Над 24 млн. лв. са предвидените инвестиции по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. в Перник, отделно са инвестициите по програмите за териториално и трансгранично сътрудничество, на които общината е бенефициент. Те са от изключително значение за развитие на икономиката и обновяване на населените места, затова за Министерството на регионалното развитие и благоустройството е от изключително значение да защити този тип финансиране и след 2020 г. и ще го отстоява като основен приоритет по време на Българското председателството на ЕС. Това заяви в Перник заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която участва в обществено обсъждане за програмата за предстоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз и приоритетите в ресора на МРРБ. В инициативата участие взеха кметът на община Перник Вяра Церовска, заместник-областните управители Иво Иванов и инж. Васил Павлов, заместник-кметовете на община Перник, експерти от администрацията и др. Това съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Заместник-министър Николова посочи, че благодарение на европейската солидарност и подкрепата на правителството Перник променя своя облик, създава се икономическа активност и се откриват повече работни места.

„В партньорство с общината правим всичко възможно да направим Перник, макар и сателитен град на столицата, в икономически развит център“, каза тя. Заместник-министърът коментира, че основните приоритети на МРРБ по време на председателството на ЕС ще бъдат развитие на градската политика в ЕС, териториалното сближаване, намаляване на различията между регионите и отделните страни членки в ЕС. „Териториалното сближаване е третият стълб на кохезионната политика, като възможност за намаляване на икономическите, социалните и демографски дисбаланси“, заяви Николова. Тя напомни, че България в програмния период до 2020 г. ще получи над 7,6 млрд. евро по оперативните програми, които се инвестират именно в тази посока.

Формира се тенденция финансирането от ЕС да се налага и концентрира в големите градски центрове, което води до дисбаланс в периферните региони, обърна внимание Николова. „Националната политика, която ще следваме по време на председателството, е да защитаваме и насърчаваме полицентричния модел на развитие, което да доведе до финансиране и развитие и на по-малките населени места. В противен случай ще е трудно балансирано да развием регионите на страната, защото основният фокус са големите градове. Ето защо е важно да защитим финансиране от ЕС за цялата територия на страната“, категорична бе тя. Според заместник-министъра трябва да се положат усилия и за налагане на политика за регионално развитие и чрез секторните ведомства. В момента всяко отделно държавно ведомство има собствена визия и стратегия за развитие, в които фокусира ресурсите, с които разполага. „Трябва да развием синергията между регионалното развитие и секторната политика, за да постигнем по-голям ефект от инвестициите, които влагаме“, заяви Николова. По думите й, това трябва да има ключова роля на национално ниво, която да има и приемственост в бъдещи правителства, като бъдеща визия за развитие на страната.

В Перник зам.-министър Деница Николова, кметът Вяра Церовска и посланикът на Сърбия у нас Владимир Чургус откриха „Трансграничен панаир на занаятите“ под надслов „За да отидете далеч, вървете заедно“, организиран от Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България – Сърбия 2014-2020. С него в града се отбелязва Денят на европейското сътрудничество.

„Радвам се, че заедно празнуваме този празник на европейската солидарност. Средствата, които отделя ЕС, подкрепяйки регионите, помагат за постигането на ефект за регионите и хората в тях да живеят по-добре. Европа е без граници, когато искаме да постигаме резултати, да съхраняваме и развиваме културно-историческото си наследство и идентичност, за да постигнем приемственост за бъдещите поколения. Надявам се със занаятите младите хора да научат много за миналото ни“, заяви при откриването зам.-министър Николова.

В празника участие вземат редица сръбски и български занаятчии от трансграничния регион, които демонстрират съхранени от миналото традиционни занаяти. Сред участниците има занаятчии от Пантелей (Ниш, Сърбия) и Радомир, Кюстендил, София, Драгоман и Ярджиловци (България). Гостите на празника могат да се запознаят с ръчно изработени от майсторите бродерия и плетива, дърворезба и стъклопис, кожени и глинени изделия и много други. Особено атрактивен е българският щанд за изработка на сувенири от царевични листа.