Прави сдружение, за да продава по-добре продукцията

Фъстъците спокойно могат да бъдат причислени към т.нар. суперхрани, защото съдържат мазнини, белтъчини и въглехидрати. Което освен вкусни, ги прави и полезни. А в България има традиции за отглеждането на фъстъци, основно в близост до Пловдив и Благоевград.

Край Асеновград се намират площите на един от най-големите производители у нас – Росен Марев. Той е земеделски производител и домакин в кооперацията, обработваща близо 4000 дка с пшеница, нахут, боб и фъстъци. Самият Марев има 160 дка, 60 от които са насадени с фъстъци.

"От един декар фъстъци се изкарват до 200 кг. Това са приблизителни параметри, тъй като факторът време е много важен", обяснява Росен Марев. Той е завършил земеделски колеж в Пловдив и животът му е свързан с работа на полето. Баща му е в земеделието от началото на 90-те години.
Преди 10-12 години край Асеновград се гледат най-разнообразни видове зеленчуци, но с годините броят им намалява и остават само няколко култури, традиционни за района. "Те са по-печеливши и затова може би оцеляха. Зеленчуци почти не се гледат, освен лук и картофи", обяснява фермерът.
Тенденцията насочва и него, като започва да отглежда фъстъци, шипки, нахут и боб.

Съвсем скоро ще преустанови отглеждането на боб, за да може да полива по-ефикасно насажденията си с фъстъци, които в горещите летни дни изискват повече вода.
Интересна особеност при фъстъците е, че цветовете могат да се развиват, опрашват и оплождат без да се появят над почвата.

Фъстъците изискват топлина, влага и плодородна почва. Нужни са им 5-6 месеца с висока средна температура, интензивно слънчево греене и достатъчни валежи през вегетацията. Марев обяснява, че са светлолюбиви и поради това за засяването им трябва да се избират слънчеви места. По време на цъфтежа трябва да им се осигури достатъчно влага. А през септември и октомври им е необходимо сухо и слънчево време.
Когато узреят, стъблата и листата на фъстъците стават по-светли, семената са с характерния цвят и изпълват плодовете. Прибирането, в зависимост от сорта, започва през втората половина на септември до началото на октомври.

Стремежът на Марев сега е да механизира всички процеси. "Опитвам се да съкратя до минимум човешкия фактор. Ако е възможно, опитвам да автоматизирам всичко – от засаждането до прибирането", казва фермерът.

Има специализиран комбайн, с внедрена поливна система, която се контролира чрез софтуер. Тя позволява по-равномерно напояване на повече площи, освен това пести вода. "За да не се налага да разчитам на някого да полива, залагам норма на инсталациите. Всичко се контролира от компютър", обяснява Марев.
Инсталациите за поливане имат капацитет до 500 дка фъстъци. Последната година е било много суха и поради това реколтата е поливана почти без прекъсване.

След като се прибере реколтата, е необходимо да се съхранява в определени условия. За да си закупи терен и подходящо помещение, през април тази година земеделският производител тегли кредит в размер на 220 000 лв. от Микрофинансираща институция ДЖОБС, част от Групата на Българска банка за развитие. Няколко месеца по-късно и кооперацията на баща му взима заем от институцията, с който си осигурява нова техника за обработване на продукцията.

Марев споделя, че голяма част от фъстъците в България са вносни. Родните не са толкова търсени, тъй като площите са пръснати, а големите компании предпочитат да се договорят наведнъж за много продукция. „Засега фъстъците ни носят около 10-12 тона, а това е пречка да се направи връзка с крайни производители и големи прекупвачи“, обяснява Марев.

По тази причина иска да обедини хората, които се занимават с идентична дейност. Неговата идея е да ги свърже чрез сдружени, като желаещите да участват в него са вече десетина производители.

"Така ще можеш да предложиш по-добре продукцията си. Ако при нас всичко върви нормално, ще изкараме 40-50 тона. Около мен има други земеделци с такова количество. Ще можем да пробием пред някой голям прекупвач. Освен това ще уеднаквим сортовете си, а това е важно за качеството", казва Марев.