“24 часа” от месец работи върху проекта TREND Y, за да започнете да опитвате и живота, разказван от родени след 1989 г. Те са от поколението Y или Echo Boomers, което е демографска група от хората, появили се на бял свят между 1980 и 2000 г. Съвсем скоро обаче тези млади жени и мъже ще станат 40% от работещите. Едни от най-точните описания на поколението Y дава докторът по икономика Явор Янкулов от сайта e-training,bg, за който те са твърде различни, за да бъдат описани с една дума. И все пак са:

- Отворени - във всякакъв смисъл. Израснали с интернет и свят без граници

- Оценяват всичко и подлагат на критика

- Силата на авторитета не им е достатъчна - искат факти и доказателства, доказателства

- Прекарали 12-15 години в една “образователно-информационна среда” - училище и университет. Знаят много за много неща, но почти нищо конкретно

- Силно прагматични. Знаят какво не искат да работят и за каква заплата ще работят

- Търсят етичен, социално отговорен и толерантен работодател

- Имат дългосрочни цели и ценят свободата си

Младите жени и мъже, автори на текстовете, са репортери в “24 часа”. Всички са родени след 1989 г.

Номинацията на “Форбс” да съм сред най-успешните млади хора не е слава, а голяма отговорност, казва 28-годишната адвокатка

Лена Бориславова е една от трите българки, включени в престижния списък на международното списание “Форбс” за най-успешните млади предприемачи в света за 2018 г. Той се нарича “30 под 30” - 30 успешни личности под 30-годишна възраст.

“В момента ми тежи отговорността за това, че са ме номинирали не само като адвокат, който иска да привлича инвестиции тук, не само заради това, че съм човек, който иска да преподава на младите и да ги прави по-адаптивни и практически подготвени, не само за това, че съм член на партия, която се обявява за демокрация и прозрачност, а поради всичките тези три неща заедно”, казва Лена. Но тази отговорност я подтиква да прави всичко още по-настървено, за да може да отговори на очакванията.

Не знае кой точно я е номинирал за класацията - някой неин познат или приятел. До последно не вярва на съобщенията във фейсбук, които получава с анкети за попълване. Но в крайна сметка номинацията се оказва истина и тя е горда, че попада в престижния списък.

Бориславова е на 28 г. След като завършва право в Софийския университет - първа по успех, отива да учи в Харвард. Още тогава кантората, в която работи в момента - “Георгиев, Тодоров и Ко”, я харесва и ѝ оказва финансова помощ, за да замине. Печели стипендия и от самия “Харвард”, както и от програмата за българо-американски образователен обмен на комисията “Фулбрайт”. Лена обаче заминава с ясната цел да се върне в България, след като завърши.

“Бях решила да завърша висшето си образование в чужбина, но да се върна в България още когато постъпих в немската гимназия в София. Там ме приеха в профилирана паралелка, след която държиш и немски матури освен българските. Това означава, че все едно си завършил в Германия и можеш да влезеш в немски университет наравно. Много хора от класа ми - това бяха най-интересните, умните и инициативните деца, заминаха. Бях решила, че ще е доста тъжно, ако се поддам на тази възможност и аз.

Беше много важно да реша тогава дали искам да остана в България, защото ако следваш право, това не позволява да се сменят безпрепятствено юрисдикции, тъй като трябва да си запознат с местните закони, за да можеш да практикуваш”, разказва Лена. Тя признава, че има и чисто егоистични причини да избере България, тъй като тук е по-лесно да си някой и да имаш положително въздействие върху средата си.

Според нея в чужбина е по-трудно да дадеш собствен принос, да си извоюваш място, а и както и да говориш, както и да изглеждаш,

винаги си оставаш като

чужденец, който е изваден

от комфортната си зона

Бориславова не отрича, че когато дошъл моментът да напусне Щатите, вътрешно била на кръстопът.

“Точно преди да завършим, пред всичките ми колеги стоеше целият свят. Те можеха да отидат да работят в Хонконг, в Сингапур, Ню Йорк, Вашингтон. Да имат професия, заради която да пътуват на много места и да се срещат с различни хора. А когато знаеш, че се прибираш, самата липса на избор те кара да се чувстваш ограничен”, казва Лена.

Въпреки това тя не избира нито една от тези екзотични дестинации, а предпочита София. От 2016 г. работи за кантората “Георгиев, Тодоров и Ко”. Тя се присъединява към екипа, занимаващ се с консултантска дейност и корпоративно и търговско право. Но българският пазар е малък и в повечето случаи не позволява на юристите да се профилират само в една област. Затова Лена

участва и във воденето

на съдебни дела,

разрешаването на вещноправни, данъчни въпроси и др. Успешно използва и натрупаните чуждестранни контакти, за да промотира и да помага на чужди инвеститори да вземат решението да останат в България или да изберат страната като основна дестинация за нов център на тяхната производствена дейност или аутсорсинг услуги.

