По два фирмени магазина за месо или млечни продукти се отварят от производители всеки месец.

Новият тренд при търговията бил алтернатива на веригите, твърди Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Според данни на организацията доскоро фирмените магазини са били 68. В бройката не се включват обектите, които продават стоката на няколко производители, а само представителните за една фирма.

Зоров смята, че тенденцията да се избегне посредникът и да се затвори процесът е в отговор на политиките на някои по-големи вериги.

Част от тях търсели висока печалба и завишавали цената. Това в някои случаи настройвало потребителите срещу производителя. Да сложиш

надценка на

млечен продукт

от 40-50%, е

доста много,

затова предпочитат да отварят собствени фирмени магазини, смята Зоров. Липсват анализи дали е по-рентабилно да се отвори фирмен магазин. Има и много примери на фалирали търговци.

“Българинът е упорит и твърдоглав човек, не вярва и не разчита на анализ дори и да го има, а предпочита сам да си счупи главата”, казва Зоров.

Да се затвори цикълът - от отглеждането на животните през мандрата до производството ва продукти и продажбата в собствен магазин, било широко разпространена практика в Италия или Франция.

Тези магазини

се използват от

производители на

бутикови стоки,

които няма как да бъдат изложени на рафта в супермаркета - търговците не ги искат, защото не са достатъчно рекламирани, а и цените им са много по-високи спрямо тези на останалите.

Имало два типа производители - индустриални, които се намират навсякъде в търговските вериги, и т.нар. бутикови. Лошото в България е, че почти нямаме от втория вид, смята Зоров.

Във фирмените магазини у нас може да бъдат открити продукти, които се произвеждат и в големите предприятия. Според Зоров катъкът може да бъде сметнат за по-бутиков продукт, но той почти не бил представен в магазините.

Не можело обаче тези обекти в България да са на принципа на подобни във Франция например. Причината е, че пазарът е по-свит, както и в по-ниската покупателна способност на нашето население.

“Фирменият магазин е единственият път, по който агнешката ни пастърма може да стигне до потребителя”, твърдят от фирма “Чех”. Тя била специфичен продукт и не може да бъде купена в големите супермаркети. Освен това е непозната за потребителите и това криело риск да останат големи количества непродадени.

“При собствените магазини предимство е това, че можеш да продаваш цялата гама и асортимента, които произвеждаш. Това не е никак маловажно. Ако работим с дистрибутори, това няма как да стане. Те

не желаят да

листват всичко,

което един производител предлага”, коментира търговският директор на фирмата Веселин Василев.

Причината била проста - по големите супермаркети нямат достатъчно място за пълния асортимент продукти на всеки производител.

Компанията има девет магазина в по-малки градове като Павликени, Горна Оряховица, Велико Търново. До последния в село Соколово се намират месокомбинат и млекозавод на фирмата.

Василев дава пример и с каймата - взема се от производителя, транспортира се до търговска верига и на щанда ще излезе на следващия ден.

Стоката е в срок на годност, но все пак са минали няколко дни, откакто е излязла от производителя. А във фирмените магазини можело да се доставят малки количства в рамките на същия ден. Заявките се пускат вечерта, сутрин се доставя.

Но за целта се изисквало добра логистика и транспортни средства, за да може да се доставят наистина пресни продукти.

Василев казва, че основните клиенти на фирмените магазини са

хора със средни

доходи между

700 и 1000 лв.

Пазарували и по-възрастни хора, но купували по-евтини продукти от рода на карантия или по-нисък клас кайма. Психиката на потребителя предполага, че във фирмения магазин няма посредник и той идва с тази идея. Качеството няма как да е различно от това в друг търговски обект, допълва Василев.

Според него е по-изгодно да се отвори фирмен магазин, отколкото да се продава чрез търговец. Въпросът е да има добро планиране.

Доставките на по-малки количества до собствените магазини позволявали и по-нисък брак. Обикновено той се движел между 1 и 4%.

Имало и зададени критерии кога трябва да се направи доставка на стока. Например, ако от даден продукт останат по-малко от 3 килограма, това означавало, че трябва да се направи ново зареждане.

