Към многобройните митове за Перник и перничани – че налитат на бой за нищо и пребиват редовно жените си, че слушат само сръбски турбофолк и карат единствено голф двойка, съвсем скоро може да се прибави още един. Че получават най-високите заплати в България след столичани.
Както всеки мит и този почива на някакъв факт, в който има висока доза истина. Но тя не бива да се преувеличава или поне трябва да се обясни както трябва.
Публикуваното преди няколко дни изследване на Института за пазарна икономика от проекта им “Регионални профили” говори за
среден доход на лице от
домакинството,
а не точно за заплати. Според изследването в Перник той достига до 6540 лв. годишно на човек, докато във Варна максимумът е 5780 лв. годишно. И така Перник се нарежда на второ място след столицата с нейните над 7000 лв. годишно.
Данните в тези профили се събират от 2001 година насам и сравняването им показва, че още оттогава средният доход на перничани е много близък до този на столичани. По-силен ръст се получава от 2005 г. нататък, през 2009-2011 г. тенденцията е към задържане и в последните три години показателят отново се е устремил нагоре.
Обяснението на ИПИ е, че това се получава заради интензивната ежедневна трудова миграция към столицата. Но истината е, че за доходите на всяко лице от домакинството голяма роля играят и пенсиите, както и всички други плащания.
А в Перник случаят с пенсиите е по-особен. Миньорите, металурзите и всички, които са се трудили в тези сфери, се пенсионират при условията на първа и втора категория труд, т.е. по-рано, и получават значително по-високи пенсии, защото и заплатите им са били по-високи. Според данните на НСИ средният доход от пенсии в Перник в момента е с 40% над средния за страната.
Така че жителите на Перник отдавна са свикнали с
високите заплати,
които навремето са плащали предприятия като Металургичния завод “Ленин” - днес “Стомана Индъстри”, мините, несъществуващият вече машиностроителен завод “Струма”, електроцентралите, разположената само на 12 километра от града гордост на Огнян Дойнов – Завода за тежко машиностроене в Радомир, и още куп предприятия с тежки и важни за икономиката производства.
Възрастните неслучайно са носталгично настроени. Заплатата на една кранистка е достигала заедно с премиите към 500 лева месечно още към края на 70-те години на миналия век, а миньорите са вземали и повече. По същото време чиновническата заплата в България пряко сили надвишава 120 лева месечно. Не че е имало какво толкова да си купуват миньорите с тия пари, но хората поне са могли да подсигурят себе си и потомството си със сносни за тогавашното време жилища и дори вили в околните села.
Драмата за перничани настъпва с края на социализма. И то почти веднага, защото тежката индустрия първа рухва, когато на заводите им се налага сами да търсят пазари за не особено качествената си продукция.
И точно тук на помощ идва
близостта до столицата
Разстоянието между последните блокове в Перник и първите в София е не повече от 18 километра по права линия. Естествено, мнозина си намират работа в столицата и пътуват всеки ден, като типичните commuters, както казват англичаните за такива хора. Това помага Перник да не се обезлюди като много други подобни градове. Или поне не с много. Защото през 1989 г. градът наброява към 93 000 жители, а според последното преброяване – около 73 000.
Най-трудно е да се определи колко точно перничани работят в столицата. Активното население в трудоспособна възраст на цялата Пернишка област е около 55 000 човека, но статистиката, за съжаление, не дава разбивка по населени места. А и да даваше, няма как да знаем
каква част от заетите
работят в самия град и каква част пътуват до столицата или другаде всеки ден.
Във всеки случай по последни данни безработицата в града е 5,7% (при 6,8% за страната) по данни на Агенцията по заетостта, която брои само регистрираните в бюрата по труда.
Няма и как да засечем броя на пътуващите, защото любимият начин за придвижване на перничани до столицата е споделеното пътуване. Най-честата гледка рано сутрин по шосето за София са спиращи леки коли, в които шофьорите качват свои познати, близки или колеги.
Как точно се споразумяват да си поделят разходите, си е тяхна работа. Алтернативата са автобусната линия, билетът за която в едната посока е 3 лева, или влакът, който струва 2,40 лв.
При цялото това сутрешно и вечерно преселение е цяло чудо как на прохода Владая и на Черния кос не се стига до
тежки задръствания
Обяснението може би трябва да се търси в това, че има алтернатива - магистрала “Люлин”.
