Производството на зеленчуци в България през миналата година е достигнало десетгодишен рекорд. Трите основни вида за страната ни - домати, пипер, краставици, са достигнали над 300 хил. тона през 2016 г.
Такива цифри не са регистрирани от 2006 г. Това сочи доклад на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - САРА.
От там отчитат, че най-много са се увеличили количествата домати, следвани от пипера и краставиците.
Центъртъ прави предвижданията си в сектора на зеленчукопроизводството на тези три вида, тъй като те са най-консумирани и са с най-голямо производствено значение за фермерите.
В следващите години се очаква производството на домати, пипер и краставици да расте плавно. За периода 2018-2022 г. в сравнение с предходния период 2013-2017 г. увеличението ще бъде около 12% при доматите, 10% при пипера и 14% при краставиците.
Експертите се основават на това, че производството постепенно се оттласква от дъното след 2013 г.
При пипера ситуацията е по-сложна заради нарасналата ценова конкуренция от Турция, затрудненията с намирането на площи за това производство, с необходимостта от поливни системи и пазарните рискове, свързани с реализацията на продукция.
Двигател в сектора на зеленчуците ще бъде оранжерийното производство, тъй като то предлага по-високи добиви, добри цени в определени сезони и по-малък риск от природни бедствия като засушавания, проливни валежи, градушки и т.н.
Аграрната статистика в България за 2016 г. показва, че площите, заети с пресни зеленчуци, са 1,7% от цялата обработваема земя, докато в ЕС е средно 2%.
В Южен централен район се отглеждат най-много зеленчуци - на около 18 хил. хектара от общо 60,3 хил. хектара в страната. Към тях през 2016 г. трябва да се прибавят около 1000 хектара оранжерийни площи.
Положителна тенденция отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. В годишния анализ за 2016 г. се посочва, че 71% от общите продажби на краставици на едро се държи от тези българско производство.
През летните месеци пък достига почти до 100%. Вносните домати могат да се намерят целогодишно, те заемат 53% от всички продадени у нас домати, а през зимните месеци стигат и 90 на сто от общия пазар.
Силна е конкуренцията между родната и вносната продукция, смятат експертите.
Сред основните проблеми на българските зеленчукопроизводители са малките размери и съответно сравнително свитите количества, което затруднява пазарната реализация.
Това вероятно е сред причините да се свие зеленчукопроизводството от 12% през 2007 до 4% през 2016 г.
В доклада е посочено, че не се очаква ръст в износа на домати, но страната ни може да се бори за по-голям експорт при пипера и краставиците.
Проблемът пред увеличаване износа на пипер е структурата на самото производство, което е съсредоточено в малки стопанства или в такива, които са вертикално интегрирани и не работят за външни пазари.
При краставиците увеличението на износа трябва да върви с конкурентните цени на нашата продукция и може да се очаква, че износът ще остане на високи нива – над 10 хиляди тона годишно.
През 2016 г. в страната са внесени зеленчуци на стойност 133 млн. евро, а износът възлиза на 86 млн. евро.
Темповете на ръст на вноса на зеленчуци през последните години изпреварват тези на износа, като за периода 2007-2016 година вносът е нараснал със 110%, а износът - с около 90%.
Членството на страната в ЕС спомогна допълнително за развитие на международната търговия и даде по-голям стимул за вътрешнообщностната търговия със зеленчуци, което е добре най-вече за потребителите, твърдят от центъра за изследвания.
През миналата седмица по време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство бяха обсъдени възможности за подкрепа на българските производители. Земеделският министър Румен Порожанов посочи, че предстоят срещи на високо ниво, които да стимулират експорта.
-5 °
4 °
