Еколозите са във война с учени и лесовъди, защото се налагат със своето становище изсъхналите дървета да остават повалени. Те обаче заразяват така още по-бързо
Българската гора умира, заразена с опасния корояд, гъбични болести и различни инфекции, а еколозите забраняват човешка намеса.
Ловци, които обикалят планините, алармират за голямата екокатастрофа и недоумяват защо държавата не се намесва и не прочиства заразените дървета, след като короядът вече е убил 1 милион декара гори.
Експерти-лесовъди пък предупреждават, че “болната” дървесина в България ще се обезцени и срине до 1 лев за кубически метър.
Иначе здравите дървета се продават от 100 до над 200 лв. за кубик. Това обясниха експерти пред “24 часа”, след като наскоро от земеделското министерство обявиха данни, че вредителят се разпространява изключително бързо през последната година.
Короядът атакува дърветата и прекъсва хранителната им тъкан. Така той убива растението и бързо преминава към следващото. Според експерти заразените петна се разширяват с метър на ден, а единственият начин процесът да се спре, е санитарна сеч.
Според данни на земеделското министерство над 2 млн. куб. метра повалени дървета не могат да се извлекат от горите бързо, в рамките на година. От ведомството отчитат, че засегнатите от вредители иглолистни гори се разрастват с бързи темпове от средата на 2016 г. Засегнатите площи през миналата година са нараснали тройно на годишна база, а само за първото полугодие на 2017 г. се увеличили с близо 120 хил. дка.
В България има 17 млн. декара гори, но повече от 1 млн. са нападнати от корояд. Това твърди проф. Георги Цанков, който е един от най-опитните учени в областта на лесозащитата.
Наложително било да се вземат мерки. Единият вариант бил химическа борба - дървесината се бели и се унищожават бръмбарите. “Ние апелирахме в новосъздадени иглолистни култури в ниските райони да се отнемат прясно повалени дървета и да не се допусне размножаване на корояда. За съжаление, не се взеха тези мерки и в тях вече има големи проблеми”, казва Цанков.
Според него може да се засаждат видове, които не се нападат от корояда. Това са акациите и липата. Той дава пример с Унгария, която създала площи с акациеви насаждения и е най-големият производител и износител на акациев мед.
Можело да се възобнови и постановлението на Министерския съвет, което позволява на хората да събират сухата дървесина за собствено ползване.
Короядът е изключително агресивен, в едно дърво могат да се открият до 10 000 броя. Освен това за по-малко от два месеца само 50 бръмбъра могат да унищожат здраво дърво.
Доста бюрократична обаче е процедурата за борба с него и заради дълги съгласувания може да минат до 6 месеца, преди да се вземат мерки.
Торнадото през 2001 г. и пожарът на Витоша през 2012 г. например са били бедствия, които са изисквали бързи и спешни мерки, за да се спаси гората. На заседания, на които присъстват министри, учени, лесовъди, обаче еколозите се налагат с тезата по-голямата част от повалените дървета да се оставят на земята.
Според тях най-важното е да няма човешка намеса и биосферата сама ще се възстанови.
Против са двама експерти - Георги Христосков и Янчо Найденов. Според тях падналата дървесина следва да се изнесе незабавно, за да се минимизира опасността от масово развитие на корояди. Но мнението им не се приема заради притеснения от протести на еколозите.
Проблемът с унищожаването на горите заради вредители е повдигнат преди повече от 15 г. През 2001 г. например ветровал повали 50 хектара смърчова гора в биосферния резерват “Бистришко бранище”. Комисия от експерти установява, че заради развитието на вредители от падналите дървета, има опасност и здравата гора да се зарази с корояд.
Заради мнението на еколози и учени от БАН обаче това не се прави.
Например Андрей Ковачев от сдружение “Балкани” посочва, че не може да се определят критерии за оценка на случилото се и бъдещи действия. Ковачев иска и опазване на екосистемата, без да отчита основния фактор за това - смърчовата гора, която няма как да се възстанови.
