Земеделският бранш в България готов с обща позиция
Земеделският министър Румен Порожанов обяви, че 4 месеца са водени дебати между представители на земеделския сектор. Резултатът бил обединение на бранша. Той заяви, че администрацията ще продължава да е добър партньор.
Да има таван от 30% за съфинансиране от националния бюджет на програмите за селско стопанство, за които ЕС дава пари.
За това настояват 32 браншови организации от земеделския сектор. Преди дни те представиха позицията и вижданията си за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. пред премиера Бойко Борисов.
“Премиерът остана доволен, че браншът се явява обединен и с обща позиция. Имахме възможност да представим единните си виждания и най-важното е, че получихме одобрение на министър-председателя за нашата позиция и
тя ще бъде
подкрепена от
българското
правителство”,
заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. Позицията е резултат от съвместни заседания на браншовите организации и министъра на земеделието Румен Порожанов.
Всички страни в ЕС получават еднакъв пакет европейски средства на база хектар обработваема земя, но разликата се получава именно от националното съфинансиране. В момента за него няма таван и така държавите с по-голям бюджет получават предимство.
За защита на искането си за тавана на помощта от бюджета България ще разчита на страните от Вишеградската четворка.
Обединената позиция на бранша акцентира върху
запазването на
бюджета и трите
сегашни компонента
- директни плащания, подкрепа за развитие на селските райони и обща организация на селскостопанските пазари.
Българските фермери ще настояват още за по-семпла система за контрол на мерките, опростяване на въведеното от екологизиране, плавни реформи след 2020 г. Ще искат и разширяване на инструменти като “Училищен плод” и “Училищно мляко” и на националните програми за пчеларство и лозаро-винарство.
В позицията се подкрепя идеята, че развитието на селските райони следва да бъде обхванато от всички средства на европейските фондове, а не само от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Според вицепремиера Томислав Дончев при дебатите за бъдещата селскостопанска политика България трябва да влезе с правилните аргументи, за да има полза от всички дискусии.
“Би било тесногръдо да разговаряме само за консуматорския подход - дайте ни, защото сме нова държава членка, защото сме в периферията на Европа, защото сме в криза, защото растем. Това не върши работа”, заяви Дончев.
И допълни, че
не трябвало да се
води вътрешна война
между различните
видове политики
- от едната страна ОСП, а от другата кохезионната. “Това, което обикновено забравяме, е, че дебатът е за целия бюджет, де факто за бъдещето на ЕС”, каза вицепремиерът.
Според Паоло Магараджия от “Копа Коджека” - най-голямата браншова земеделска организация в ЕС, настоящото финансиране трябва да се запази и след 2020 г.
Според него имигрантите могат да бъдат активно включени в селскостопанската политика. Трябва да се работи повече и по отношение на риска, като е необходим нов инструмент, смята той. Необходимо било в основните инструменти да се запази доходът на всички земеделски производители, а при възможности да се увеличи.
Учени: Трябва да има три стълба
България има интерес да отстоява позиция за децентрализация на ОСП, която обаче да е в синхрон с общите цели и приоритети на ЕС; Една нова рамка на директни плащания може да бъде организирана в 3 схеми.” Това посочват представители на академичната общност, които са част от работната група, изработила становището по ОСП.
Схемата за защита на доходите (СЗД) се основава на преминаване от принципа за подкрепа на доходите към тяхната защита. С постигане на такава промяна ще се преодолее една от основните слабости на необвързаното подпомагане и на единното плащане на площ, така че по него ще могат да се включат и производства, като мляко и месо, които не са базирани на площ. За тях в момента съществуват спорни и недостатъчно ефективни схеми. Важно е, че плащането ще зависи от интензитета на производството. По този начин ще се тушира вредният сигнал фермери да насочват производства към по-ниско рискови и разходни сектори.
Схемата за базово плащане (СБП) да обединява идеите заложени при сега действащата схема за зелени плащания, и по този начин да бъде екологично ангажирана.
Третата схема, която предлагат експертите, е за устойчивост и приемственост (СУП), която да обхване подпомагане за млади и нови стопанства, както и да покрива рискове за специфични производств, обхванати от СЗД.
Тук може да се прехвърли и плащането за биологично производство, което е на площ, и от сегашния ІІ стълб може да премине, като плащане на площ или животинска единица.
Предложението е ІІ стълбът да обхване 5 основни приоритета (подкрепа за интеграцията по веригата на стойността, кооперирането и иновациите, опазване на околната среда, развитие на селските райони и на селските общности, здраве и храни и ЛИДЕР).
Главната цел, към която трябва да се стреми и от която има нужда българското земеделие, е постигане на конкурентоспособност и увеличаване на добавената стойност в земеделието чрез осигуряване на качествена и здравословна храна обръщайки внимание на социалните и екологичните аспекти.
Според експертите подпомаганията трябва да бъдат реформирани, за да се повиши ефективността и да се посрещнат както новите предизвикателства, така и по-високите цели на политиката.
-5 °
4 °