Почти всички по-големи производители също имат собствени магазини. Има и друга тенденция - малки локални да го правят, тъй като това е начин да не фалират, ако не успеят да пробият в големите вериги. Но е

нужно да убедят

потребителите,

че предлагат

пресен продукт с

високо качество

“Решихме да затворим цикъла от производството на храна за животните до продажбата на краен продукт на потребителя чрез млекопреработвателно предприятие и собствена магазинна мрежа. Започнахме във Варна през 2009 г. с първия обект, идеята се прие добре, отворихме още пет във Варна и два в София”, обяснява Димитър Димитров, единият от собствениците на фирма “Алфатар”.

Той разказва, че имало периоди, когато бизнесът е бил

на ръба на

финансовото

оцеляване

и това бил единственият работещ вариант - да стигнат до крайния потребител, като предложат продукта на добра цена - за него и за тях.

“Когато мине през борси, вериги, понякога ефектът е такъв, че цената е ниска за нас като производител и висока за крайния потребител. Така бизнесът в подходящи количества не може да се осъществи.

Едно предприятие, за да работи, има минимум продукция и единици, които трябва да се произведат. Заводът не може да работи само с една машина”, обяснява Димитров.

Стока от първичните продукти като мляко, месо, яйца,

не може да се

купи в истинския

вид в големите

магазини,

смята той, тъй като това са бързо развалящи се стоки.

Не се използвали консерванти, продуктите били чувствителни към температурен режим и механични въздействия. Нямало и стабилизатори за консистенция.

Касата с кисело мляко например, ако се тръшне два-три пъти, докато стигне до борсата, става на айрян. Потребителят, като го види, се чуди защо е толкова рядко и решава, че има вода в него, обяснява Димитров.

Според него при отварянето на фирмен магазин е наложително да се направи и обучение на персонала, тъй като става въпрос за специализиран търговски обект.

Ако успее такъв магазин да прави достатъчно големи продажби, можело да бъде и по-печеливш вариант, отколкото да се продава в големите вериги.

Но имало и случаи, при които не се достигат достатъчно продажби и разходите за магазина възлизат на 30-40% от стойността на продадената стока за месеца, което не било рентабилно.

Биохрани и продажби

онлайн - новата мода

Продажбите на здравословни храни е един от модерните трендове при веригите и фирмените магазини. За това говори и появата на все повече магазини за биохрани, а веригите обръщат все повече внимание на този тип храни - в тях се предлагат около 200 био- и здравословни продукта, правят цели отделни щандове за тях.

Модата на чистите храни не е само българска, има я в цял свят. Тя се дължи на нарастващия стремеж към здравословно хранене, обясняват търговците.

В магазините се предлагат и все повече продукти от български производители - едно заради разбирането, че регионалната храна е по-чиста, второ, като реакция на обществените нагласи да се поддържа родното производство.

Друга мода в продажбата на храни е това да става по интернет. В момента този вид търговия държи пазарен дял от 5-10%. В рамките на следващите 5-10 години този дял може да достигне между 35% и 40%. Неслучайно големите ритейлъри се насочват към развитието на онлайн звена.

Статистически данни показват, че най-предпочитани у нас за пазаруване онлайн са дрехите и спортните стоки. На второ място са стоките за дома, на трето са резервациите за пътувания, а на метвърто - храни, напитки или стоки за ежедневна употреба.

Оборотът в търговията с храни и напитки в България годишно е около 10 млрд. лева. Близо половината - 4,53 млрд. лв., се падат на големите седем вериги за храни.

С търговия на дребно се занимават близо 100 000 търговци. Специализираните магазини за храни и напитки заедно с неспециализираните магазини, които продават предимно храни, са около 31 500.

Производителите на храни в България пък са над 5000, като техният годишен оборот е над 8 млрд. лева. Те дават работа на близо 100 000 души. Фирмите, произвеждащи хранителни продукти, са близо 17% от всички преработващи предприятия в страната.Най-много са тези, които правят хлебни и тестени изделия - те са близо 60% от всички. Близо 10% от фирмите се занимават с производство и преработка на месо и месни продукти. Консерви правят 360 предприятия, докато около 300 фирми произвеждат мляко и млечни продукти.