“Спектърът ми на работа е доста широк, но като се сравня с колегите ми, които са на моята възраст и работят в други държави, аз имам възможността да нося много по-голяма отговорност и да участвам в по-голяма степен във вземането на решения”, твърди Лена.

Решението да стане адвокат го взема още като малка. Образът на адвокатите по телевизията я привлича - те съумяват да се справят с всякакви задачи и предизвикателства. По-късно осъзнава и колко много може да ѝ даде тази професия - контакти и много познания от различни сфери. Разнообразието е ключов фактор за Лена, тъй като нейният най-голям страх е да не ѝ бъде скучно. Майка ѝ се занимава с човешки ресурси, а баща ѝ има свой бизнес, свързан със зъболекарски материали. По-малката ѝ сестра пък е анестезиолог. “Аз съм единственият адвокат в семейството, а сестра ми е единственият лекар”, обяснява Лена.

След като се прибира от Америка, основното притеснение на младата адвокатка е, че няма да намери богатата и разнообразна среда с хора от различни държави, в която е живяла отвъд океана.

“Но от друга страна. това, което аз имах като среда, не е показателно. То беше затворено в стените на университета и кампуса, доста подвеждащо е за това колко би било хубаво да живееш в Щатите”, обяснява Лена. Все пак, за да възстанови отчасти тази среда, тя установява контакт с колкото се може повече хора, завършили един или друг факултет на “Харвард”. “Видях, че

има такива готини хора

и у нас, които имат много

интересен живот и могат

да бъдат полезни

на обществото. Те се занимават и реализират същите онези оригинални и иновативни бизнес идеи или социални каузи, за които си мислим, че не се случват в България, тъй като у нас акцентът е върху лошото, негативното”, смята адвокатката.

Лена е член на борда и на Българския харвардски клуб. Той съществува още от 2001 г., като идеята в последните няколко години е клубът да започне да развива по-активна дейност. В него членуват много възпитаници на различните факултите и филиали на “Харвард”. Лена припознава една от целите на клуба като отговаряща именно на мисията ѝ - да промотира идеята за едно по-образовано и отворено общество. Всяка година клубът организира коледно тържество, на което традиционно се връчва наградата “Буук прайс ауърд”. Това е награда книга, която се присъжда на деца от средните училища, обикновено от по-малък град, които са впечатлили бившите студентите в клуба. С номинацията на децата се показва, че има смисъл и надежда, че могат да заминат да учат в чужбина и да се развиват. Организират се и различни благотворителни инициативи.

След завръщането си в България и повлияна от новите си контакти и приятели, Лена става и един от съоснователите на партията “Да, България”. Там тя участва по-активно в групата за развитието на средното образование. Твърди обаче, че още ѝ е рано за политическа кариера, ако въобще някой ден се замисли да развива такава. Политиката не е целта ѝ, нейната страст си остава правото.

Лена прави курсове като от “Харвард”

За Лена основната промяна, която трябва да се направи в България, е в образователната система. Тя смята, че трябва да се инвестира в децата и младите умове, за да има равен достъп до качествено образование за колкото се може по-голям кръг от хора, включително в малките населени места и икономически по-бедните региони.

“Само когато човек е с широк мироглед, има възможност да пътува, да се учи, той може да се отърве от скотското в себе си и да прогледне как може да бъде полезен не само на себе си”, твърди Лена.

В бъдеще би искала да преподава право на университетско ниво, но по примера на курсовете в “Харвард”. Според нея те са по-практически насочени и подготвят студентите, за да могат да посрещнат предизвикателствата с клиенти в реалния свят. Курсът, който Лена иска да развие, ще съчетава всичко, необходимо за бизнес правото, включително как се създава фирма, какви са данъчните аспекти за упражняване на търговска дейност, финансиране на проекти. Една от идеите ѝ е да организира срещи на юридическия със стопанския факултет например, за да може един бъдещ адвокат да задава правилните въпроси на клиента си, така че да извлече необходимата информация.

Лена вече е поканена да участва като лектор в подобен практически насочен курс. Той ще бъде организиран за студентите от биологическия и химическия факултет на СУ от Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ “Св. Климент Охридски”, основан от други двама възпитаници на “Харвард”. Вдъхновена от тях, Лена споделя: “Това би помогнало на България да стъпи на пазара като страна на иновациите. Имаме много добри учени, но ние не генерираме добавена стойност, защото някой друг взема проучванията ни и успява да намери търговско приложение в друга държава”.