Георги Лефтеров: Пекари лоши хора няма

В пекарни "Майстор пекар" в Пловдив всеки ден хлябът е различен. Има ден на Италия, Франция, Русия, Финландия. Работи се изцяло на ръка, без машини, промишлени дрожди или набухватели.

Пекарните работят осем години, отделно се предлага и франчайзинг. Така „Майстор пекар“ вече има в София, Варна, Хасково, Димитровград и в Германия.

В Пловдив обектите са два – в магазин Метро - 2 и в къщата на пекаря в Стария Пловдив. Вторият е като работещ музей на хляба, посещават го много деца, които могат сами да си направят хляб.

Собственикът Георги Лефтеров е председател на Българската гилдия на пекарите. Тя обединява занаятчиите в бранша и свързва над 20 семейства пекари в България. Семейството му се старае да поддържа стила на работа в занятчийското пекарство. Аз мисля, че е вярно това, което казват - няма нищо по-добро от добре забравеното старо, казва Лефтеров. Пекари лоши хора няма, добавя той.

- Откога сте в този бизнес? Занимавали ли сте се с нещо друго преди?

- От 1995 г. до 2007 г. попътувах доста и смених много държави. Обикалях основно по пекарни, особено по занаятчийски. Както се смея аз, от Владивосток до Куба включително. Опитът се трупа с практика.

- Защо избрахте да работите в тази сфера?

- Това е нещо, което ми харесва. Аз съм на принципа – ако можеш, превърни хобито в бизнес. Това трябва да го правиш най-добре, ние в това се справяме така.

- Какво научихте за тези години като предприемач?

- Аз винаги казвам – качество, много труд и бизнес. Това прави успешен един предприемач във всяка една държава в света. Не се старая да спечеля хората, те сами идват. Когато става въпрос за хубав хляб и приготвянето му, е вярна поговорката, че няма по-голям от хляба.

- Кой беше най-трудният момент в досегашния ви опит на предприемач?

- Не мисля, че е имало толкова труден момент, че да го помня. Всеки ден е тежък, особено когато имаш три деца. Трудни и по-трудни препятствия се падат на човек, но само на този, който може да ги преодолее. Когато казвам, че не ги мисля за проблем, се смея и се сещам за едни приятели в Израел. Те казват така: всичко, което може да се плати с пари, не се явява проблем.

- Как избирате служителите си?

- Нямам служители. Само семейството ми помага. Основно голямата дъщеря, която навърши 18 тази година, средната е на 14 г. и също помага. Идва и най-малката, която е на 7. В обекта в Стария град е моята съпруга в момента, разбира се и аз и помагам. В обекта в МЕТРО съм само аз. При нас винаги е весело. Един занаят е точно това.

- Кое ви мотивира?

- Мотивацията е повече от ясна. Когато покажеш на един човек, че ти правиш изкуство, а реално това е храна и това радва други хора и деца, по-голяма мотивация от това няма.

- Как си представяте вашия бизнес след 5 години?

- След пет години не виждам огромни изменения, тъй като в пекарните на „Майстор пекар“ има заповед и тя се изпълнява от всички– да не се наемат работници, а да се работи само семейно. Т.е. ако в пекарната в София моите ученици са от фамилия Михайлови, в пекарната ще работят само Михайлови. Това е занаятчийският хляб. Това се прави с цел да може хората, които влязат в пекарната да познават лицето на този майстор. Романтиката при нас работи, защото на хората им липсват пекарните от преди години. Ако имаше месар, който може да ми отреже и да ми направи това, което умее, ако имаше рибар и можеше от езерото да ми даде улова си, ако имаше млекарница, аз съм първият клиент.