България не представлява какъвто и да било риск за еврото, обясни финансовият министър пред чуждестранните медии
България ще кандидатства за присъединяване към Европейския валутен механизъм, известен като ERM-2, до юни тази година като предварителна стъпка преди приемането на еврото.
Това е заявил финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от Ройтерс.
Изявлението бе направено пред представители на над 56 чуждестранни медии, които имаха специална среща с българския премиер Бойко Борисов и Горанов.
България не би могла да представлява какъвто и да било риск за еврозоната най-малкото заради 20-годишния валутен борд и силните икономически показатели на страната, които отговарят на критериите за членство, е подчертал българският финансов министър.
“Готови сме да подадем официално искане за присъединяване, дори и да не сме убедени, че отговорът ще е положителен”, обяснил Горанов.
“Това не е заплаха, а просто желание от наша страна да продължим с интеграцията ни в структурите на съюза. И да получим отрицателен отговор, това ще ни покаже какво още трябва да направим, за да се присъединим”, е казал още министър Горанов.
България, която понастоящем е начело на шестмесечно ротационно председателство на Съвета на ЕС, изявява готовност да се присъедини към еврозоната и смята, че влизането ѝ ще бъде възприето като признание за усилията, които е положила по отношение на направените реформи, след като става член на ЕС през 2007 г., отбелязва Ройтерс.
И добавя, че като цяло България получава подкрепа за намеренията си, макар че не всички 19 членки на единния валутен съюз се чувстват комфортно от идеята за присъединяването на страната.
Поне 2 г. трябва да изпълняваме критериите
Зад влизането в ERM-2 се крият минимум две години наблюдение. За да се влезе, освен подаването на молба трябва одобрение на ЕЦБ и от Съвета на финансовите министри.
Ако те бъдат получени, започва мониторинг над нас дали изпълняваме т.нар. Маастрихтски критерии. Покриването им означава през това време да не допуснем: 1. Инфлация, която да е с повече от 1,5% по-висока от тази в трите страни членки с най-ниска такава. 2. Бюджетният дефицит да не е повече от 3%. 3. Държавният дълг не може да е над 60% от БВП. 4. Дългосрочните лихвени проценти по 10-годишните ДЦК да не са с повече от 2% по-високи от тези на трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация. 5. Стабилност на курса на националната валута към еврото.
Всеки от тези критерии България изпълнява и в момента.
Най-големите съмнения и дебати са около стабилността на лева. Тя обаче също е гарантирана, защото през 2004 г. финансовото министерство и БНБ подписаха споразумение, което съдържа едностранен ангажимент от българското правителство и централната банка, че по време на ERM-2 България няма да използва възможностите за промяна в режима на валутния курс и ще приеме еврото, запазвайки фиксирания курс от 1,95583 лв. за евро.
Борисов не искал наказание за Полша
Премиерът Бойко Борисов не очаква и не иска страните в Съвета на ЕС да гласуват наказание на Полша, както поиска ЕК. Това обяви в туит от срещата журналистката от в. “Гардиън” Дженифър Ранкин. В края на 2017 г. ЕК поиска активиране на чл. 7 от Договора за ЕС, с което да бъде лишена Полша от глас в съвета заради промени в правосъдната система на страната.
“Ако държавите бъдат принудени да гласуват това предложение, ще има множество безсънни нощи”, коментира Борисов на срещата с чуждестранните журналисти, цитиран от Ранкин. Според думите на премиера чл. 7 от Договора за ЕС бил празен.
-5 °
4 °
