ЕС трудно може да влияе на производителите къде какви да са храните

Българското председателство е първото, което отвори вратите на Съвета на ЕС за Европейската сметна палата

България отчита изключително висок процент на усвояемост на финансовите инструменти

Тази година България е с нула грешки при усвояването на фондовете за земеделие

Над 12 милиарда евро дава ЕС в борбата с младежката безработица

Предизвикателствата, пред които е изправена Европа, може да бъдат посрещнати само ако всички държави членки се движат на една скорост. Темата периодично се повдига още от времето, когато аз бях евродепутат

С представителя на България в Европейската сметна палата, председател на втора одитна камара - инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване, разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-жо Иванова, навръх Деня на Европа да ви питам знаят ли българите и въобще гражданите на ЕС с какво се занимава Европейската сметна палата - Народното събрание избра вас за представител на страната ни втори мандат ?

- Първо бих искала да честитя на вашите читатели Деня на Европа, който посрещаме тази година като държава - председател на Съвета на ЕС. Наистина Европейската сметна палата (ЕСП) е една от петте европейски институции, но за нея като че ли се знае по-малко, отчасти и поради спецификата на нашата работа. Освен това ЕСП се намира в Люксембург и е по-далеч от прожекторите на Брюксел.

Нашата институция обаче има ключова роля на пазител на финансите на ЕС и с работата си допринасяме за повече отчетност и прозрачност на европейския бюджет и за подобряване на неговото финансово управление. Колежът на ЕСП, подобно на Европейската комисия, се състои от 28 членове, представляващи страните членки и встъпващи в длъжност след одобряване и изслушване в комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент.

През последните години реформирахме изцяло нашия начин на работа, като засилихме фокуса върху комуникацията с гражданите, за които е важно да знаят доколко ефективно се разходват техните пари, както и какво се постига с тях. Разширихме и дейността си, като освен финансовите одити и одити на съответствието извършваме все повече одити на изпълнението, имащи за цел да проверят как се осъществяват дадени европейски политики, постигат ли се резултати и дали европейското финансиране по тях е използвано по най-ефективния и ефикасен начин.

Разбира се, това не е еднократно действие, а процес, в който постоянно се стремим да предоставяме навременни доклади по теми от интерес както за европейските и националните органи, така и за европейските граждани. Важно е да отбележа, че нашите доклади включват конкретни препоръки за подобрения, които да бъдат приложими и реалистични. През годините проследяваме и тяхното изпълнение.

- След дни ще сте в България с председателя на Европейската сметна палата. Какъв е поводът?

- Точно така, в рамките на българското председателство нашият председател г-н Лене ще посети за втори път България. На 15 май той ще открие с основно изказване конференция на тема “Ролята на върховните одитни институции за засилване на отчетността, прозрачността и интегритета в публичния сектор” със специален фокус върху Западните Балкани, организирана от българската Сметна палата. Искам да подчертая и прекрасното сътрудничество, което имаме с българската Сметна палата по редица ключови теми като младежката безработица и финансовите инструменти.

- Как се оценява в Люксембург българското председателство на Съвета на ЕС? С какво се свързва най-вече то, постигна ли реални успехи?

- Първата стъпка към всяко успешно председателство на Съвета на ЕС е изборът на важни, конкретни и смислени приоритети. Смятам, че нашата страна се справи много добре с тази първа задача, макар да пое ротационното председателство в труден момент, осеян с редица предизвикателства като Брекзит, дебатите по многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г., бежанската вълна, младежката безработица и много други. Приоритети, засягащи младите хора, кохезионната политика, дигиталния пазар и европейската перспектива за Западните Балкани са теми, които рефлектират върху всички европейци и са особено важни за нас, българите.

България успя да свърши много в първите месеци на своето председателство, активира оставената малко на заден план през годините тема за страните от Западните Балкани, успя да покаже защо кохезионната политика е смислена, контролируема политика, постигаща измерими резултати за европейските граждани. Уникален за нас от ЕСП е фактът, че българското председателство е първото, което отвори широко вратите на Съвета за работата на ЕСП, което бе оценено изключително високо тук, в Люксембург. Темите за многогодишната финансова рамка и специалният доклад за макроикономическите дисбаланси бяха предмет на дискусии по време на срещите на финансовите министри както в София, така и в Брюксел и ние присъствахме активно на тези дебати. Усилията на България за постигане на напредък и консенсус по редица трудни теми от европейския дневен ред, както и посещението на министър Павлова в Люксембург в ЕСП още в началото на председателството ни се оценяват високо от моите колеги. Надявам се, че набраната скорост по време на българското председателство ще се запази и по време на австрийското по-късно тази година.

