Защо управителят на БНБ предупреди банкерите да внимават с кредитирането

Ръстът на заемите винаги носи потенциал за трупането и на лоши

Внимателно с кредитите, предупреди банките през миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев.

“Кредитната активност на банките се увеличи, а необслужваните кредити продължиха да намаляват”, е неговата оценка. Въпреки нея Радев напомни на банкерите за потенциални опасности.

Какви са причините за това:

Ръст на кредитите 15 поредни месеца. Годишното увеличение е 3,3% към края на декември 2017 г. Най-голямо е то при заемите към домакинствата - с 6%, а на кредитите към нефинансовите предприятия с 1,7%, отчете централната банка преди дни. Макар че ръстът е далеч от кредитния бум в годините преди финансовата криза, всяко увеличение на кредитите има потенциал да повиши нивото на лошите, т.е. на тези, които няма да бъдат обслужени или ще бъдат, но с много проблеми.

Ръст на реалната икономика около 4%. Възходящият икономически цикъл, който ще се движи около 4% и догодина, създава предпоставки за увеличено търсене на кредити. “Очакваното повишение на икономическата активност, подобряването на икономическия профил на кредитополучателите и запазването на ниските лихвени проценти ще обуславят растеж на банковите кредити за нефинансовите предприятия и домакинствата”, отбелязва и управителят в анализа си.

Недостатъчно ниско ниво на наследени необслужвани заеми. “Банките могат да използват по-благоприятната среда за справяне с предизвикателства, наследени от годините на икономическата криза или съпровождащи възстановената кредитна активност”, препоръчва Радев. Анализатори допълват, че все още неразвитият пазар за лоши кредити затруднява допълнително трезорите в “чистенето” им.

Запазване на ниските лихви още поне половин година. “Ниските лихви по активните операции на банките в съчетание с лимитираните възможности за оптимизация на разходите ще продължат да оказват натиск върху рентабилността”, констатира Радев. В тази ситуация увеличаването на обема на кредитирането ще остане водещият канал за повишаване на приходите на банките, е прогнозата на управителя.

Брутните необслужвани кредити у нас са адекватно покрити с обезценки и капиталов излишък, но делът им остава над средния в ЕС. На този фон, смята Радев, са “логични усилията на банките да намаляват необслужваните кредити в техните баланси, включително чрез продажби на портфейли с такива кредити”.

Статистиката на БНБ показва, че през 2017 г. в банковата система са продадени кредити за 360 млн. лв. Намаляването на необслужваните кредити продължава, като по последни надзорни данни към ноември 2017 г. делът на брутните необслужвани кредити достига 11%, а този на нетните необслужвани кредити - 5,8%.

Очакван ръст на банковия кредит. Той пък винаги предполага повишено внимание върху кредитния риск. “Периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество. Този въпрос е особено актуален с оглед на средносрочната перспектива за навлизане в нов възходящ лихвен цикъл. Постигането на индивидуални цели, свързани с показатели за кредитен растеж или пазарен дял, не трябва да бъде за сметка на адекватното оценяване и управление на кредитния риск”, категоричен е Радев.

Динамичен имотен пазар. Повишението на цените в последните две години на имотите, което е различно в различните сегменти, в последните месеци се успокоява. Все още обаче, особено за атрактивни имоти, не е достигнат ценовият пик. В същото време все повече специалисти предупреждават, че изкуственото надуване на цените може да доведе до сътресения на пазара, което ще се отрази на заемите, обезпечени с имоти. и може лесно да превърне редовен кредит в трудно обслужван такъв.

Брюксел и ЕЦБ ни следят заради еврозоната. България вече заяви, че ще подаде молба за приемане в чакалнята пред еврозоната и това най-вероятно ще се случи през юни тази година. Нивото на лошите кредити е един от показателите, които ЕК и ЕЦБ ще следят и при вземането на решение за допускане в IRM-2, и по време на мониторинга след него.

Петър Андронов: Банките запазват благоразумно ниско ниво на риск

Ниските лихвени проценти остават основно предизвикателство за банките, които запазват благоразумно равнище на риск и не се впускат в агресивно кредитиране, макар и в условията на силна конкуренция. Добрата капиталова адекватност и високата рентабилност, на фона на разумно управление на разходите, поставят българската банкова система в благоприятна позиция както спрямо европейските им конкуренти, така и за финансирането на домакинствата и бизнеса и през 2018 г. Няма дори и минимален паралел със събитията от 2007 и 2008 г. Тогава, от 2003 до 2007 г., цените на имотите се удвоиха, а имаше и категории недвижима собственост, чиито цени дори се утроиха. Сега, за около 4-5 години сумарният ръст е най-много 25%, и то за имотите в големите градове. За имотен балон при такива темпове е твърде рано да се говори. Ръст в кредитирането има, но и той е едноцифрен. Преди кризата той бе сериозна причина за тревога, защото при ипотеките стигна 150% само за една година.

Кристофор Павлов: Има опасения за погрешно ценообразуване на кредити

Има опасения, че ако лихвите по кредитите за големи корпорации продължат да вървят надолу, може да се стигне до погрешно ценообразуване на кредитите за големите компании. В момента има големи корпорации, които получават кредити или рефинансират свои съществуващи задължения при лихви под 2%, а в икономика, при която все още делът на лошите корпоративни кредити е двуцифрено число, това означава, че при по-ниски лихви ще имаме погрешно ценообразуване, защото ще подценим риска от неплащане.

Емил Калчев: Делът на лошите заеми спада

Положителен факт е, че кредитирането расте на годишна база за петнадесети пореден месец. От друга страна, относителният дял на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) също регистрира спад с 3,7% спрямо нивото им от края на 2016 г.

Въпреки спада обаче това равнище е все още относително високо в сравнение със средното за ЕС. Очаквам плавното спадане в дела на лошите и преструктурирани кредити да продължи и през 2018 г.

Това, че в рамките на общата тенденция, депозитите на фирмите нарастват далеч по-бързо от тези на домакинствата, е сигнал за затруднен инвестиционен процес в реалната икономика. 

Какво означава това?

БНБ обяви основен лихвен процент нула

За втора поредна година БНБ обявява нулева основна лихва. Първото решение за такова ниво на основния лихвен процент бе през февруари 2016 г.

Основният лихвен процент в държавите с валутен борд, каквато сме ние, е инструмент за провеждане на паричната политика. Базовият или основният лихвен процент е лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от друга търговска банка, който е еднодневен.

Основно той се използва при изчисляването на наказателна или т.нар. законна лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на този лихвен процент плюс 10 процентни пункта. Най-честото приложение на основната лихва (ОЛП) е при изчисляване на просрочени дългове по данъци, осигуровки, здравни вноски и глоби от държавни и общински органи.

Законната лихва има отношение и към потребителските кредити, тъй като според новия закон за потребителския кредит годишният процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Това означава, че при сегашния ОЛП ГПР не може да е повече от 50%.

Преди се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми при лихва, обвързана с ОЛП, но това отдавна не се практикува.