Приемът помярка 4.2 започва след 20 октомври, документите трябва да са перфектни

Силно преувеличени са слуховете, че парите по Програмата за развитие на селските райони спират след 2020 г. Пари за земеделие ще има и след тази дата.

Това увери земеделският министър Румен Порожанов в Пловдив при откриване на националната кампания “Европейски пари за по-конкурентоспособен и преработвателен сектор - ПРСР 4.2”, организирана от в. “24 часа” и в. “Български фермер” с подкрепата на обединени СИБАНК и ОББ и с партньорството на Проактив консултинг и СИБОЛА.

Порожанов заяви, че на 12 септември предстои четвърта среща в министерството с представители на асоциациите в земеделието за изработване на окончателна визия на страната ни за новата Обща селскостопанска политика на ЕС.

“Нямаме различия от това, което иска браншът. Не стои под съмнение, че директните плащания са един надежден инструмент, който трябва да бъде запазен”, каза Порожанов.

Той подчерта, че дискусиите, организирани от “24 часа” и “Български фермер”, винаги са полезни за бранша и министерството. Министърът припомни, че в предишния програмен период ДФ “Земеделие” е работил с много търговски банки. Над 80 млн. лева били рефинансирани.

“Сега оставихме този инструмент на фонда и няма особена активност. Трябва да говоря с финансовия министър Владислав Горанов

дали да не

възобновим

практиката с

търговските

банки”,

каза Порожанов.

Според него няма съмнение, че Програмата за развитие на селските райони е важна. Тя се иска от всички държави-членки на ЕС. И ще я има и в следващия програмен период.

“Имаме какво да наваксваме в изпълнение на сегашната програма. Очакваме приемът на проекти по мярка 4.2 да започне след 20 октомври и ще продължи 3 месеца”, каза министърът.

Проектите ще се подават електронно чрез системата ИСУН и процесът ще е прозрачен. Министър Порожанов призова производители и преработватели да работят ефективно и да се готвят за следващия програмен период. Но изрично подчерта, че проектите им трябва да бъдат отлично подготвени. Ако в тях са допуснати грешки, електронната система ги отхвърля автоматично и няма възможност за корекции.

Кметът на Пловдив Иван Тотев приветства участниците. Според него тези дискусии дават възможност за още по-добро развитие на преработващата промишленост в Пловдив и региона.

“Много компании разшириха своите пазари и създадоха добре платени работни места благодарение на европейските средства. Надяваме се, че те ще могат да получат подкрепа за запазване на този прекрасен тренд на развитие”, заяви Тотев.

Форума откри главният редактор на “24 часа” Борислав Зюмбюлев. “Г-н Порожанов е тук да представи възможностите за финансиране на преработватели по мярка 4.2. През последните години доста инвестиции са направени в земеделието и производството”, отбеляза той.

Представители на преработвателния бранш искаха да чуят какви възможности за финансиране им се предлагат, за да подкрепят бизнеса си.

“Пловдив е

първото място,

където събираме

бизнес екипите на

ОББ и СИБАНК,

след като в началото на лятото придобихме ОББ”, заяви изпълнителният директор на “Малки и средни предприятия и корпоративно банкиране” на СИБАНК и ОББ Франк Янсен. Той подчерта, че с присъединяването на ОББ, KBC групата се е превърнала в най-големия инвеститор в България.

“Ще успяваме да предлагаме на едно място не само банкови продукти, но и застрахователни услуги. ОББ и СИБАНК управляват заедно 25 финансови инструмента”, добави Янсен.

Той подчерта, че KBC групата е близо до агро- и производствения сектор. По думите му България трябва да положи повече маркетингови усилия, за да бъдат познати нейните продукти по света.

Новостите в подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и какви са целите, които Министерството на земеделието иска да постигне, обясни по време на дебата Цветомира Стайкова, началник-отдел “Конкурентност на земеделието”. Подробно бяха засегнати акцентите, новите политики и критерии за постигане на по-конкурентен преработвателен сектор.

Според нея е направен анализ на първия прием по подмярката от 2015 г., който ясно е показал накъде да бъдат насочени усилията. За първия прием по подмярката от 2015 г.

са сключени

194 договора,

бюджетът е бил

100 млн. лв., постъпили са 595 заявления и е заявена помощ за 420 млн. евро. Тогава е бил постигнат ранкинг на проектите от 55 точки.

