- Най-драстични разлики в цените при детски пюрета и макарони

- Министърът на земеделието Румен Порожанов и омбудсманът Мая Манолова правят форум за двойния стандарт на стоките

Над 40% от 60 храни, внесени от ЕС, са по-скъпи в България, отколкото в останалите страни членки. Това показа втората проверка за двоен стандарт при храните. Данните съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов.

По-скъпо се продават детските пюрета и италианските макарони, уточни министърът. Очаква се следващата седмица да бъдат обявени и данните от физикохимичния анализ на продуктите.

“Резултатите ще потвърдят в една или друга степен изводите от предишното ни проучване на 30 стоки. При него бяха установени по-драстични диспропорции в цени, в органолептични свойства и на етикети”, каза Порожанов.

При новата проверка отново са установени разлики в етикетите на храните от ЕС у нас и на западния пазар. Според Порожанов обаче

това не

означавало,

че в България се

предлагат вредни

продукти

Ставало въпрос за нелоялна търговска практика и различно третиране на потребители от страните в Евросъюза.

Съвместно с омбудсмана Мая Манолова министерството на земеделието организира на 30 април в София форум на тази тема. Очаква се да присъстват премиерът Бойко Борисов и представители на държавите от ЕС. Министърът подчерта, че не приема обясненията на производители, които аргументират разликата в съставките на продуктите с вкусови предпочитания на отделните нации.

“Необходимо е да има ясна законодателна регламентация за единни съставки в храните за европейския пазар”, категоричен е той.

Европейските власти искат двойният стандарт при храните в Източна и Западна Европа да бъде забранен със закон и компаниите да бъдат задължени да продават продукти с еднакво качество навсякъде в ЕС, пише британският “Гардиън”. Дори вече има изготвен текст за евродиректива.

Следващия месец Европейската комисия ще представи на страните от ЕС

методика, с

която да тества

световни

компании и

техните продукти

Евродирективата можела да влезе в сила от средата на следващата година.

Според еврокомисаря за защита на потребителите Вера Юрова заради подготвяната регулация компаниите били изнервени и се очаквал голям отпор.

“Ще засилим борбата срещу двойното качество на храните. Изменихме директивата за нелоялни търговски практики, за да пише черно и бяло, че двойното качество на храната е забранено”, заяви Юрова.

Проверки в няколко страни в Централна и Източна Европа, включително и България, установиха, че мултинационални компании продават продукти в по-новите членове на ЕС, произведени с различен състав, а при някои има значителни разминавания в цените.

Хранителната индустрия твърди, че

разликата е

заради това, че

компаниите се

съобразяват с

културните

предпочитания

и вкусове в

отделни страни

Новата директива предвижда, че за да предложи един и същи продукт с различни съставки, производителят трябва да докаже, че на даден пазар има предпочитания към друг вкус, а не към традиционния.

Директивата ще даде и повече права на потребителите. Те ще имат право на колективни искове срещу дадена компания, а санкциите ще се вдигнат до 4% от годишния оборот.

Освен това потребителите ще имат право да получават подробна информация преди сключването на договор и да го прекратяват до 14 дни след сключването.

ЕК готви нови правила в подкрепа на малките и средните производители

Европейската комисия подготвя нови правила, които да подкрепят малките и средните производители и да спрат нелоялни търговски практики по веригата на предлагане на храни, съобщи еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.

Ще бъде забранено на търговците да забавят плащания за нетрайни продукти, да анулират поръчки в последния момент, да правят едностранни промени по договори или промени с обратна сила, както и да принуждават доставчика да плаща за похабени продукти.

Само след изрично съгласие на двете страни и подписване на договор пък ще е разрешено купувач да връща на доставчика непродадени хранителни продукти, доставчикът да плаща такса, за да сключи или да не изгуби договор, както и да плаща за рекламата или за пускането на пазара на хранителни продукти.

При установени нарушения

националните органи ще

могат да налагат санкции

Според предложението на комисията държавите от ЕС трябва да определят публичен орган, отговарящ за прилагането на новите правила. При доказано нарушение той ще налага пропорционална и възпираща санкция и ще може да започва разследвания по своя инициатива или въз основа на подадена жалба.

Ако доставчик подаде жалба, ще може да изисква поверителност и анонимност, за да защити позицията си спрямо търговския си партньор. Комисията ще създаде механизъм за координация между прилагащите органи за обмен на най-добри практики.

По-малките оператори във веригата за предлагане на храни, сред които са и земеделските стопани, не са защитени от нелоялните търговски практики на партньорите. Често те нямат възможности за договаряне, нито друг начин да предлагат продуктите си на потребителите, твърдят от Еврокомисията.

“Съществува неравенство на позициите за водене на преговори. Предприемаме конкретни мерки, защото нелоялното поведение в бизнеса заплашва икономическата жизнеспособност на операторите. Чрез определянето на минимални стандарти и ефикасно прилагане на правилата искаме да гарантираме, че всички работят в условия на справедлива конкуренция. Предложението ни е израз на категорична подкрепа за лоялно корпоративно поведение”, коментира заместник-председателят на комисията Юрки Катайнен.

Според Фил Хоган

веригата за предлагане

на храни не може да

функционира добре и

резултатно, ако няма

равнопоставени

и почтени условия

Стремим се да отстраним и фактора страх с помощта на процедура за поверителност на данните, когато се подават жалби, каза още еврокомисарят.

От ЕК цитират и неотдавнашно проучване на общественото мнение, публикувано през февруари, според което 88% от анкетираните твърдят, че е важно да се засили ролята на земеделските стопани във веригата за предлагане на храни.

През миналата година пък в ЕС било правено допитване за модернизирането на общата селскостопанска политика. В него 96% посочили, че една от целите трябва да бъде утвърждаването на позицията на земеделските стопани във веригата на създаване на стойност, включително чрез мерки срещу нелоялните търговски практики.

Предложенията са въз основа на въведения доброволен кодекс с най-добри практики, посочват от Брюксел. Инициативата бе започната през 2013 г. от седем асоциации в ЕС, чиято сфера на дейност обхваща хранително-вкусовата промишленост, марковите стоки, търговията на дребно, малките и средните предприятия и търговците на земеделски продукти.