През второто тримесечие на 2017 г. българинът е отпуснал леко колана. За първи път от много време насам през месеците април-юни той е увеличил разходите си с по-голям ръст, отколкото се увеличават приходите му, съобщи НСИ.

Данните сочат, че през този период средният разход на лице от домакинство е достигнал 1195 лв., което представлява 11,1% ръст на годишна база. В същото време обаче приходите му са се увеличили само с 9,4% спрямо година по-рано, достигайки 1355 лв.

Само тримесечие по-рано ситуацията беше обратната - доходите тогава се повишиха с 3,5% на годишна база, докато разходите се увеличиха само с 2,1%. Съотношението между тези ръстове е такова още от разгара на кризата и се променя за първи път едва сега.

Тенденциите в самите доходи не се променят съществено. Както и преди най-големият дял от доходите на българина идва от работната заплата, следван от пенсиите, от доходи от самостоятелна заетост, от социални обезщетения и помощи и от собственост. Балансът обаче показва, че спрямо година по-рано доходите от заплати, от самостоятелна заетост и от упражняване на собствеността се увеличават за разлика от доходите от пенсии и от социални помощи, чийто дял в общите доходи намалява. Почти 99% от доходите са в пари и само 1% е в натура.

При разходите на българина също няма някаква рязка промяна и тенденциите се запазват същите от почти десетилетие насам.

Най-големият относителен дял от парите си хората у нас харчат за храна. Въпреки че нейният дял постоянно намалява в последните 10 години, тя все още заема 32,5% от всички разходи, следвана от разходите за домакинството, харчовете за данъци и социални осигуровки, за транспорт и съобщения, за здравеопазване и на последно място с едва 3,6% - за облекло и обувки.

Любопитното е, че през второто тримесечие на 2017 г. малко по-съществено - с повече от 1 процентен пункт на годишна база, се увеличава относителният дял на разходите за данъци и осигуровки. С под 1 процентен пункт се увеличава делът на разходите за облекла и обувки, докато всички останали харчове отстъпват спрямо година по-рано.

При консумацията на отделни храни също няма нова тенденция освен познатото от десетилетие насам предпочитание към по-здравословни храни. През този период например консумацията на хляб и хлебни изделия, на захар и на маргарин постоянно намалява за сметка на плодовете, зеленчуците и месото. Само през последната година например консумацията на краве масло се увеличава два пъти за сметка на двукратното намаление на консумацията на маргарин, макар че все още количествата маргарин са четири пъти по-големи.

През второто тримесечие на 2017 г. по-забележимо се увеличава консумацията на яйца, прясно мляко и плодове.