Според Тома Белев, тогавашен директор на природен парк “Витоша”, след ветровала щели да се подобрят хранителната база и местата за укритие,а бозайници, птици и хищници щели да се размножават. Не било застрашено съществуването на редки и защитени видове, посочва той.
Димитър Василев от “Екоклуб -2000” сравнил гората, която е на 2000 м надморска височина, с Атанасовското езеро. Според изказването му в първия случай вредителят ще промени из основи екосистемата, а във втория - няма такава опасност, тъй като екосистемата ще се справи успешно.
Становището на Българското дружество за защита на птиците е, че “Бистришко бранище” е резерват, който само трябва да се наблюдава и анализира за опазване на естествените природни процеси. Екоорганизациите отхвърлят превантивните мерки, които са предложени.
Според тях трябвало да се осигури естествено протичане на процесите и незабавно да се стартира наблюдение върху гората. Така бранището ще се превърне в една лаборатория. При отмиране на голямо количество гори организацията предлага свикване на комисия и преразглеждане на случая.
Експерти от БАН и Лесотехническия университет предлагат мерки, но не отчитат специалния статут на резервата.
Светла Братанова от БАН обаче смята, че при този статут целта на резервата не може да бъде постигната.
Мнението споделя и експерт от дирекцията на парк “Витоша”. Според него след 2-3 години короядът ще си създаде ново местообитание, а ситуацията ще се повтори. “Какво става с главната цел на биосферен резерват запазване на смърчовата гора?”, пита той.
От БАН посочват, че резерватът е с площ окопло 1100 хка, от които 700 са предимно смърчова гора. Към 22 май 2001 г. щетите от смерч обхващали 5,5% от общата площ и около 7,7% от горския фонд на резервата. Експертите посочват разпоредби на закона, според които се предвижда при бедствена ситуация намеса, ако са засегнати 25% от резерватната територия.
Заради вредителя намаляват вноска на горските във фонд
Заради бързоразвиващите се процеси на съхнене на иглолистните гори от 2016 г., причинени от скоростното разпространение на корояди, земеделското министерство предлага да се намали вноската на държавните предприятия по Закона за горите внасят във фонд “Инвестиции в горите”, отчисления при продажбата на дървесина, повредена от абиотични и биотични фактори. Това е записано в промяна на постановление, обявена за обществено обсъждане.
В момента 2 лв./куб. м внася “Северозападно държавно предприятие”, а “Югоизточно държавно предприятие” - 2,50 лв./куб. м. За тях вноската пада с 1 лев. По 2,5 лв. е тя за “Северноцентрално държавно предприятие” и за “Североизточно държавно предприятие”, според новите разпоредби пада с 1,5 лв. От 4 лв./куб. на 1 лев е намалена за “Югозападно държавно предприятие”, На 1 лев от 6,50 пада за “Южноцентрално държавно предприятие”. Сегашният размер на отчисленията е висок, имайки предвид ниската продажна цена на пострадалата дървесина и относително високите разходи за добива, посочват от министерството.
С промените се цели да се увеличат средствата на предприятията и да се ползват за наемането на работници, както и за модерна техника за добив на повредената дървесина. Друга част ще бъдат вложени в изпълнение на наложителни защитни мероприятия за ограничаване на разпространението на короядите и патогенните гъби и направата на временни пътища за достъп до съхнещите насаждения.
Докато се приложат тези мерки експерти препоръчват ежемесечно да се следи развитието на ситуацията и приритетно да се добива дървесина от съхнещите гори за сметка на редовно планираните сечи.
Сред другите мерки е поставянето на феромонни уловки. Най-ефективно обаче се оказва изсичането на пояс от дървета около вече нападнатите от вредителя.
Добитата дървесина от октомври до март трябва да се извозва от сечищата от 4 до 6 седмици след сечта или да се обели и кората да се изгори.
Тя трябва да е складирана на достатъчно разстояние - не по-малко от 5 километра от гроските масиви или да се ускорят максимално процесите за преработването ѝ.
-5 °
4 °
