За нас добрата новина е, че растейки без

значима инвестиционна активност, поне сме

по-защитени от ефектите на външна рецесия

Резкият спад на борсовите индекси в САЩ показа, че оптимизмът в бъдещето на американската и глобалната икономика, както и във финансовите показатели на компаниите, не е безграничен.

Все пак още на следващия ден пазарите възстановиха половината от намалението на стойността на индексите. Не трябва да губим и средносрочната перспектива – пазарната капитализация на водещите американски корпорации е с над 20% по-висока спрямо февруари 2017 г. и

над 70%

по-висока от

началото

на 2013 г.

Динамиката на пазарите след кризата отразява паралелното въздействие на няколко фактора.

- От една страна, с цената на огромно нарастване на държавните дългове правителствата в развитите страни предотвратиха срив в банковата система. Това утвърждава очакването на инвеститорите, че и при бъдещи кризи ще има политическа воля за “спасяване” на закъсалите.

- От друга страна, всички водещи централни банки имат безпрецедентна в историята политика на нулеви лихви, съчетани с т.нар. количествени улеснения – директно вливане на допълнителни ликвидни средства във финансовата система. Инвеститорите – както индивидуални, така и институционални, включително суверенни резервни фондове и пенсионни фондове – бяха и все още са притиснати от нулевите и дори отрицателни лихви,

да търсят

каквато и да е

доходност

чрез покупка на акции или корпоративни облигации. Разбира се, макроикономическата динамика както в САЩ, така и в еврозоната е изключително позитивна през последните години заедно с бизнес и финансовите показатели на голяма част от компаниите.

Политиката на изобилна ликвидност и нулева цена на кредита обаче идва с цена. От една страна, сега обслужването на заемите е пренебрижим разход за правителства, фирми и домакинства – но при увеличение на лихвите тежестта ще нараства. От друга, част от потреблението и инвестициите в икономиката, генерирали така добре изглеждащите продажби и печалби, е станала възможна единствено заради растеж на кредита. Този процес обаче не може да е безкраен.

- Не може да не отчитаме, че светът и страните от ЕС сега дължат много повече от преди 9 г.

Дълговете на правителствата на ЕС са нараснали с над 5 трилиона евро от началото на кризата, а в глобален план дългът на правителства и бизнес към банковата система е нараснал с над 40 трилиона долара.

Бъдещо увеличение на лихвите ще промени както динамиката на фондовия пазар, така и поведението на бизнес и домакинства.

Кога точно

ще се случи

по-значимо

“затягане”

на паричната

политика,

е трудно да се прогнозира. Но със сигурност повишаването на инфлацията и заплатите в ядрото на еврозоната – най-вече в Германия – ще бъде един от ключовите фактори за това.

За България ефектът ще е както директен - през цената и достъпа до кредит, така и през външен шок за реалния сектор. През 2017 г. се забелязват първите по-осезаеми индикации, че кредитната активност играе по-съществена роля в ръста на потреблението. Строителната активност тепърва ще се засилва, съдейки по рязкото нарастване на разрешенията за нови жилища през последните няколко тримесечия. Колкото по-дълго продължи действието на тези фактори, толкова по-голям може да бъде шокът от повишаването на лихвите в бъдеще. От своя страна българските предприятия сега изнасят почти два пъти повече стоки и услуги, отколкото през 2007 г.

Така рецесия във водещите ни търговски партньори от еврозоната пряко ще засегне експорта, което би означавало намаляване на заетостта.

Накрая трябва да се отбележи, че икономическият растеж през последните години се реализираше без засилване на инвестиционната активност при де факто отлив на външен капитал, и в този смисъл риск от рязко спадане на притока на инвестиции и последващи ефекти върху свързаните бизнеси в България няма как да се случи.