Над 25 млрд. лв. до 2034 г. в релси, пътища, портове, терминали. 4 моста на Дунав предвижда стратегия
Българите с високи заплати пътуват с лека кола. Процентът на пътниците с месечни доходи от 1500-2000 лв., които избират този транспорт, е 81,20%. С автобус пътуват 12,50 на сто от заможните, а с влак - само 6,30%. Това показват изследвания в Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г., която правителството прие в сряда. Документът е задължително условиe, за да получи държавата ни еврофинансиране на проекти в сектор “Транспорт”.
50,30 на сто от българите със заплати между 700-1000 лв. пътуват с лек автомобил, 23,30% с автобус и 26,40% с влак.
При пътници с месечни доходи до 300 лв. с лека кола са 29,50%, още токова с автобус и 38,90% с влак. Общият процент при тази категория не е 100, защото има и пътници без доходи (безработни, студенти).
Причините са повече от ясни - влакът, бавен, неудобен и стар, е за бедните, защото е по-евтин. Данните на стратегията за 2014 г. показват, че 23,57 млн. души са пътували с влак през 2014 г., а през 2015 г. техният брой е 21,30 млн. Пътуванията с влак намаляват са над 5 млн. за периода 2010-2015 г. За сравнение - на експреси през 2010 г. са се качили 1,81 млн. души, а през 2015 г. едва 390 000.
Друг недостатък при пътническите жп превози е липсата на конкуренция - само “БДЖ-пътнически превози”.
При товарните е отчетена конкуренцията, има 13 лицензирани жп превозвача. През 2015 г. лидер на пазара е “БДЖ-товарни превози” с пазарен дял 56,50 % (обем на товарните превози). Дружеството намалява пазарния си дял за 2015 спрямо 2013 г. с 8,32%. Увеличение на пазарния дял имат “Булмаркет Рейл Карго” - с 2,08 % , “Ди Би Шенкер Рейл България” - с 2,95 % и “Рейл Карго” - с 1,67 %.
Разгърнатата железопътната мрежа е 6474 км. Средната гъстота е 58,9 км/1000 кв. м територия.
С проектна скорост се експлоатират само 38,8% от главните линии.
Това е скоростта, която е била при откриването на линията, и обикновено е 120 км в час.
Със скорост 60-80 км/ч са 41% от релсите, скоростен диапазон 80-100 км/ч е за 24,4%, скорост под 60 км/ч позволяват 17,4% от основните направления, а над 100 км/ч - само 17,2%.
Данните показват, че средната техническа скорост за движение на пътническите влакове е една от най-ниските в Европа, което е причина за ниското качество на предлаганата услуга.
В модернизираните участъци, където скоростта е до 160 км/ч за пътническите влакове и до 120 км/ч за товарните, тези възможности не се използват заради липса на влакове, които могат да ги поддържат.
Пътуванията не само с влак, но и с автобус се свиват. През последните 14 г. търсенето на обществен транспорт (автобусен и жп) намалява 3 пъти, от около 360 млн. през 2000 г. на 120 млн. пътувания през 2014 година.
Междуградските пътувания с лека кола за денонощие през 2014 г. са 1 417 651 средно с двама пътници в автомобилите.
За годината това са 558,8 млн. души и 272 млн. пътувания на леки автомобили.
Въпреки предпочитанието на хора с по-високи доходи към автомобилите, анализът показва, че не само влаковете са стари, но и колите. Най-много - 39%, са на възраст над 20 г. и едва 4% са до 5 г. Застрашителен е и делът на автомобилите с възраст между 15-20 години, той е 30% от общо експлоатираните превозни средства.
Магистралите са с обща дължина 734 км или 3,7 % от републиканската мрежа, което се отчита като крайно недостатъчно.
Първокласните пътища са 2954 км, делът им е 14,88%, второкласните са 4025 км и имат дал 20,27 на сто от републиканската мрежа. С най-голяма дължина (12 140 км) и най-голям относителен дял (61,15%) са третокласните пътища. За тяхното поддръжане има недофинансиране.