- В България битува убеждението, че след 2020 г. еврофондовете спират. Каква е истината и оптимистичната прогноза за средствата, които ще получаваме?

- Като одитна институция ние проверяваме как са изразходени европейските средства, след като бюджетът вече е усвоен. Затова няма как да прогнозираме предполагаемите портфейли по държави. В нашия анализ от годишния доклад за изпълнение на европейския бюджет не правим класация по държави. Примерите са по-скоро с илюстративна цел на определени типове грешки и слабости. Все пак обаче е важно да отбележим, че в доклада от тази година в България за първи път от проверените транзакции не бяха открити никакви грешки в областта на земеделието, а освен това наблюдавахме изключително висок процент на усвояемост по финансовите инструменти. Подобни резултати имахме миналата година в областта на европейския социален фонд, където отново 2 поредни години страната ни беше с нула количествени грешки.

- Какви са изводите от проекта на следващата многогодишна финансова рамка на общността, който бе представен в Брюксел преди броени дни? Успява ли Европа да задържи нивото след Брекзит, който отвори и сериозен дефицит в бюджета на ЕС?

- Наистина в последните седмици и месеци стана особено актуално да се говори за европейските финанси след 2020 г., като често се търсеше сензация с новини за спиране на еврофондовете или драстично увеличение на вноските на държавите членки. Истината е, че едва преди няколко дни Европейската комисия представи официално своето предложение за това как да изглежда европейският бюджет за периода 2021-2027 г., като това предложение представя разпределение на средствата по политики, а не по държави. Ако погледнем в повече детайли обаче предложението на ЕК, ще видим, че това е проектобюджет, който цели да отговори на много сериозно предизвикателство - как да бъдат постигани повече резултати с по-малко налични средства след излизането на Великобритания.

Предлаганият проектобюджет е сравним с този за сегашния програмен период 2014-2020 г. и е на стойност 1,135 млрд. евро, като в него се приоритизират инвестиции в области като цифровата икономика, младите хора, сигурността и отбраната. В същото време се очаква известно намаление в някои други политики, като се очаква техните механизми да бъдат реформирани, за да се гарантира, че може да се постигат същите или повече резултати с по-малко ресурси, като същевременно се подпомагат и нови приоритети.

Предстои в следващите месеци да видим какво ще бъде финансовото изражение по държави, както и какви компромиси ще постигнат страните при преговорите - Европейският парламент и Съветът. Ние като Европейска сметна палата ще участваме активно в този процес чрез изготвянето на редица становища по предложеното законодателство. Затова оставам умерен оптимист и смятам, че ще се постигне разумен компромис за европейския бюджет за следващите 7 г.

- Кога прогнозирате, че ще влезем в така наречената чакалня за еврото? След като то стане официална валута и за България, ще се удвоят ли цените у нас? Това е друго често срещано притеснение у хората.

- Чакалнята за еврото ERM II не е самоцел, а основна стъпка към приемането на единната европейска валута и е много важно нашата страна да е подготвена за това. От друга страна, България формално изпълнява маастрихтските критерии за членство. Разбира се, това е и политически въпрос, който е свързан и с нашето участие в банковия съюз, както и с участието на страната ни в Единния надзорен механизъм. Затова се надявам и усилията на българското правителство да се увенчаят с успех, защото едно членство в еврозоната има определено повече преимущества, отколкото недостатъци за страната ни.

Що се касае до драстично увеличение на цените след приемане на еврото, това е мит, който е развенчан от редица икономически изследвания, проведени в страните, приели еврото, които показват, че няма такава закономерност, а е възможно да се наблюдава само ограничена инфлация в началото след въвеждането на единната валута.

- През последните седмици институциите у нас подеха инициатива за уеднаквяване на качеството на храните в целия съюз. Или както каза премиерът Бойко Борисов - производителите да предлагат продуктите си в два варианта, скъп и евтин, но нека на етикета да е указано изрично и честно качеството. Очаквате ли, че наистина може да настъпи такава промяна?

