Пускаме 166 млн. лева за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти, обяви министър Румен Порожанов
Наредба ще пресича измамните схеми, които прилагат земеделци с надписване на декари, за да получат субсидии за ниви. Освен това тя ще помага и в случаите, когато се стигне до съд. Досега практиката показва, че много от делата не се решават именно заради липсата на наредба.
Това стана ясно на 6-ата национална среща на земеделците, която се провежда във Варна. На нея над 500 фермери ще обсъждат до 17 февруари най-актуалните проблеми в българското и европейско земеделие.
Организаторите събраха ръководството на министерството на земеделието, фонд “Земеделие”, ресорната парламентарна комисия, ръководители от европейските институции, неправителствените организации, представители на агробизнеса и академичните среди.
Наредбата трябва да е ясно разписана и съобразена с реалностите в България. Само така могат
да бъдат спрени
така наречените
кухи фирми,
които усвояват
средства,
заяви председателят на Асоциацията на земеделските производители Венцислав Върбанов при откриването.
Наредбата, която реграментира подпомагането за обработваната земя, е готова и обявена за обществено обсъждане.
Това се наложи и след приетите в сряда от парламента промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Там е разписано, че фонд “Земеделие” ще може
да проверява
дали земите,
заявени за
подпомагане,
отговарят на
действителните
Тогава ще се извършва и географско определяне на площта. Ако има нарушения, ще се отказват субсидии. С промените бе решено двойно да се увеличат парите за хектар на младите стопани - от 25 на 50% по схемата за единно плащане за площ.
“На нашия форум очакваме да бъдат изпратени послания не само към българските земеделски производители, но и към европейските фермери. По време на българското председателство ще се отвори дебатът за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Трябва да се обединим около една позиция. Категорични сме, че след 2020 г. трябва да бъдат заличени разликите във финансирането между стари и нови страни в ЕС”, допълни Върбанов.
“Започнахме изключително силно нашето председателство. През декември структурирахме фокусирани дебати по най-важните теми на Общата селскостопанска политика, така че да можем в Съвета на министрите да ги обсъдим.
Ние
искаме
обвързана
подкрепа
и да няма съфинансиране по директните плащания”, заяви при откриването министърът на земеделието Румен Порожанов. Той допълни, че една от основните теми на форума ще бъде как ще се структурира годишната финансова рамка и бюджетът. Според него трябва много делова работа, защото това, което се прави сега, е много важно за бъдещето.
Министърът съобщи, че в сряда е започнал първият изцяло електронен прием през система ИСУН по подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от Програмата за селските райони. Тя е била една от най-дългоочакваните, крайният срок за кандидатстване е 16 май. Бюджетът по нея е 166, 243 млн. лв. До 3 седмици преди крайния срок могат да се искат разяснения и да се задават въпроси по електронен път.
Чеслав Шекерски: Не може да се намалят директните плащания
“Директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделците и затова не можем да се съгласим те да бъдат намалени.” Това каза по време на шестата Националната среща на земеделските производители в България председателят на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент Чеслав Шекерски. Той допълни, че 37% от бюджета на ЕС е за Обща селскостопанска политика и трябва да запазим нивото му, за да може европейското земеделие да е конкурентно.
Шекерски е категоричен, че доходът на земеделския производител трябва да е равен на другите професии, а плащанията да се синхронизират със скалата на производството.
“Производството на всеки хектар трябва да е конкурентоспособно. Ние осъзнаваме, че ще следват процеси на концентрация, това е нормален пазарен процес, но трябва да запазим определени принципи на рационалност, определени мащаби на стопанството. Трябва да помним, че процесите се нуждаят от синхронизиране и да се намери равновесие с нормите за опазване на околната среда”, обясни той.
Според Шекерски има и слаби моменти като прекаленото разширяване на системата за реализиране на продукцията. Това обаче трябва да се съобрази с екологията и климата. Друг проблем е организирането на пазара.
“Отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, когато изграждаме мрежи за безопасност, недокрай ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се остнася до пазара на мляко и месо”, обясни шефът на земеделската комисия в Европарламента.
-5 °
4 °