За периода 2007- 2015 г. републиканската мрежа се е увеличила от 19 425 на 19 853 км, Дължината на магистралите е нараснала общо с 316 км, на третокласните - със 129 км, а на пътищата от първи клас е намаляла с 21 км. Най-значителни увеличения в дължините на магистралите има през 2015 г. (124 км).
Силните страни на сегашната транспортна мрежа са благоприятно географско местоположение на страната, високата степен на изграденост и гъстота на инфраструктурата, транспортни връзки между железопътната мрежа, пристанищата с национално значение и националната пътна инфраструктура.
Голямо въздействие сред слабите страни, очертани в стратегията, е на старите превозни средства - особено в жп и автомобилния транспорт. За да се намали този фактор, е записано купуването на нови влакове, както и данъчни облекчения за леки автомобили, които са на ток или екологични.
Предвижда се проучване на възможностите за либерализация на пазара на пътническите жп превози.
Друг недостатък е липсата на нормативна база, която да стимулира развитието на интермодалния транспорт. Предвижда се НКЖИ да изгражда терминали и те да се отдават на концесия.
Липсата на обходни пътища на населените места, водещи до големи външни разходи, е друга слаба страна.
Мерките в автомобилния транспорт са изготвени на база механизма “ползвателят плаща”. Записано е въвеждането на толсистемата и електронните винетки за леките коли. И събиране на пари за изграждане и ремонт на пътища.
Предвидено е и изготвяне на общо разписание на влакове и автобуси, както и изграждане на пътнически интермодални терминали. Това са едни от мерките за подобряване на връзките между жп, автобусен, въздушен и морски транспорт.
Разработени са четири сценария за проектите в транспорта до 2030 г., които могат са променят ситуацията. Те са най-вече в инфраструктурата.
Референтният обхваща само проектите, които са в изпълнение в момента и трябва да завършат, това е вариантът да не се прави нищо.
В сряда правителството прие предпоследният по финансова напрегнатост сценарий, който предвижда до 2034 г. да бъдат инвестирани 25,5 млрд. лв.
От догодина се предвиждат от 900 млн. до над 1 млрд. лв. национални инвестиции в инфраструктурата. Еврофинансирането след 2024 г. е занулено, както и финансирането по механизма “Свързана Европа”. От бюджет, заеми и публично-частно партньорство са заложени до 1,8 млрд. на година.
Включени са 70 инфраструктурни проекта за всички видове транспорт. Част от тях вече са в изпълнение, а друга са планирани за завършване след 2030 г.
Най-големите по стойност проекти в железопътния транспорт, планирани за изпълнение до 2030 г., са:
“Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас фаза 2” - проектът включва и внедряване на ETCS (автоматизирана система за управление)по протежение на цялата железопътна линия от Пловдив до Бургас с обща дължина от 293 км;
- “Модернизация на жп линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин -Костенец”;
- “Модернизация на железопътен участък Костенец - Септември”;
- “Модернизация на железопътната линия Видин - София: железопътен участък Видин - Медковец”;
- “Модернизация на жп линията София - Перник”;
В автомобилния транспорт са:
- Изграждане на автомагистрала “Струма”, Благоевград - Сандански: от Благоевград до Крупник и от Кресна до Сандански и тунел Железница, както и лота от Крупник до Кресна;
- Проект “Обход на Габрово - етапна връзка включително тунел под "Шипка" (през Стара планина)”;
- АМ “Хемус” от Ябланица до Белокопитово;
Други значими проекти, които ще се изпълняват до 2030 г. са:
- Разширение на метрото в София - линия 3;
- Изграждане на интермодален терминал Варна;
Планирани са и 4 моста на река Дунав, които ще се строят от 2029 до 2033-2034 г. Мостът Оряхово-Бекет е оценен на 357 млн. лв., Силистра-Кълъраш - на 267,76 млн. лв., Никопол-Турну-Мъгуреле” - също на 357 млн. лв. и вторият мост при Русе - на 267 млн. лв.
-5 °
4 °
