Рекламният пазар у нас се увеличава, като за миналата година ръстът му е 8%, или това са 370,3 млн. лв. нетни инвестиции. Данните бяха изнесени на първия Форум на комуникационната индустрия, който беше в сряда, 9 май, в София.
Информацията за рекламния пазар е от медиите и медийните агенции, които предоставят данните си специално за форума.
От нея става ясно, че рекламата в онлайн медиите е малко над 75 млн. лева за изминалата година. “Сумата обаче не включва рекламите във фейсбук и гугъл, тъй като те не се мониторират пазар по пазар. Като цяло за миналата година дигиталният пазар е пораснал с 16%”, обясни София Пенева от Българската асоциация на комуникационните агенции на форума (БАКА).
Рекламите в онлайн медиите у нас са 20% от целия рекламен пазар. Има и нова тенденция - за първи път бюджетите, отделяни за реклами в мобилните версии на онлайн медиите, са повече, отколкото от тези за десктоп вариантите им.
Телевизията остава медията, която взема най-много от рекламните инвестиции на пазара. И миналата година тя привлича най-голям дял, като достига малко над 220 млн. лева. “Причините са, че, от една страна, българските телевизии се радват на голяма гледаемост, която според изследвания на двете пийпълметрични системи - ГАРБ и “Нилсън адмосфиър”, е средно 3 часа и 15 минути на ден.
Телевизията
продължава да бъде
и евтина медия
въпреки инфлацията
Основният ѝ плюс - тя е измерваема, така че привлича повече рекламодатели”, обясни още София Пенева. За миналата година най-много са били рекламите по телевизиите за фармацевтични продукти, след това се нареждат за храни, напитки, козметика.
Рекламите в печатните медии и у нас, както по света, бележат спад. Най-забележим е той при списанията - 23%. За миналата година печатните медии са привлекли 15,1 млн. лева нетни инвестиции.
Радиото е със стабилна позиция на рекламния пазар. Инвестициите в него за 2017 г. са 18,6 млн. лева. Ръстът на рекламите в него е 1% за миналата година. Сред най-големите рекламодатели в радио са ритейл индустрията, фармацевтичните компании, продукти за обзавеждане и храни.
Инвестициите във външна реклама са 40,6 млн. лв., а в кинорекламата - 650 000 лева.
Очакванията на комуникационната индустрия за 2018 г. са
ръстът на рекламите
в онлайн медиите
да продължава
да расте,
какъвто е и световният тренд особено в мобилните и социалните медии.
Тази тенденция потвърди и главният изпълнителен директор на “Мтел” Александър Димитров. По думите му в последните 3 г. се наблюдава значително повишаване на потреблението на мобилни данни. “На практика то се увеличава всяка година. Понастоящем клиентите използват повече от 3000 мегабайта на месец”, уточни Димитров. Той даде и друга тенденция за пример, която се наблюдава в неговата сфера - хората под и на 30-годишна възраст предпочитат да използват два пъти повече мобилни данни, отколкото телефонни обаждания.
“Традиционните рекламни агенции вече не са толкова ефективни. Клиентите вече не обръщат такова внимание на една реклама, колкото се опитват да намерят през различни източници, какъвто може да е интернет, информация дали да направят дадена покупка”, каза още Димитров. Затова все по-често рекламодателите започват да обръщат много повече внимание на различни видове алтернативни медийни канали.
“Последните 3 г. бяха бързо променящо се време. А
успехът на всяка
комуникация зависи
от качеството на
съдържанието”,
допълни Флориан Скала - главен изпълнителен директор на “Би Ти Ви медия груп”. Заедно с Дидие Щосел - главен изпълнителен директор на “Нова броудкастинг груп” се обединиха около идеята, че индустрията се променя непрекъснато, а основното предимство в нея остава качественото съдържание.
Форумът на комуникационната индустрия беше организиран от БАКА. Той премина под надслов “Глобални посоки – локален фокус”, като направи обзор на рекламния пазар oт бизнес гледна точка. В три тематични панела представители на топмениджмънта на голeмите медийни групи и рекламодатели, маркетингови изследователи и международно признати лектори представиха прогнозите си за трансформацията – в рекламния бизнес, потребителското поведение и в дигиталния свят.