Мястото, на която тя се свързва със “Струма”, е в самия град или по-точно в най-многолюдния му жилищен район “Изток”, който наброява 12 000 жители. Оттам до жк “Люлин” са около 10-12 минути път с кола. Мнозина оставят колата си някъде в комплекса и хващат метрото до центъра или докъдето пътуват.
А скоро пътуващите с влак ще имат своя станция на метрото.
Железницата минава близо до проектираната последна станция в жк “Овча купел” на третата линия на метрото и там ще има жп спирка.
Казано с други думи, жителите на Перник по нищо не се различават от живеещите в “Обеля” и дори от тези в “Младост” или “Дружба”, които също трябва да се измъкват от комплексите си рано сутрин, за да ходят на работа. В Перник поне
няма задръствания
Въпреки цялата си неугледност градът има широки булеварди и улици и достатъчно свободни терени за прокарване на още, ако се наложи. Не че някой урбанист там специално е мислил за това. Просто така се е получило, защото градът се е разраствал по дължина по поречието на река Струма и между отделните жилищни квартали и промишлени зони има доста големи разстояния. Градът има дори нещо като свое околовръстно - международният път за Кюстендил, Гюешево и Македония минава покрай Перник, без да влиза в него и поради това много хора, пътуващи по този маршрут, имат визуална представа за Перник като за някаква поредица от блокове и тежки индустриални сгради.
Данните за жилищния пазар в Перник също помагат донякъде да хвърлим поглед върху това
как се живее в този град,
за който толкова много се говори във вицовете. Големите имотни агенции не обръщат много внимание на Перник, просто защото не е в челната петица на населените места с голям оборот. Но според най-богатата база данни за имоти – сайта www.imot.bg, средната цена на жилищата в Перник в момента е 480 евро на квадратен метър. Това е точно два пъти по-евтино от столицата.
При това не става въпрос само за панелни блокове, защото една трета от жилищния фонд в града е от тухлени кооперации, строени през 50-те и 60-те години.
Според признания на местни брокери търговията с жилища в града не е особено оживена, макар и да има сделки. Причината е, че градът не е чак толкова обезлюден, че хората да продават апартаментите си на безценица. Притокът е преди всичко от жители на селища в другия край на България, които са си намерили стабилна и доходна работа или градят кариера в столицата, но цените на жилищата в София ги ужасяват.
Заселващите се тепърва в Перник обаче трябва да свикнат с мисълта, че прекарването на свободното време в този град не е особено вълнуващо. И след като разгледат регионалния исторически музей и новия музей на минното дело, изгледат всички постановки на местния драматичен театър по два пъти, ще трябва да се задоволят с многобройните заведения.
Или да чакат провеждащия се всяка година международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”. Те поне ще имат къде да отседнат, защото многобройните гости от чужбина напразно търсят в града хотел или стаи за гости –
такива просто няма
Не е рентабилно да имаш хотел в град, който не е туристически.
Иначе и останалите митове за Перник не почиват на празни приказки. Вицовете за града описват жителите му като, меко казано, грубички хора. Но това е лесно обяснимо. Миньорите и техните потомци, освен, че трябва да са здрави и издръжливи мъже, рискуват всеки ден живота си в забоите. Няма как шегите им да са префинени.
Дали наистина бият редовно жените си, трудно може да се каже. Битовите скандали рядко се регистрират от полицията, защото за тях трябва да има оплакване.
Иначе според полицейските сводки
търговията с наркотици
и заловените търговци са малко над средното за страната. Хулиганските прояви също са съвсем малко над средното.
Колкото до любимата музика, тя наистина е сръбски турбофолк, но това важи само за част от населението. Перник е стара крепост на рокери и тук тежкият метъл рок е на особена почит. В града например има цели три рок кафенета, непропорционално много спрямо населението му. И то не някакви невзрачни заведенийца, а истински клубове със сцени, на които гостуват много изпълнители от страната.
Всички български рок групи добре знаят, че турнето им непременно трябва да включва и Перник, защото имат вярна публика, която ще напълни залата.
Иначе Перник е идеалният пример за сателитен град, така, както са си го представяли урбанистите през първата половина на ХХ век. Тогава възниква цяло течение в тази наука, чиито представители зоват проблемите на метрополиси като Берлин, Париж или Лондон да се решават, като се изграждат сателитни градчета около тях, които да поемат нарастващото население. Е, в случая с Перник това се е получило наготово.
-5 °
4 °
