Предпочитанията им трябва да са насочени и към придобиването на облигации с плаващ доход, в сравнение с тези с фиксиран. Естествено, винаги съществува риск от преотваряне на емисията и промяна в нейната доходност.