По-малките градове в България и Унгария създават по-благоприятни условия за бизнес в опит да се конкурират със столиците София и Будапеща. Това е записано в нов доклад на Групата на Световната банка, който бе представен у нас.

Румънската столица Букурещ, от друга страна, надминава по-малките градове в повечето изследвани показатели като се справя успешно с много по-голямо търсене на бизнес услуги, установява изследването в доклада "Правене на бизнес в Европейския съюз 2017: България, Унгария и Румъния".

Докладът анализира бизнес регламентите, които засягат малките и средни фирми в пет категории от глобалната класация. Това са: започване на бизнес, получаване на разрешително за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа, регистриране на собственост и изпълнение на договори.

Обект на изследването са били 22 града: Бургас, Плевен, Пловдив, Русе, София и Варна в България; Будапеща, Дебрецен, Гьор, Мишколц, Печ, Сегед и Секешфехервар в Унгария; и Брашов, Букурещ, Клуж-Напока, Констанца, Крайова, Яш, Орадеа, Плоещ и Тимишоара в Румъния.

"Регламентите, които уреждат лицензите за бизнеса, сделките с недвижими имоти или предоставянето на основни комунални услуги, са онези дребни, но важни елементи, които определят дали страните се справят или не в предоставянето на благоприятни условия за бизнеса. Както показва този доклад, правилното регулиране на бизнеса се нуждае от координирани усилия от страна на създателите и изпълнителите на закони и политики, както на национално, така на и общинско ниво, за да се подобрят като цяло условията за правене на бизнес ", каза Аруп Банержи, регионален директор на Групата на Световната банка за Европейския съюз.

Какво установи сравнителното изследване между България, Унгария и Румъния? В България, Русе води по регистриране на собственост и изпълнение на договори, Бургас в присъединяване към електроразпределителната мрежа, докато Варна се откроява с ефективната си бизнес регистрация. София е най-бързият град в издаването на разрешителни за строеж, но изостава по показателя за започване на бизнес, регистриране на собственост и изпълнение на договори.

За сравнение, в Унгария Дебрецен дърпа рязко с ефективните си практики в изпълнението на договори и регистрирането на собственост. Сегед води в показателя за присъединяване към електроразпределителната мрежа, Печ в разрешителните за строеж, докато Будапеща изостава в повечето теми. Като цяло, унгарските градове се представят добре в повечето показатели, с изключение на показателя за започване на бизнес, тъй като началните разходи са почти два пъти по-високи от средните за ЕС и имат най-високи изисквания за минимален внесен капитал.

В Румъния Яш води в показателя за присъединяване към електроразпределителната мрежа, Крайова се откроява с добрите си практики в областта на разрешаване на строежи, Тимишоара с резултата си по изпълнение на договори, а Орадеа с висококачествената си териториална администрация. Букурещ се представя добре в повечето теми.

Макар че нито един град не се откроява във всичките пет теми от доклада, повечето населени места демонстрират резултати на световно ниво в поне една тема, а това може да послужи за пример на съществуващи добри практики, които могат да бъдат заимствани от различни управленски екипи с желание за реформи. Например Дебрецен, Мишколц и Секешфехервар са най-добрите градове в ЕС в изпълнението на договори.
Изследването категорично доказва, че най-големи различия в резултатите има по критериите, в които местните власти имат най-голяма автономност при разработването и прилагането на регламенти, като например получаване на разрешителни за строеж, присъединяване към електроразпределителната мрежа, и изпълнение на договори.
Докладът разкрива още, че присъединяването към електроразпределителната мрежа е обща слабост и в трите страни. Дори и в Яш (Румъния), най-бързият от 22-те изследвани града, присъединяването отнема три месеца повече от средната продължителност за ЕС от 90 дни.

Най-големи вътрешни разлики има в България и Румъния. Например в България в София присъединяването към електроразпределителната мрежа отнема един месец по-дълго, отколкото в Бургас, а в Румъния разрешаването и изпълнението на търговско искане в Брашов отнема осем месеца повече, отколкото в Тимишоара.

"Пропуските в резултатите сред градовете във всяка страна предполагат важни поуки, които местните и националните законодатели могат да вземат едни от други, като това ще промени относителната конкурентоспособност не само в рамките на страната, но и на световно ниво", каза Миерта Капол, мениджър на програмата Правене на бизнес на поднационално ниво в Световната банка.

Варна - суперград

за предприемачите

За българските предприемачи е по-лесно да регистрират фирма във Варна, в сравнение с други български градове. Ако страната ни беше представена в изследването “Правене на бизнес” от морската ни столица, а не от София, България щеше да бъде с 25 позиции по-нагоре в доклада на Световната банка. Това сочат данните на световната класация “Правене на бизнес в Европейския съюз 2017 г. България, Унгария и Румъния”.

Докладът на Световната банка оценява регулаторната среда за бизнеса и нейното въздействие върху местни предприемачи в шест града в България - Бургас, Плевен, Пловдив, Русе, София и Варна. Документът отчита регулаторните пречки в зависимост от мястото, в което те установяват своята дейност.

Прилагането на бизнес регламентите, както и ефективността на публичните институции не са еднородни в страната. Големи различия има при изискванията за регистрация на фирми, получаването на разрешителни за строеж, присъединяването към електромрежата и изпълнението на договори.

Регистрирането на фирма във Варна отнемало 14 дни, докато в София - 21 дни.

Издаването на разрешително за строеж в София отнема 97 дни, докато в Русе е с десет седмици повече. Има разлики и в размера на заплащането на една и съща услуга.

По този повод вицепремиерът Томислав Дончев заяви: “В голямата част от случаите говорим за местните власти. Не може обаче мерките да се ограничават на национално ниво, както правим, трябва да се работи на ниво местни власти”.

Той каза още, че вероятно в рамките на този месец ще има национално съвещание на всички областни управители. Фокусът му ще са съществуващите режими. Дончев бе категоричен, че водещ е принципът от хартията към електронните услуги. Така сега народните представители ще трябва да променят 70 закона, за да сработи административната мярка по отношение на свидетелствата за съдимост.

По време на форума Томислав Дончев отбеляза, че излишната административна тежест губи време на гражданите. Затова по-същественият въпрос е какъв е ефектът по отношение на бизнеса? “Ако някой може да получи услуга или документ за 20 дни, а го получава за 50, това означава допълнителни разходи, време, в което предприемачът, вместо да прави бизнес и да се опитва да се наложи на пазара, да бъде конкурентен, се занимава с администрацията”, заключи той.