Британският вестник "Файненшъл таймс" публикува днес редица статии за България на политически и икономически теми, предава БТА.

"България отлага реформите, за да наблегне на председателството на ЕС", гласи едно от заглавията по повод поемането на ротационното председателство на Съвета на ЕС от София за първата половина на тази година.

Между отделните партии в управляващата коалиция, както и между правителството и опозиционните социалисти цари своего рода негласно примирие. Никой не иска да клати лодката и да злепоставя страната докато тя е заела централно място на европейската сцена, пише авторът Тони Барбър. Според цитирани от вестника експерти през следващите шест месеца ще се избягва всичко, което би предизвикало недоволство или би довело до улични протести.

Това спокойствие е от полза за премиера Бойко Борисов, който многократно е подчертавал, че най-важна за него е стабилността на държавата. Този социален мир обаче има своята цена. Партньорите на България в ЕС например биха искали да видят повече напредък в съдебната реформа, борбата с корупцията и модернизацията на полицията, здравеопазването и образованието, пише "Файненшъл таймс".

В статията се отбелязва също, че дългосрочното благоденствие зависи от по-енергичен подход към реформите и се споменават данните на Световната банка, че доходът на глава от населението е 47 процента от средния за ЕС, което прави България най-бедната страна в съюза, и че производителността ще трябва да расте с поне 4 процента годишно през следващите 25 години, за да достигне средните стойности в ЕС.

В друга статия със заглавие "България иска да използва председателството на ЕС за интеграция на Западните Балкани" пише, че българското правителство иска председателството му да бъде запомнено на първо място със застъпването за страните от Западните Балкани, които искат да влязат в ЕС. Правителството също иска напредък в амбициите на България да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство за свободно движение, макар и да разбира, че тези цели са отделни от председателството на ЕС, пише Тони Барбър.

За сметка на това политическите лидери във Франция и Германия, подкрепяни от Брюксел, през тези шест месеца ще се съсредоточат върху изграждането на рамка за по-тясна интеграция между 19-те страни членки на еврозоната, отбелязва вестникът. Очаква се това да включва идеи за осъществяването на банковия съюз на ЕС и превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен съюз. Макар и България да има очевиден интерес от изхода на тези разисквания, гласът й няма да тежи много, защото в момента тя е извън еврозоната и банковия съюз, отбелязва вестникът.

Опасенията на България, че ще бъде маргинализирана обаче биха нараснали, ако нейни съседки като Сърбия и Македония никога не се присъединят към ЕС и ако западните сили, Русия, Китай, Турция и други страни усилят вече интензивното си съперничество за политическо, дипломатическо и икономическо влияние на Балканите, смята Тони Барбър.

В статия със заглавие "Увеличаването на туристите помага за процъфтяването на фестивалите в България" се отбелязва, че след терористичните нападения в Турция, Египет и Тунис, както и в Белгия и Франция, туроператорите са решили да пренасочат част от туристическите си потоци към страни, смятани за по-безопасни, каквато е България.

Обръща се внимание, че през 2016 г. над 9,3 милиона души са кацнали и отлетели от България (сред които около 2 милиона български емигранти), включително благодарение на евтините самолетни билети, каквито според правителството са ползвали над половината гостували в България чужденци. Това е увеличение от 23 процента - най-високото в ЕС по данни на Евростат, а туризмът формира 13 процента от БВП на България за 2016 г., отбелязва вестникът.

В статия, озаглавена "Икономическият растеж прикрива нуждата от освежаване на управлението" се казва, че солидният икономически растеж на България ще продължи според икономисти и бизнес лидери в София, въпреки пречките, поставяни от бюрокрацията и корупцията. Цитирани са прогнозите на Европейската комисия за растежа на България през тази и следващата година, който ще е съответно 3,8 процента и 3,6 процента. Отбелязва се, че увеличаването на заплатите и наличието на евтини кредити подхранват вътрешното потребление в страната след годините на въздържание след финансовата криза от 2008 г. В статията се припомня, че икономиката на България е ориентирана към сектора на услугите, като секторът на ай ти услугите и на туризма се справят особено добре, докато леката промишленост, предназначена основно за експорт, процъфтява, а секторът на строителството се възстановява след дълъг спад. Безработицата е спаднала от 8 процента в началото на 2016 г., до 6,1 процента в края на 2017 г. според данни на Евростат, което е най-ниското ниво от началото на глобалната финансова криза, се отбелязва още в статията. Посочва се, че България е постигнала значителен напредък за десетилетието, откакто се присъедини към ЕС, като жизнените стандарти са се увеличили от 34 процента от средното ниво за ЕС през 2007 г. до 53 процента през 2016 година. В статията се припомня обаче, че България си остава най-бедната страна членка на ЕС и че нейният растеж трябва се ускори значително, за да може доходите да се доближат до тези на останалите източноевропейски членки от ЕС и на съседна Гърция. В статията са цитирани базирани в София икономисти, според които трябва да се направят няколко структурни реформи, които са от критично важно значение за увеличаване на растежа в средносрочен и дългосрочен план. Сред тези реформи се посочват намаляването на бюрократичните препятствия и корупционните практики, допринесли за неотдавнашния спад на преките чужди инвестиции, подобряването на управлението на предприятията, собственост на държавата и развиването на активни трудови политики, за да се компенсира въздействието на годините на насочената навън миграция.

В друга статия се разказва как западни компании се насочват към България и защо страната ни е привлекателна за тях. Посочени са конкретни примери със западни компании, дошли в България. Техни представители казват, че идването на компаниите им в България е било огромен успех и че потенциалът на страната за чуждите компании се дължи на ниските заплати и данъци, както и на евтините цени за земята и на тока.

В пространна статия, озаглавена "България се бори да спре изтичането на мозъците си", вестникът акцентира върху усилията на страната ни тази насока. Цитират се конкретни примери на българи, напуснали страната, защото смятат, че имат възможности да се развиват в чужбина, да печелят там добра заплата и да се наслаждават на европейски начин на живот. Според икономисти от София всяка година страната напускат 30 000 души, повечето от които ученици, продължаващи висшето си образование в чужбина и студенти, дипломирали се в областта на компютърните науки, инженерните науки и медицина. Цитира се обаче министърът на образованието Красимир Вълчев, който смята, че тази тенденция се преобръща, че ръстът на емиграция е спаднал през последните няколко години и че все повече хора се връщат от чужбина.

/Христо Попов/

/Габриела Големанска/

/ПА/