Най-ощетени са производителите на лекарства, облекла и козметика

1,09 млрд. лв. губят българските фирми от продажби всяка година заради фалшифициране на стоки от 13 основни сектора. Такива са изводите от изследване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

EUIPO проучва от 2013 г. досега заедно с Европейското патентно ведомство размерите, обхвата и икономическите последици от нарушенията на правата на интелектуалната собственост в 13 икономически отрасъла, за които е известно, че са уязвими. Това са козметика и лична хигиена, облекло, обувни изделия и принадлежности, спортни стоки, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни напитки и вина, фармацевтични продукти, пестициди, смартфони, батерии и гуми.

Загубените средства за България се равняват на 19,8% от годишните продажби. Пресметнато на глава от населението, излиза, че

всеки човек губи

по 150 лв. от

фалшифицирането

Но това не е единствената последица. Тъй като законните производители правят по-малко продукти, отколкото биха произвеждали при липсата на фалшифицирани стоки, а и наемат по-малко работници. Така у нас директно са изчезнали 16 940 работни места.

Най-пострадалият сектор в страната ни е този с лекарствата. Той понася 519 млн. лв. загуби годишно, което се равнява на 25,4% от продажбите. Търговията с облекла губи 163 млн. лв. (14,3%), а тази с козметични средства - 130 млн. лв., или 21,5%. Секторът “вино и спиртни напитки” е ощетен със 129 млн. лв. (20,7%), а неосъществените продажби при игрите са на стойност 29 млн. лв., или 13,9%.

Икономическите вреди от фалишифицирането за България са големи, но размерите им в Европейския съюз са още по-мащабни.

58,937 млрд. евро е

стойността на

неосъществените

приходи от

продажбите на година, което е 7,5% от общите. Това са 116 евро за всеки европеец, а общо загубените работни места са 434 701.

В ЕС най-пострадал е секторът “облекло” - с 23,247 млрд. евро, или 8,1% от продажбите. Следват лекарствата, които губят 15,953 млрд. евро (6,6%). 5,828 млрд. евро, или 9,8% са щетите при козметичните средства. Сред петте сектора с най-много неосъществени продажби в ЕС попадат и смартфоните, където те са 4,212 млрд. евро (8,3%). На последно място е сектор “вино и спирни напитки” с 2,744 млрд. евро, или 6,9%.

Всъщност индустриите, които активно управляват правата си на интелектуална собственост, имат съществен принос за икономиката на Европейския съюз. Те формират приблизително 42% от БВП на съюза, което се равнява на 5,7 трилиона евро, както и 93% от износа на ЕС, показва по-старо изследване на EUIPO. Те осигуряват и 28% от заетостта в ЕС. Към тях могат да се прибавят още 10% благодарение на косвеното въздействие върху заетостта от секторите с не толкова интензивно управление на правата на интелектуална собственост.

Около 96 млрд. евро е търговският излишък в търговията с трети държави, генериран от тези сектори. Освен това работещите в тях получават с 46% по-високи заплати.

Именно заради всички тези показатели нарушението на правата на интелектуална собтвеност е изключително доходоносно престъпление, което нанася значителни загуби на икономиката. През 2013 г. например нарушенията на права в международната търговия достигат до 5% от вноса в ЕС, или 85 млрд. евро годишно. Най-големият производител на фалшиви стоки е Китай, следван от Индия и Турция. Южната ни съседка се определя от изследването като съществен производител на фалшифицирани кожени изделия, козметика и хранителни продукти. Те се транспортират из цяла Европа. Дрехите и

фалшивите етикети и

стикери се доставят

в България и Белгия,

където криминални групи ги зашиват и извършват по-нататъшното съхранение и дистрибуция, сочи още докладът.

Изследване от 2015 г. пък показва, че дружествата, които притежават най-малко една марка, един дизайн или патент, имат по-добри икономически показатели за дейността от тези, които нямат такива. Например доходът им за всеки служител е с 29% по-висок. Този ефект е по-силно изразен при малките и средните предприятия, където доходът е с 32% повече, въпреки че само 9% от тях притежават права на интелектуална собственост. Положително влияние се оказва и върху показатели като оборот, заетост, рентабилност и достъп до финансиране.

Фалшификаторите използват предимно интернет в бизнес моделите си. Чрез него те разпространяват продуктите и насърчават разпространението и потреблението на незаконно цифрово съдържание.

Интернет сайтовете, които продават фалшифицирани стоки, печелят от допълнителни рекламни приходи, както от т.нар. високорискови реклами - за възрастни, хазарт и опасен софтуер. Парадоксално, но те печелят и от законни търговски марки, които по този начин търпят двойни щети от рекламирането на такива сайтове - загуби за собствените им търговски марки и вреди от предоставеното доверие за уеб хостинг.

Отчетени са нарушения и при използването на системата за наименования на домейни, за да се генерира трафик в магазини за електронна търговия, които продават фалшифицирана стока.

Интернетът е

основен канал за

разпространение на

неоригинални стоки,

но не и единствен. Начините за транспортиране нарастват - чрез жп транспорта, безмитни зони.

Потребителите от своя страна се възползват от тези услуги и купуват незаконни стоки най-вече заради ниските цени и тяхната достъпност. В същото време обществото не възприема тези покупки като особено престъпление, което допълнително ги стимулира. Най-склонни да поръчат фалшиви стоки или да свалят незаконно съдържание са младежите.

EUIPO води усилена борба за преодоляването на този проблем съвместно с публични и частни партньорства. Като например с Европол - финансира се специализирано звено за престъпления срещу интелектуалната собственост. EUIPO подкрепя и Европейската комисия, и нейната главна дирекция “Търговия” в усилията за борба с доставката на фалшифицирани стоки за трети страни и предоставяне на информация на гражданите за наличното предлагане на законно цифрово съдържание и за икономическите последици от купуването на фалшифицирани стоки или от достъпа до незаконно съдържание.