През последната година-година и половина строителните фирми започнаха да стават донякъде нервни. В очакването на 2,3 млрд. лв., предвидени в сегашния програмен период по оперативна програма “Околна среда”, напрежението почна да се покачва, тъй като далеч не всички общини и водни оператори бяха готови да кандидатстват и да строят или разширяват пречиствателни станции и ВиК мрежи.
Но актуална справка, направена от “24 часа” по повод състоянието на оста “Води” на оперативната програма, сочи, че към момента
881 млн. лв.,
което е 38% от ресурса на оперативната програма “Околна среда” 2014-2020 в сектор “Води”, вече са разпределени. И ако по проектите не се работи, то поне те са минали най-важния изпит – приети са и по тях са обявени обществени поръчки. Дори са договорени над 602 млн. лв., което е 26% от оста.
Въпреки че не навсякъде процедурите за избор на проектанти, строители и строителен надзор са приключили и на много места предимно заради обжалвания строителните работи не са стартирали, този финансов ресурс, а и оставащият за разпределяне е в състояние да даде работа на голяма част от българските строителни фирми за следващите около 20-30 месеца.
Това е всъщност и една от
последните големи
порции европейски
пари,
които се изсипват върху строителните фирми в сегашния програмен период. За следващия отсега е ясно, че в този бранш ще трябва да се ориентират към частни капитали и инвестиции, тъй като извън няколкото големи инфраструктурни проекти не се предвиждат европейски пари за строителство.
Прегледът на проектите, които са най-напреднали, показва, че не е имало голямо значение дали става въпрос за голям, среден или малък проект. Преобладават предимно т.нар. фазирани проекти, т.е. проекти, по които вече се е работило в предния програмен период и сега просто се довършват.
И така, кои са печелившите засега?
Асеновград е една от
най-напредналите
общини
Проектът там е за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води за града и околните селища и рехабилитация на ВиК мрежата в града. По него бенефициент е общината.
Станцията е с капацитет малко над 65 000 жители и се очаква тя да предотврати замърсяването на река Чепеларска, която е десен приток на Марица. Само пречиствателната станция е 24,5 млн. лв. Отделно от това рехабилитацията на ВиК мрежата в града ще струва още 50 млн. лв. Вече са избрани проектант и изпълнители, както и фирми за строителен надзор за всички части на проекта, и по всичко изглежда, че напролет същинските строителни дейности могат да започнат.
117 млн. лв. е стойността на интегрирания воден проект за Плевен - Долна Митрополия, който е първият в България, обединяващ усилията на
две общини
Ядрото на проекта е разширяването и модернизацията на съществуващата пречиствателна станция на Плевен, която е изградена още през 80-те години на миналия век и никога не е била рехабилитирана. Прогнозният капацитет след реновирането е за пречистване на отпадните води на 130 000 жители, като крайният продукт вече ще е биогаз, който ще се използва за отопление на сградите на самата станция.
Заедно с това обаче е предвидено да се изгради водният цикъл на още 4 населени места: Ясен, Буковлък, Долна Митрополия и Тръстеник. В този проект остава да се довършат обаче някои обществени поръчки за избор на изпълнители.
61,8 млн. е общата стойност на работите по интегрирания воден проект на Добрич. В този случай се предвижда разширяването и модернизирането само на пречиствателната станция, която е построена през 1986 година и оттогава не е модернизирана. Очаква се след разширението ѝ тя да има капацитет за 112 000 жители, което включва и близките до Добрич селища.
Проектът се води като фаза 1 от интегрирания проект за водния цикъл на Добрич и е напълно възможно при намирането на финансиране да се рехабилитира и ВиК мрежата на града.
Друг напреднал воден проект, предназначен за типично туристически район, и решаващ едновременно ВиК проблеми и
проблеми със
замърсяването на
Черно море,
е интегрираният воден проект на агломерацията Приморско - Китен. Той е за 20,8 млн. лв. и крайната му цел е да подобри ВиК мрежата в двете селища, а и да разшири капацитета и подобри пречистването на отпадните води от общата за двете селища станция.
Тя вече ще е в състояние да пречиства водите на 55 000 души вместо на досегашните 28 хил., а освен това се предвижда да се изгради нейно трето стъпало, отстраняващо азота и фосфора от отпадните води. В момента отпадните води на Приморско и Китен се пречистват само механично и биологично, след което се вливат в река Караагач, а оттам – в Черно море.
Друг сравнително малък проект е струващата 15 млн. лв. процедура за пречиствателната станция на Чирпан заедно с довеждащите колектори. Проблемът на Чирпан не е в самата пречиствателна станция, която е сравнително нова, а в това, че твърде малък дял от жителите на града са включени към нея. С проекта тя вече ще обхваща 70% от населението на Чирпан.
Водният цикъл на Елхово също е сравнително малък – само за 14,8 млн. лв. Но пък включва построяване на пречиствателна станция, каквато малкото градче изобщо няма, плюс доизграждане на ВиК мрежата.
Водният цикъл на Айтос също не е от големите и скъпите – 13 млн. лв. за нова пречиствателна станция. Търгът стана популярен преди няколко месеца с това, че комисията на общината отстрани
12 от 13-те участници
в търга
заради пропуски в документацията. Сред тях обаче са и най-големите фирми в строителния бранш, които са се явявали на стотици подобни поръчки и едва ли са направили масово едни и същи грешки. Така или иначе, е избрано вече обединение между местни строителни фирми.
Във Враца обаче мащабите са съвсем други. Градът вече бе веднъж бенефициент на европейски пари за интегрирания воден цикъл. Сега се очаква довършването на неговата втора фаза. Срещу 114 млн. лв. в момента там вече се планира и довършва пълната реконструкция на ВиК мрежата и на пречиствателната станция.
Банско е друг град бенефициент, който вече усвои близо 50 млн. лв. по оперативната програма в предния бюджетен период за рехабилитация на градската ВиК мрежа и сега ще усвои още 33 млн. за довършване на рехабилитацията на градската пречиствателна станция.
37 млн. лв. струва втората фаза на пречиствателната станция на курорта Златни пясъци. Параметрите на проекта са такива, че станцията трябва да осигурява пречистването на отпадните води за
72 000 човека през
летните месеци
и 18 000 през зимата.
Във Видин също става въпрос за довършване на модернизирането на градската пречиствателна станция с нови 18 млн. лв. Така общата ѝ стойност заедно с първата фаза достига до 80 млн. лв.
В Тервел и Ямбол става въпрос за съвсем малки проекти за модернизиране на ВиК мрежите и на пречиствателните станции, които са започнати още през предния програмен период и сега се довършват.
В Шумен и Раднево проектите за сегашния програмен период са започнати най-рано и вече са почти приключили.