Търг за продажба на проекта може да има в края на годината
През септември на малкото пристанище до площадката на АЕЦ “Белене” ще пристигне още един реактор. Вторият от двата, които държавата плати с 1,176 млрд. лв. през миналата година на “Атомстройекспорт” след решението на арбитража.
Септемврийската доставка ще е на трети реактор за атомната централа, чието злополучно строителство започна през 1987 г. и бе замразено през 1990 г. Цялото упражнение по първото строителство е струвало към 1,8 млрд. долара, изчислиха преди години за “24 часа” експерти.
Едва ли двата нови реактора за “Белене” ще имат съдбата на първия, който бе продаден на руснаците и работи в Калининската АЕЦ.
Държавата се бръкна, тоест взе от нашите пари, за да плати реакторите.
Каквито и апокалиптични картини се рисуваха за арбитражното дело за “Белене”, то приключи сравнително благоприятно за България. Тя плати това, което е поръчала, нормализира отношенията с руската корпорация “Росатом”, руснаците опростиха лихвите, които бяха 167 хил. евро на ден от решението на арбитража до плащането.
Сега
има лицензирана
площадка,
нотифициран от ЕК
проект за атомна
централа, ОВОС,
един реактор на площадката, през септември се чака вторият. По сметки на експерти дотук държавата е вложила над 3 млрд. лв.
В интервю за “24 часа” министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че след нормализиране на отношенията с руските партньори “те биха могли да участват в реализацията на проекта като строител”.
Специалистите припомнят, че преди спирането на проекта от кабинета “Борисов 1”, етапът е бил одобряване на техническия проект от Агенцията за ядрено регулиране и издаване на строително разрешение. Тоест - пред старт.
От отварянето на проекта с решение на правителството на Сакскобургготски от 8 април 2005 г., с всичките перипетии по него до спирането му и арбитража, бе извървян дълъг път.
Въпреки забавянето му, а може би заради него сега имаме
един от най-евтините
проекти за атомна
централа в света,
както и изработено оборудване за ядрения остров. Да припомним, че Борисов в първия си мандат не искаше ескалация върху цената от търга от 3,9 млрд. евро с инфлация и т.н., а твърда цена. Тогава “Атомстройекспорт” даде крайна цена до ключ от 6,3 млрд. евро. Сега повечето експерти спрягат цена от 10 млрд. долара до 10 млн. евро. Според Богомил Манчев, председател на “Булатом” и бивш шеф на “Риск инженеринг”, ако проектът се започва сега, то той би струвал два пъти по-скъпо.
Докато през годините наричаха АЕЦ “Белене” авантюра, глупост и какво ли още не, след Парижкото споразумение за климата и особено след референтния документ на ЕС за емисиите на големите горивни инсталации, който бе гласуван в края на април от 20 държави, се оказваме в нова ситуация. Строгите ограничения за емисиите на азотни оксиди, серен диоксид, малки частици и за първи път - живак, не вещаят добро бъдеще за въглищните централи в “Марица-изток”, които дават 41% от тока на България. Дерогация може да се иска, но
ще трябва да се
вложат 3 млрд. лв.
в модернизацията им, каза преди дни в Стара Загора премиерът Бойко Борисов. Ще се опита първо обаче прегласуване на тези норми в Европарламента. Но каквото и да се постигне, ясно е, че поне Европа иска строги норми за замърсяването на въздуха.
Окончателно има ли нужда от проекта “Белене”, какъв да е финансовият модел ще каже през септември докладът на БАН. Правителството възложи в края на миналата година технико-икономически и правен анализ на проекта. След като този анализ бъде готов, ще има обществено обсъждане, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова настоя за консенсус за изграждането на “Белене” на всички политически сили в парламента, тъй като това засяга поколения напред.
И шефът на БЕХ Петьо Иванов заяви, че се чака докладът на БАН, за да е ясно какво ще се прави. Да се знае от гледна точка на икономическия растеж от какво има нужда електроенергийната система, какво се очаква като потребление, колко ще струва.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов смята, че към 15 септември докладът ще е готов и ще бъде представен пред премиера - с икономическа, технико-икономическа и финансова обосновка.
Паралелно върви осчетоводяване на активите и пасивите на “Белене”, защото предстои отделянето им в отделна проектна компания. Това ще свали от НЕК огромен товар. министър Петкова заяви, че ако не са били разходите за централата, националната компания е щяла да бъде на печалба, макар и малка.
Тъкмо тази проектна компания ще бъде обявена за приватизация от Агенцията за приватизация. Няма да се чака изготвянето на енергийната стратегия до 2030 с хоризонт 2050 г., а търгът за продажба на проекта вероятно ще бъде обявен в началото на следващата година.
Този вариант зам.-шефът на енергийната комисия в парламента и бивш шеф на “Козлодуй” Валентин Николов нарича план “А” за реакторите.
Досега най-явни в интереса си към “Белене” са
китайците с
държавната им
ядрена компания
Интерес да финансира централата заяви и Индустриалната банка на Китай, която е една от най-големите в света и чиито представители имаха среща в края на миналата година с премиера Борисов и с вицепремиера Томислав Дончев. Богомил Манчев прогнозира, че освен китайци и руснаци ще имат интерес към “Белене”. Той припомни как навремето руснаците дори бяха предвидили в бюджета си финансиране на централата. Спряга се и американски интерес, но той е отпреди две години. Търгът ще покаже доколко е атрактивен за инвеститорите проектът.
Дали ще се продава 100% проект или държавата ще запази дял и какво ще финансирането, се очаква да е ясно през есента.
Валентин Николов смята, че участието на държавата ще даде сигурност на инвеститорите. Политическият консенсус пък ще намали риска за инвеститорите и дори цената на заемите, смята той.
Според бившият шеф на “Козлодуй” и настоящ депутат догодина ще са ясни резултатите от търга. Ако няма интерес, има опция единият реактор да се построи в “Козлодуй”. Това потвърди и министър Петкова. За втория има опции, заяви тя, но без да ги оповестява.
Неофициално се говори, че има оферта от държава от изток да станем съдружници в изграждането на блок с нашия реактор. Другата опция е да се продаде. Трета - да се построят два блока в АЕЦ “Козлодуй”.
71,19% от тока -
от АЕЦ и от тецове
В 13,07 ч на 9 юли товарът на електроенергийната система беше 4163 мегавата. Кой в този момент ни произвеждаше тока? Данните на Електроенергийния системен оператор, който диспечира системата, показват, че в точи час и минута 36,86% от електроенергията се е произвеждала от АЕЦ “Козлодуй”.
Втори след атомната централа са въглищните тецове - с товар от 1856 мегавата, или 34,33 на сто от потреблението в този момент. Топлофикациите дадоха 4,09 на сто от тока, а заводските тецове - 2,81 на сто.
Големите водни централи бяха натоварили едва 152 мегавата, или 2,81%, а малките вецове - 167 мегавата, или 3,09%. В очакване на горещите дни е нормално системният оператор да пести водата от големите язовири на НЕК.
По обед и в ранния следобед в топлото време вятърните електроцентрали произвеждат едва 2,7 на сто от електроенергията, докато делът на фотоволтаиците е 12,80% от общото потребление.
Въпреки високите цени на тока от биомаса делът на биотецовете е 0,54%.
Графиката на товара в реално време може да се види на сайта на Електроенергийния системен оператор.
В някои моменти тецовете са на първо място, а АЕЦ “Козлодуй” на второ. На трето място в това топло време са фотоволтаиците.
-10 °
7 °
