Представете си, че отивате някъде в чужбина на лятна почивка със семейството си. Пътувате със самолет, но децата и багажът няма как да се откарат на летището с друго освен с кола.
Но къде я оставяте, докато се наслаждавате на ваканцията си? Ето че в Холандия са помислили и за тези съвсем не малобройни случаи. На летището в Хага вече оперира фирма, на която оставяте колата си и тя я отдава под наем, докато вие ваканцувате. И когато се върнете след десетина дни, не само няма да платите за паркинг, а дори ще припечелите нещо.
Това е същността на споделената икономика. Платформи като Airbnb и Uber дадоха категорична заявка за промяна на традиционните бизнес модели. Това притесни държавите, в които те оперират, тъй като властите там изпадат в невъзможност за регулация на споделена икономика.
А тя е необходима, за да се защитят потребителите и да се гарантира плащането на данъци. Още повече, че според доклад на PwC световният пазар на споделената икономика се оценява на 335 млрд. долара. Световната банка изчислява, че общите приходи на тези платформи се увеличават от 1 млрд. евро през 2013 г. до 3,6 млрд. през 2015 г.
Проблемите на споделената икономика събраха през март представители от няколко европейски държави на конференция във Виена.
Според Tомас Райндл, председател на общинския съвет на Виена, примери за споделен бизнес има още отпреди 150 години, когато хората са се обединявали в кооперации и съюзи.
Новото днес са дигитализацията, каналите и бизнес моделите. "Ако споделената икономика не е правилно реализирана, ще има нелоялна конкуренция. Темата е деликатна, особено за общинските администрации", каза Райндл.
Във Виена примерите са вече няколко - споделяне на велосипеди, храна, автомобили, строителство. В града в момента се строят около 10 000 апартамента чрез кооперации.
Традиционни сделки като даването под наем на кола, апартамент или стая, за които разходите са били големи, сега стават достъпни благодарение на новите технологии. Понякога е достатъчно просто инсталирането на приложение на мобилния телефон, което лесно и бързо свързва страните по сделката, и сте готови да се включите в бизнеса.
Споделената икономика работи на принципа "защо да купуваме, като можем да наемем", а за потребителите е удобство. Airbnb например позволява жилището да бъде оценено по всички критерии, а това улеснява потенциалните туристи в избора.
А германската Fragnebenan свързва съседи - ако търсят да заемат отвертка или имат нужда да се разходят и да поговорят с някого. AirDnd (Air Drink n Dine) свързва готвачи и гости. Ако за вечеря ви се хапва нещо от шеф готвач, влизате в платформата и се свързвате с него.
В Амстердам може да се сподели разходка (и нейната цена) с до трима други пътници в електрическо такси или да се наеме лодка през Barqo. А в Geef Cafe чрез "Pay as you can" плащате толкова, колкото според вас струва храната.
LENA пък позволява на жените при повод да са с различен тоалет - нужно е единствено да се регистрират и да изберат коя рокля биха наели за съответната вечер.
В сивата зона
Но за да функционира всичко това гладко, трябва баланс между иновациите и регулациите. Иначе може да се получи отрицателен ефект - свръхпосещения от туристи, влошаване на градската среда заради шума и несигурността.
В Барселона например напрежението по повод услугата на Airbnb ескалира до протести. Тогава компанията се защити с данни, които показваха, че регистрираните в системата наемодатели в каталунския град притежават по-малко от 2% от всички жилища в града.
Създават се и сиви зони между бизнеса, потребителите и правителствата. "Тези дигитални платформи се появяват, когато хората правят избори за използването на пространства, които намират за лични. Това изисква нови регулаторни решения", твърди Арун Сундарараджан, професор в Нюйорския университет. Според него споделената икономика може да развива в обществото по рационални и етични модели.
Но всичко това трябва да е съпроводено със съответната регулация.
Според Сундарараджан има няколко възможни модела - регулации от браншови организации или от специални компании, които ще имат достъп до базата с данни за потребителите.
Най-лесно е да се ограничават
За момента на повечето места по света като че ли се опитват по-скоро да ограничат споделената икономика. Берлин например наложи забрана на платформа за краткосрочен наем на жилища, за да защити имотния пазар в града. Защото заради възможността всеки да стане хотелиер цените изведнъж тръгват рязко нагоре.
Барселона пък глоби две платформи с по 600 хил. евро. През 2014 г. Сан Франциско въведе задължението наемодателите да се регистрират. Но доклад от март 2016 г. показва, че около 80% от потребителите на Airbnb в града не са се регистрирали.
В Япония този бизнес е законен след като години наред действа в сивия сектор. Но сега са му наложени редица правила, които се оказват доста ограничаващи, а имот може да се дава краткосрочно под наем само до 180 дни в годината.
Ето защо е нужно властите да намерят точния модел - ако се събират данъци от краткосрочните наеми, коя ставка е подходяща и дали събраните пари ще стигат, за да осигурят съблюдаването на закона. Или да оставят самата компания да събира данъците и да ги плаща на хазната.
В проучване петима изследователи от университети в Лондон, Кембридж и Бостън предлагат общините да дават разрешителни за отдаване под наем на имот за известно време. Така щяло да има допълнителни приходи без да се вдигат местните данъци.
Клеменс Химпеле, ръководител на отдел "Икономика, труд и статистика" към общината във Виена, обясни, че в града се стремят към високо качество, защита на потребителите и околната среда. И е нужна регулация, за да се изчистят въпросите за осигуровките на заетите, за плащането на данъци и за сигурността на потребителите. Общините например не знаят местоположението на жилищата, предлагани чрез платформи и така проверките и контролът изобщо стават невъзможни.
Според Химпеле проблемите, свързани с данъците, не могат да се решат на общинско ниво, защото трябва синхронизация на европейските политики и приемането на единен метод. Защото обикновено платформите избират за седалище градове с ниско данъчно облагане.
„Въпреки че тези платформи оперират в една страна, печалбата изтича в друга, а това е загуба на добавена стойност“, казва Изабела Мадер от "Ексълънс институт във Виена". Тя цитира данни, според които държави като Австрия губят по около 3 млрд. евро на година от споделените модели.
Йоханес Лутер, ръководител на организацията за местни и туристически стратегии и развитие на жилищната политика "Ърбън фючър хъб", смята, че развитието на тази икономика оказва натиск върху хотелите и по-специално при по-ниския клас настаняване.
Споделената икономика в България
Макар Uber бързо да напусна България, то у нас вече има Airbnb. Апартаменти се предлагат в повечето морски и зимни курорти, дори в по-малките селища. За лятото 80% от жилищата вече са резервирани, като цените им варират от 20 до 100 лв. за нощ.
И у нас вече се споменава, че са необходими регулации, но към реални действия все още не се е стигнало. А България се нарежда на седмо място в света по склонност на населението да споделя притежанията си - безвъзмездно или срещу заплащане, твърди глобален доклад на Nielsen. Предните шест места са за Китай, Индонезия, Словения, Филипините, Тайланд и Мексико. Според Владимир Данаилов, директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, този икономически модел дава възможност за по-пълноценно използване на ресурси и човешки капитал. Но е нужно и да се направи оценка на влиянието върху социалната и икономическата среда и да се изготви модел за регулации.
-10 °
7 °