- Темата за храните е много важна, но в същото време е и много комплексна, тъй като производителите оперират в рамките на пазарна икономика и ЕС трудно може да влияе в този процес.

Разбира се, по отношение на сигурността на храните има редица европейски регламенти, които залагат основните изисквания към държавите членки по темата, касаещи контрол, принципи и изисквания за разработването на национално законодателство.

Важно е да се знае, че системите за контрол на сигурността на храните следват интегриран подход и покриват всички стъпки от веригата на предлагане на храни. Не трябва да забравяме, че има и сериозно европейско финансиране за сигурността на храните в размер на 1,9 млрд. евро за периода 2014-2020 г. В момента колегите от първи одитен състав извършват два одита, касаещи сигурността на храните, както и системите за проверки на биохраните. Ще се радвам, когато докладите станат публични по-късно тази година, да коментираме заключенията.

- Ще надделеят ли в общността привържениците на “Европа на две скорости”? Защото България се наложи като мотор на региона, но пък в същото време има опасност да изпадне във втора категория, ако победи споменатата философия за повечето скорости... А вие пристигате у нас точно ден преди срещата на лидерите от Западните Балкани в София.

- Темата “Европа на две скорости” не е нова. Тя беше популярна още когато бях евродепутат. Тези настроения за разделяне на страните членки на групи се засилиха с напредването на евроскептицизма вследствие на финансовата и икономическата криза. Днес Европа е изправена пред сериозни предизвикателства, които изискват да се действа бързо, точно и най-вече да се действа координирано. Според мен това може да стане само ако всички ние се движим с една скорост.

- Какво прави ЕС за младежката безработица?

- Темата беше и остава един от най-актуалните въпроси пред комисията и страните членки. Конкретното най-високо измерение на този сериозен проблем с увеличаващия се брой безработни младежи беше през 2013 г., но все още и през 2017 г. наблюдавахме повече от 4 милиона млади хора без заетост в целия ЕС. В отговор на предизвикателството по препоръка на Съвета на ЕС бе въведена Гаранцията за младежта, чиято цел бе да гарантира на всички млади хора под 25 г., които не са на пазара на труда, в обучение или преквалификация, подходяща оферта за заетост или обучение. Над 12 милиарда евро бяха предвидени общо от европейски и национални средства, които бяха впоследствие и увеличени, и наистина всички институции са сериозно ангажирани с проблема. Нашата роля от ЕСП вследствие на серия от доклади, последният от които публикувахме миналата година, бе да оценим доколко ефективна беше тази помощ, дали средствата реално стигнаха до младите хора. Ако погледнем последните статистики, ще видим, че младежката безработица е намаляла навсякъде в последните месеци, дори и в най-засегнатите държави като Гърция и Испания. Но доколко това се дължи на общия икономически подем или на други фактори, остава отворен въпрос. Нашият анализ към 2017 г. показа, че никоя от одитираните 7 държави в извадката не е успяла цялостно да осигури оферти на всички безработни младежи в рамките на 4 месеца, а имаме само частични резултати. Нямахме ясна дефиниция на това какво е “добра оферта”, което от своя страна не гарантира устойчиво решение за младите хора. Но най-важното послание от нашия анализ е, че вземащите решения на европейско и национално ниво не трябва да създават очаквания, които не са изпълними, особено у младите хора. Обещанието, че всички младежи в рамките на 4 месеца след като са на пазара на труда, ще получат оферта, очевидно не беше изпълнено до момента на нашата проверка през 2017 г. Надявам се при подобни бъдещи инициативи ЕК да бъде по-добър реалист в преценките за срокове и изпълнимост на целите. Защото доверието - особено на младите - е най-важното, особено в контекста на дебата за бъдещето на една по-силна и обединена Европа.

CV

Родена на 14 септември 1975 г.

Завършила е международни икономически отношения, с магистърска дисертация по международни финанси в Thunderbird school of Global Management, Аризона. Работила е в американски финансови и банкови институции

Член на Столичния общински съвет от ГЕРБ (2007-2011)

Евродепутат от 2009 до 2012 г., зам.-председател на комисията по бюджетен контрол на ЕП

От 1.01.2013 г. е член на Европейската сметна палата. На 21.09.2016 г. е избрана за декан на одитен състав II - инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване

Говори английски, френски, немски и руски език