Запазената марка - вече и като видео или мелодия

Холограмните изображения също ще могат да се регистрират

Мултимедия, холограма, мелодия - това са част от вариантите, чрез които може да се представи една търговска марка пред Патентното ведомство, за да получи защита. Това гласят част от правилата, които се въвеждат с новата европейска директива за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Част от въведените видове са се приемали от някои от патентните ведомства и досега, включително и в българското. Директивата обаче дава по-ясни критерии и включва нови видове файлови формати.

Промените са вследствие на преработеното определение за марка в Европейския съюз, от което отпада изискването за графичното ѝ представяне: “Марката може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка или звуци”.

Трите най-популярни вида на търговската марка, познати досега, са

словни,

фигуративни и

триизмерни

Словните се състоят от букви, цифри и други знаци или комбинация от тях, които могат да бъдат напечатани.

За фигуративни в България се приемат само такива, които съдържат фигури и рисунки. Не се допускат словесни елементи, както е европейското разбиране. Това е единственото определение от новата директива, което страната ни не възнамерява да приеме в националното законодателство. Триизмерните форми включват контейнери, опаковки или техния външен вид, както и самия продукт. Те могат да се представят графично, чрез компютърно генерирано или фотографско изображение.

С промените в директивата, влезли в сила на 1 октомври 2017 г., Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) вече не приема описание или претенции за цвят при фигуративните и триизмерните марки.

Първата от новите видове марки е позиционната. Тя се състои от специфичния начин, по който се поставя или прикрепя към продукта. Тя трябва да бъде представена върху предмета в правилната си позиция и пропорции. Останалите елементи от продукта се изключват визуално чрез пунктирни линии. От началото на октомври до момента вече са заявени 31 позиционни марки.

Марките

във вид на десен

се състоят от редовно повтарящ се набор от елементи. Към тяхното представяне може да се добави и описание с думи, но то не е задължително. Описанието при всички видове служи само за поясняване, но не разширява обхвата на защитата. Досега са заявени 11 десенни марки, всички те - след 1 октомрви.

Марките от цвят или комбинация от цветове се представят чрез тяхна картинка, придружена от общопризнатия цветови код или само чрез него. Задължително е между цветовете да няма контури, допуска се и описание. Общо заявените такива марки са 1031 на брой, 18 от които - след 1 октомври.

Марките могат да се представят и чрез звук или комбинация от звуци. Това става или чрез музикална нотация, както беше преди, или чрез прикачването на аудиофайл, както се допуска след промяната. Този файл трябва да бъде във формат MP3, а нотите - в JPEG. В Българското патентно ведомство има вече заявени 292 звукови марки, 18 от тях са след началото на октомври.

Друг вариант е марката да представлява движение или промяна в положението на елементите ѝ. Тя се представя като видеофайл във формат MP4 или като последователни неподвижни JPEG изображения, показващи движението. Те могат да бъдат номерирани или да са придружени с описание. От началото на промените вече са заявени 19 такива марки.

Изцяло нов вид в целия Европейски съюз търговска марка е

мултимедийната

Тя представлява комбинация от изображение и звук и се представя с видеофайл във формат MP4. 10 лица вече са заявили такива марки, а 3 от тях са и регистрирани.

Холограмните марки се представят чрез видеофайл или графично или фотографско изображение, необходими за идентифициране в достатъчна степен на холографския ефект в неговата цялост. Форматите, които са допустими, са MP4 и JPEG.

Всички останали видове, които не попадат в нито едно от изброените определения, се категоризират като “други”. Знакът обаче трябва да отговаря на изискванията. Едното от тях е той да може да разграничава стоките и услугите на едно лице от тези на други. Визира се теоретичният капацитет на един знак да изпълнява тази функция, като отличителният му характер се преценява сам по себе си независимо от стоките и услугите.

Второто условие е знакът да може да бъде представен в регистъра по начин, който позволява на компетентните органи и обществото да определят ясен и точен обхват на защита. Той трябва да бъде изобразен в подходяща форма, като се използва общодостъпна технология, при условие че може да бъде възпроизведена в регистъра по ясен, точен, самостоятелен, леснодостъпен, разбираем, траен и обективен начин.

Към категория “други” спадат например трасиращите марки. Те се приемат от Европейския съюз и представляват цветни линии или нишки, поставени върху стоката. Най-голяма употреба намират в текстилната промишленост.

За момента не се приемат

вкусови,

обонятелни

марки и такива

за допир,

въпреки че също спадат към категория “други”. Засега за тях все още не е разработен общоприет международен код подобно на цветовия, а представянето чрез химична формула или описание с думи например не се счита за достатъчно ясно.

В някои случаи се приемат други нетипични търговски марки. Според решение на съда например обзавеждането на магазин за търговия на дребно, което е показано единствено като дизайн чрез комбинация от линии и фигури без конкретни описания за размера и пропорциите, може да бъде регистрирано като марка, стига да отговаря на останалите изисквания.

Всички промени, въведени от европейската директива, ще бъдат включени в новия Закон за географските марки и означения в България и пренесени в националното законодателство, ако той бъде приет.

Позиционната марка се представя върху предмета, а останалите му елементи се изключват визуално чрез пунктирни линии.

Притежателят на марка може да забрани вноса на имитация

Притежателите на регистрирана в Патентното ведомство марка вече имат право да предупреждават предварително, когато друго лице възнамерява да злоупотреби с нея. Мярката се въвежда от новата директива на ЕС относно марките с цел по-ефикасна и навременна борба с фалшификацията.

Притежателят на марка може да забрани поставянето на същия или подобен като нея знак върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност и всякакви други материали, както и тяхната продажба и съхраняването им с цел внос или износ.

Въвеждат се и изменения, свързани с изключителното право на притежателя на регистрирана марка. Досега той можеше да подаде жалба в случай на двойна идентичност - когато друго лице използва знак, еднакъв с марката, за еднакви стоки или услуги.

Сега такова право има и когато знакът е идентичен или сходен с марката и се използва за същите или подобни продукти, което може да доведе до объркване на потребителите.

Отсега нататък жалба може да се подава от притежател на известна марка срещу подобен или идентичен знак, който се използва за същия или сходен продукт. Досега това можеше да се прави само за продукт, който се различава от оригиналния.

Освен това собственикът на марка вече може да се жалва, когато имитиращият знак или част от него се използва като фирмено или търговско наименование, както и когато той се използва в сравнителна реклама.

Директивата предвижда още лицето, което държи правата върху марка, да може да забрани влизането на стоки на територията на държавата си независимо от тяхната крайна дестинация, ако тези стоки или опаковките им произхождат от страни извън ЕС и върху тях е поставен подобен на марката знак.

Когато марка е била регистрирана на името на агент или представител на действителния ѝ притежател без негово съгласие, той има право да се противопостави на използването на марката от тях, освен ако те не обосноват действията си.

Във връзка с тези промени се разширява и кръгът на лицата, които имат право да подават иск за нарушение. Освен притежателя на марката това може да се извършва и от всеки един от съпритежателите. За това не е нужно съгласието на останалите съсобственици.

Притежаващият изключителен лиценз върху марка също може да подава иск, ако е предупредил притежателя за извършено нарушение, но той не е взел своевременни мерки. Ако марката е била регистрирана на името на агент или представител на притежателя, той самият има право да подава жалба. Когато става въпрос за колективна марка, искът може да подаде всяко лице, което може да я използва, със съгласието на притежателя. Ако обаче той е бил уведомен и не е предприел необходимите действия в срок, това може да се случи и без неговото съгласие. Право се дава и на всеки вписан ползвател на географско означение.