По-добрата плаваемост ще развие културно-историческия туризъм у нас и круизния туризъм по реката

В България приемаме река Дунав като граница и бариера заради историческа фактология, но тя представлява сериозен ресурс с потенциал за развитие. Това заяви в интервю за телевизия „Блумбърг“ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и национален координатор на Стратегията на ЕС за Дунавския регион Деница Николова. Според нея, за да се разкрие потенциала на реката трябва да се изпълняват стратегически проекти, свързани с подобряване на корабоплаването. „Ако ние осигурим плаваемостта на река Дунав да бъде увеличена във времето като брой дни в годината, ще дадем възможност България да стане много привлекателна дестинация по отношение на круизния туризъм“, каза Николова.

Това ще даде възможност и да се стимулира малкия и средния бизнес, защото всеки един турист ще вложи средства на територията на страната, когато дойде да я разгледа, защото имаме невероятно и огромно културно-историческо наследство, което трябва да показваме и да станем много привлекателна туристическа дестинация по отношение на културно-историческия туризъм. „Към настоящия момент България и още пет държави изпълняват проект за 24 млн. евро, финансиран от ЕК“, посочи Николова. Целта е да се подсигури по-добра свързаност в региона чрез подобряване на плаваемостта. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Според Деница Николова в бъдеще фокусът на Дунавската стратегия трябва да бъде върху по-стратегически ориентирани проекти за всички държави, т.е. да се изпълняват по-големи проекти засягащи интереса на няколко страни. „Разпокъсването в твърде много посоки с твърде малки проекти не води до своя видим ефект. А и не води до комфорта и увереността, че усилията, които влагаме, включително на политическо и на експертно ниво, дават своя принос“, коментира заместник-регионалният министър.

Деница Николова отчете, че в рамките на Българското председателството на Дунавската стратегия са постигнати важни решения, засягащи всички 14 страни –членки. Един от успехите до момента е възстановяването на Звеното за контакт на стратегията, което е важно за осигуряване на логистика и подкрепа на страните-ротационни председателки, както и за самото функциониране на стратегия. Изпълнявани са и приоритетите за приобщаване на регионите, икономически ръст и развитие. „Трябва да намерим и решение за оптимизиране на целите на стратегията, за да изведем конкретни приоритети, по които да работим в бъдеще, например, свързаността, икономическо развитие, туризъм или екология, а не да имаме много на брой, но малки приоритета, касаещи отделни страни, каза още тя. В момента има 11 приоритетни области, а България участва в две от тях – управление на културния туризъм и сигурността. Другият важен въпрос пред стратегията е осигуряване на финансиране. Сега основният инструмент, който финансира стратегията, е Транснационална програма „Дунав“. Тя е с общ бюджет 262 млн.евро.

Зам.-министър Николова каза още, че темата развитие на културния туризъм и сигурността ще е и основен акцент по време на Седмия годишен форум на Дунавската стратегия, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в София. Той е най-важното събитие от председателството. „Ние работим с ускорени темпове по логистиката и организацията. Очертава се да е от знаковите форуми за България т.г. по няколко признака. Не само като мащаб, защото очакваме около 700 делегата от 14-те държави и ЕК, но и темата, която сме избрали и фокусираме събитието е туризмът и как влияе на икономическото развитие в страните членки. Очакваме посещение на трима комисари на ЕК, българският премиер, които ще очертаят основата визия, че сектор туризъм се гледа в цялост, а не отделно. В рамките на форума ще имаме и министерска среща на всички министри по туризъм в стратегията, които ще поемат посоката, че туризмът е основен сектор, повишаващ икономиката в регионите по Дунав. Ще приемем и специална декларация за големи проекти след 2020 г.“, съобщи още зам.-министър Николова.