Венецианците са измислили специална дума, която илюстрира какво би могло да стане ако туристопотокът залее един град до такава степен, че собствените му жители се чувстват не на място в него.
Това е думата “джентрификация”, буквално изхвърляне на хората от родните им квартали.
Венеция е вече недостъпна за много коренни жители на града, защото те са едва петдесетина хиляди, а всяка година през града на каналите минават около 50 млн. туристи.
Целият им бизнес трябва да се върти около туристите. Които обаче са толкова нагли, че се наложи наскоро градската управа да започне кампания
“Наслаждавай се.
Уважавай Венеция”
Накратко казано, тя се състои в приемането на нови правила за туристите.
На първо място, броят на посещаващите историческия център на града се намалява доста драстично - от 100 000 на 60 000 на ден. Въвежда се мораториум върху откриването на нови хотели и заведения в историческия център на града.
Останалите правила засягат новите глоби, които се въвеждат за туристите: 500 евро за къпане в каналите, 400 евро за писане по стените, 200 евро за разходка по бански из града, 100 евро за каране на велосипед, 20 евро за хвърляне на боклук и т.н.
И това е само малка част от ограниченията, които по принцип се замислят във Венеция. Миналата година там се състоя местен референдум - допитване до населението, което почти единодушно гласува да се забрани големи круизни кораби да акостират на пристанището, което е на един хвърлей от площад “Сан Марко”. До забрана не се е стигнало още само защото има законова пречка това да се направи. Но някой ден ще се намери начин.
Италианският остров Капри в Тиренско море, възпят през 60-те години от французина Ерве Вилар, е друг пример на донякъде успешно ограничаване на туристическия поток.
Кметът на едноименния град на острова Джовани де Мартино издаде заповед, която ограничи пристигането на фериботи на пристанището, свеждайки ги до само един на всеки двайсет минути. Това обаче бе съчетано с реконструкция на самото пристанище, което бе разширено. Но в същото време градската управа
ограничи допускането
до острова на големи
туристически
автобуси,
които пристигат с фериботите. Борбата все пак се ограничава до туристите за един ден, които пристигат на острова, надявайки се да се качат на лифта, който свързва пристанището с центъра на града. Никой не ограничава броя на хотелите и на заведенията.
В Испания, която страда от доста по-висока безработица, отколкото Италия, и туризмът би трябвало да я спасява икономически, обаче са доста по-радикално настроени. В Барселона например протестите срещу туристите излязоха извън контрол, след като различни групи, свързани с младежките отделения на радикални местни партии, започнаха дори да налитат на туристи.
“Аран”, отделение на “Обединение на народните кандидати”, провежда цяла
кампания срещу
туристите,
изразяваща се в нападения срещу туристи, вандализъм и безредици. Групата подкрепя независимостта на Каталуня от Испания. В интернет се появиха клипове, показващи как активисти на отделението пишат надписи срещу туристите по стените, организират засади на туристическите автобуси и нахлуват в ресторанти, популярни сред туристите.
През април жителите на историческия квартал “Лавапиес” в Мадрид излязоха на протест в центъра на испанската столица, влачейки куфарчета на колелца. Проблемът им е, че кварталът постепенно се обезлюдява за сметка на нарастването на хотелите и хостелите, а неспирният туристически поток им пречи да си живеят спокойно като преди.
Проблемът на такива места в градовете е, че спекулантите с жилища веднага надушват увеличения туристически поток, и те както и платформи като Airbnb водят до повишаване на цените на жилищата.
В Берлин например общината въведе ограничение върху отдаването на жилища на краткосрочен наем - всяко семейство може да дава по този начин само една стая от жилището си. А цяло жилище може да се дава само ако е трето притежание на семейството.