У нас “уличните събирачи” на отпадъци често са наричани “клошари”. Най-общо, това са хората, които събират нерегламентирано отпадъци от съдове за смесени битови отпадъци, съдове за разделно събиране, нерегламентирани сметища, депа, както и директно от генераторите, разказва сайтът "Визия за София".

Общото възприятие е, че това са бездомни хора, често етнически роми, които имат доходи под минималните за страната, но то не отразява напълно реалността. Не всички събирачи на отпадъци са “клошари”, и определено не всички са етнически роми.

Официални данни за броя и профила на т.нар. улични събирачи в страната у нас няма, но има редица изследвания по темата, както у нас, така и в чужбина. Според наблюденията на организациите по оползотворяване на отпадъците, уличните събирачи са делят на две категории – много бедни хора, търсещи храна по кофите, и хора, сортиращи ценни материали, годни за рециклиране. Една част от последните са добре организирани, дейността им е териториално районирана, използват автомобили и имат най-висок дял на събрани отпадъци от съдовете за разделно събиране. Много от бедните събирачи от своя страна са представители на маргинални групи, като браншът оценява социално слабите улични събирачи на едва 10%.

В изследване на Фондация “Отворено общество”, проведено през 2017 и 2018 г., се представят данни за София, според които профилът на мъжете и жените – улични събирачи е различен, както са различни и методите им на работа, и доходите, които генерират. Около 80% от тях работят ежедневно, като по-голямата част от мъжете между 6 и 8 часа на ден, а жените – до 5 часа на ден. Средствата, с които разполагат на месец, са под 400 лв., а в много от разглежданите случаи – под 200 лв. Често в тези пари влизат и спечелените от работата с отпадъци. По-малко от 10% от хората, попаднали в изследването, успяват да достигнат по-висок доход от 500 лв. на месец. За мъжете в изследваната група е много характерен фактът, че са в трудоспособна възраст – между 40- и 50-годишни.

Според онлайн проучване на Сдружение „Градски номади“ (със 679 участници) над 50% от бездомните хора преживяват от нерегламентирано събиране на отпадъци, а почти 30% – от просия.

Общо наблюдение от изследвания у нас, а и в други страни, е, че уличните събирачи са хора, които имат затруднения да се реализират на пазара на труда, с много ниски или без доходи, често ниско образовани, голяма част – етнически роми. В нередки случаи профилът им е коренно различен – хора с до и над средните доходи за страната, които имат възможност да се реализират на пазара на труда, но правят осъзнат избор да се реализират в нерегламентирано събиране на отпадъци. Друга група улични събирачи са хора, “изпаднали” от системата поради различни лични причини, които са довели до сериозни финансови последствия. Често тези хора вече не усещат себе си като част от обществото. Поради неформалния характер на дейността си, те не плащат данъци, а данъците са една от причините част от тях да не искат да са част от пазара на труда. Последните групи се различават от останалите и по невъзможността да се възползват от социални помощи поради липса на документи и/ или каквото и да е желание да получат помощ.

Работата, която уличните събирачи извършват, се интерпретира различно от различните заинтересовани страни: власт, бизнес, граждани и граждански организации. Някои определят тази дейност като “неформален сектор за управление на отпадъците” със сериозна роля в рециклирането на отпадъците, други като “кражба” на ресурси и средства от регламентираната система за управление на отпадъците.

Всяко вземане на отпадъци от съдовете, от една страна води до намаляване количеството отпадъци, за които носят отговорност общината, организациите и фирмите, и за които потребителите са заплатили данък и продуктова такса на отговорните институции и организации, а от друга страна – до намаляване на ресурсите (отпадъците), с които общината, организациите и фирмите разполагат, за да изпълнят задълженията и целите си по оползотворяване.

За да бъде възможна обективната диагноза на ситуацията, следва да се определят основните ползи и вреди от дейността на уличните събирачи. Поради липсата на официални данни за количествата събрани отпадъци, определянето на ползите и вредите е много сложна задача. Следва да се отбележи обаче, че описаните ползи и вреди не са валидни за всички групи улични събирачи и не са с еднаква тежест.

За да се намери правилното решение на въпроса, са нужни целенасочени действия – събиране на данни, провеждане на изследвания и анализи, с които да се изяснят всички детайли. На този етап липсата на количествени данни за ползата и вредата не ни позволява да се насочим към добре обосновано решение за конкретната ситуация в страната, респективно града.

Има опити за проучване на възможните решения чрез различни пилотни проекти, насочени към решаване на въпроса с анонимните отпадъци – напр. раздаване на чували, в които всяко домакинство да събира отпадъка и да го предава през определен период. Това е и стимул отпадъкът да се компактизира, в случай че такса битови отпадъци се отчита на база брой предадени чували, т.е. количество генериран отпадък. По отношение на достъпността на отпадъците в пилотен проект на Столична община се разглежда възможността да се създаде система от подземни контейнери, което ще направи невъзможно нерегламентираното изваждане на вече изхвърлените отпадъци.

Възможните решения вероятно са десетки, но най-общо те могат да бъдат сведени до три обобщени подхода, като всеки един от тях има своите предимства и недостатъци.

Първият е независимо решаване на екологичния и социалния проблем, като се цели максимално ефективното им разрешаване, определят се желаните резултати по всеки от двата проблема и се поставят цели, които отчитат най-вече търсеното подобряване на ситуацията във всяка отделна система, независимо от другата.

Друго възможно решение е да се легализира работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците. При този подход се търси такава промяна на системата, при която работата на уличните събирачи се регламентира и те стават официална част от системата за управление на отпадъците.

Третият подход е временно да се включат събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване на сектора. Това е интегрираният подход на работа, при който системата за управление на отпадъци се използва временно като „субстрат“ за разрешаване на социалния проблем. Цели се подобряване на образователното ниво на уличните събирачи и семействата им, предоставяне на обучения за професионална реализация и други социални услуги, които да доведат до крайния резултат: реализирането им в други сектори.