Най-добра представа за заплатите в Перник и големината на получаваните пенсии може да се добие от ситуацията във водещото предприятие в града - “Стомана Индъстри”.
В него през първото шестмесечие на годината работят на трудов договор
1056 служители,
80% от които се водят първа и втора категория труд. Средната брутна работна заплата е 1415 лева, при 900 лева за Перник и 1012 лв. средно за страната.
На практика в преработващата промишленост, към която статистиката причислява и металургичните заводи, получават четвъртите по големина заплати в страната, след ИТ сектора, финансите и енергетиката. Всъщност средната заплата в тази промишленост според данните на НСИ е почти равна на тази в “Стомана” - 1418 лв. месечно.
И тъй като в “Стомана” заплатите са изцяло по трудови правоотношения, голяма част от пенсиониращите се служители на завода сега получават максималната за страната пенсия, чийто таван в момента е 970 лева. Това важи и за онези, които са се пенсионирали по-отдавна. При първа категория труд в момента възрастта за пенсиониране е 54 години за мъжете, но допреди десетина години беше 50 години.
В Перник е обичайно тези млади пенсионери да поработят
още десетина
години,
ако са много квалифицирани и търсени, преди да се оттеглят на някоя по-спокойна работа като охрана на многобройните складове и съоръжения, пръснати из целия град. Така получават доста прилични доходи.
Разбира се, днешният числен състав на “Стомана Индъстри” няма нищо общо с този на едновремешния Държавен металургичен завод “Ленин”, в който в най-добрите му години са работили към 18 000 човека.
Това е първият металургичен завод в България, изграден със съветска помощ през 1953 г. – около десетина години преди “Кремиковци”.
Но откакто през 2001 г.
гръцката Sidenor
придоби завода, общото между едновремешния и сегашния е само, че произвежда същите по име продукти: стомана за армиране, сортов прокат, ламарина и други метални изделия. Пазарите му са съвсем различни от едновремешните, качеството на продукцията – също.
Отражението на завода върху околната среда също няма нищо общо с едновремешното. В Перник десетилетия наред хората не смееха да простират дрехите си на открито, защото многобройните замърсяващи производства свободно пускаха в атмосферата пълната гама от серни, азотни и въглеродни оксиди, които се отлагаха по бельото във вид на разноцветни петна. Не бяха само металургичният завод, а и ТЕЦ-ът, местната топлофикация и минните инсталации. Днес голяма част от най-замърсяващите производства или вече не съществуват, или са под много по-строг контрол.
Другото значително предприятие на Перник
все още е мината
Повечето рудници в града са част от “Мини открит въгледобив” ЕАД, която е собственост на сейшелска фирма и за която е публична тайна, че принадлежи на Христо Ковачки.
Да се получи информация за броя на работещите и техните заплати, граничи с невъзможното. Но според признанията на самите миньори служителите на трудов договор са приблизително около 500, като официалните им заплати са от порядъка между 800 и 1000 лева. Каква е концесионната такса, която трябва да се плаща на държавата и дали изобщо се плаща, е друга загадка.
Любопитното е, че откритите рудници в града по цял ден са напъплени от
многобройни ромски
фамилии,
които открито копаят кюмюр и го товарят в еднакви на вид найлонови чувалчета. Градът е осеян с табели “Продавам въглища 10 лева на чувал” и е пълен със складове и открити площи, на които ромите продават “продукцията”.
Едва ли охраната на мините се страхува да прекрати достъпа на тези хора. По-скоро става въпрос за негласно споразумение и мнозина в града твърдят, че това е цената за социалния мир, постигнат с ромската общност в Перник. Защото през последните години е правен само един опит да се прекрати това самоволно копаене и моментално сводките на полицията са се изпълнили със случаи на грабежи, изнасилвания, просия и какво ли не.
Третият по големина работодател в Перник се намира на около 12 километра в западна посока. Това е “Радомир Метал Индъстрийз” едновремешния “Завод за тежко машиностроене” или по-точно това, което е останало от него. Там броят на служителите е около 800, но за размера на заплатите се носят различни слухове. Най-вероятно е средната заплата да е малко по-ниска от тази в “Стомана Индъстри”. “Радомир Метал” също има немалко пазари, на които изнася продукцията си, но през 2010 г. на фирмата се наложи да направи съкращения на работници.
-5 °
4 °