Най-силно е бил представен в първия прием сектор плодове и зеленчуци - с 47% от проектните одобрени намерения. Според направения анализ 94% от проектите са били изпълнявани в селски райони.

Една от първите цели на сегашния прием е насочване на подпомагането към т.нар. чувствителни сектори - плодове, зеленчуци, животни, етерично-маслени и медицински култури. Те ще получават 30 точки в проектите.

Като друга цел Стайкова посочи насърчаването на преработката на биологични суровини, които ще получават 10 точки. От първия прием 30 проекта са именно такива. За да се възстанови връзката между производители и преработватели, следващо ново изискване е кандидатите да докажат, че е осигурена 50% от суровината за първата прогнозна година, и то от земеделски производители.

Новост при този прием е и това, че за да бъдат подпомогнати повече кандидати, максималната помощ на проект ще бъде намалена от 3 на 2 млн. евро.

Вече са поставени и допълнителни условия, които насочват помощта към съществуващи предприятия. Мотив за това е пак анализът, който е показал, че около 30% от одобрените проекти в предишния прием, които обаче не са били реализирани, са били представени от новорегистрирани фирми в годината на кандидатстване.

По тази причина са въведени два нови критерия за предприятия, които са се занимавали с преработка и имат 15 души персонал. Точките ще са 15, ако докажат заетост назад и не са били подпомагани, и 10 точки, ако са били подпомагани в предишния период.

Следващият важен критерий е за предприятия, които докажат позиции на външни пазари - 8 точки.

Най-сериозната новост е кандидатстването чрез системата ИСУН 2020, а не в областните дирекции на фонд “Земеделие”, обясни зам. изпълнителният директор на фонда Атидже Алиева-Вели. Това ще елиминира опашките от кандидати, но създава рискове за проектите, защото ако в тях има неточности, не могат да бъдат коригирани.

Също голяма новост за кандидатстването ще бъде и това, че вече има промени в критериите, които ще ограничават изкуствено създадени условия - целта е да не се залагат занижени критерии в първите 3 г., които лесно да се постигат.

На многото въпроси, зададени от залата, бе отговорено, че бобовите култури (леща, бакла и фасул) спадат към приоритетните сектори, че виненото грозде не попада там (което вълнува преработватели на грозде във вино и сокове), че когато износът на даден преработвател за последните 3 г. е 2-10% от приходите, той ще получава 8 точки в проекта си.

На въпрос на фермери и фирми евентуално до колко на брой могат да паднат точките в предстоящия прием, министър Порожанов заяви, че не може да се ангажира с отговор, защото не може да предвижда какви ще бъдат кандидатите.

Атидже Алиева-Вели предупреди за грешките, които често се допускат в проектите, и обясни, че тези примери са качени на сайта на фонд “Земеделие”, откъдето кандидатите могат да се ориентират.

“Подмярка 4.2 е шанс да се влеят свежи пари в бизнеса”, заяви управителят на “ПроАктив консултинг” ЕООД Боряна Алексова. Тя подчерта, че 50% от финансовата помощ е безвъзмездна. Толкова процента е и авансовото плащане.

По думите на Алексова с пари от подмярката може да се създаде модерно млекопреработвателно предприятие или пък да се затвори цял цикъл. Тя даде пример от Добруджа, където един земеделски производител отглежда житни култури, произвежда фураж за 6000 животни, а от тях - мляко и месо. Има и собствена кланица.

“Със средствата, които се отпускат по подмярка 4.2 може да овладеете нови територии”, каза Боряна Алексова.

От ОББ и СИБАНК заявиха, че предлагат всички възможни заеми и кандидатстващите по подмярка 4.2 могат да се възползват. От ОББ подчертаха, че работят по програмата с Националния гаранционен фонд, която има за цел да подкрепи малкия и средния бизнес.

Допълнителната гаранция, която дава фондът, е 50% от сумата по кредита. Другата програма, по която банките работят с фонда, са европроектите. Кредити срещу субсидии е още една възможност за финансиране. Дава се 95% от очакваната субсидия и с нейното получаване заемът се погасява.

“Направили сме над 1000 финансирания на предприятия в България”, уточни директорът “Европейски програми и финансови институции” на СИБАНК и ОББ Кирил Величков.

з