“24 часа” с дискусия за развитието на Северна България

Довършването на магистрала “Хемус” като ключова част от икономическото възраждане на Северна България ще се обсъжда днес във Велико Търново.

Дискусията е организирана от в. “24 часа” със съдействието на “Луйкойл България”, “Трейс груп холд” и “Хидрострой”.

В нея ще участва министърът на регионалното развитие Николай Нанков, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е депутат от Велико Търново, народни представители от Северна България, кметове и бизнесмени от региона.

Велико Търново става пресечна точка на две магистрали - “Хемус” и Русе - Велико Търново. Първоначалният проект предвиждаше трасето да мине на 40 км от старата столица. Промяна от 2015 г.

приближи

аутобана на

15 км от града

Неин инициатор бе кметът на Велико Търново Даниел Панов.

Важният за Северна България аутобан ще минава на около 18 км от Плевен и Ловеч.

Предпоследното трасе на магистралата, което е изготвено на базата на анализи и предпроектни проучвания, е предвиждало тя да пресече пътя Велико Търново - Габрово с пътен възел, разположен южно от с. Куцина и северно от с. Крушето.

След дискусии с община Велико Търново е прието да се разработи алтернатива. За нея вече има идеен проект.

Новият вариант за този участък е от 206-и километър приблизително до пресичането с бъдещата магистрала Русе - Велико Търново. Проектната скорост е 140 км в час.

Разработени са червен и син вариант за трасе (виж схемата). При синия

се избягват

археологическите

обекти

в този район, а червеният вариант е по изцяло нова следа.

За обслужване на селскостопанските имоти и при двата варианта има подлези и надлези.

При синия вариант на 211-ия км се предвижа виадукт с дължина 1118 м и пресичане на пътя Паскалевец - Росен. А с пътен възел от типа пълна детелина ще се прави връзката на “Хемус” с магистралата Русе - Велико Търново.

След това трасето преминава през блок “Градище”, за който има разрешения за търсене на нефт и газ. При пресичането с пътя Ресен - Стефан Стамболово е заложен друг пътен възел, а при пресичането с пътя Водолей - Никюп - надлез. При Никополис Ад Иструм магистралата минава през подлез. Цялото трасе е 15,827 км.

При червения вариант аутобанът минава южно от с. Паскалевец. Там се предвижда виадукт с дължина 1007 м. На 212-ия км е срещата с магистралата Русе - Велико Търново. И при червения вариант за тази връзка е предвидена детелина.

При пътя Ресен - Стефан Стамболово ще има пътен възел и реконструкция на съществуващото шосе.

И при втория вариант се минава през блока, в който се търси нефт и газ, както и в близост до Никополис ад Иструм. За връзка с археологическия комплекс ще има подлез. Червеният вариант е с дължината 15, 210 км.

И двете трасета

не засягат зони

от “Натура 2000”,

защитени територии и природни забележителности. Най-близо намиращата се зона - река Росица, е разположена южно от синия вариант.

По време на проучвателно-проектантските работи е установено, че трасето засяга множество защитени археологически обекти. Това е причина за разработването на двата варианта - червения и синия, за да бъдат избегнати.

Не са открити видими археологически паметници на културата. Идейните варианти са внесени в Министерството на културата за съгласуване. От ведомството са заявили, че единственият начин да бъде установено със сигурност дали по трасетата попадат археологически ценности и какви мерки трябва да се предприемат за тяхното опазване, е провеждането на нови теренни обхождания от БАН. Препоръчва се да бъде внесен един вариант, за да се избегнат теренни проучвания за двата.

И при двете алтернативи се предвиждат 4 площадки за отдих и почивка - по две една срещу друга на аутобана.

Синият вариант има предимство по реконструкцията на републиканските и общинските пътища, както и на напоителните системи. При червения предимствата са дължината на трасето, технически параметри като криви, наклони, брой и дължината на мостови съоръжения, обем на изкопи, насипи, реконструкция на водопроводи и др. Поради това този вариант е препоръчан като най-удачен.

Дават бонус точки

за инвестиции в

Северна България

Кандидатите с проекти за Северна България ще получават бонус точки по различните европрограми, бе решено през 2015 г. Сред другите мерки за икономическо развитие са улесняване на кандидатстването на малкия и средния бизнес за подкрепа по оперативни програми.

По примера на Пловдив, където с кметовете е създадена частна индустриална зона, се обмисля подобен проект и в Северна България.

Сред големите инвестиционни проекти за Северна България са модернизацията на железопътната линия Видин-Медковец за 400 милиона евро, като финансирането е от механизма “Свързана Европа”. Вероятно по този механизъм ще се кандидатства и за пътя Видин-София.

При предишния програмен период, ако не се отчитат средствата, които София е получила по различни европрограми, статистиката показва, че Югозападна България е получила по-малко пари от Северозападна.

През 2015 г. бе приета и програма за слаборазвити региони - Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските. За съживяването им ще са необходими над 6 млрд. лв. за инфраструктура и икономически стимули за връщане на младите и развитие на частен бизнес до 2020 г. (24часа)