До 31 октомври трябва да е готов моделът за избор на инвеститор
Китайци и руснаци са най-сигурните играчи за АЕЦ “Белене”, а до търга за избор на инвеститор остават два месеца.
От Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) от близо две години изучават проекта. И освен че са запознати в дълбочина с него, познават и политическата ситуация в страната, проучвали са пазара и искат да строят, казват експерти.
На 28 август имаше китайско посещение на площадката, а на следващия ден - среща с министъра на енергетиката Теменужка Петкова. У нас бяха представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA), CNNC Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC). В “Белене” ги заведе шефът на НЕК Петър Илиев, който им показа какво е инвестирала държавата в площадката.
На 31 август в София бяха хора от Китайската банка за развитие, те имаха среща с министъра на икономиката Емил Караниколов. Разбра се, че се договаря нов двустранен заем с Българската банка за развитие. Според ядрени експерти те са били тук, за да разберат срещу какво дадат пари.
Дни след китайската визита шефът на НЕК Петър Иванов заяви, че ако има нещо, което да плаши инвеститорите, това е политическият риск. Имайки предвид започването, спирането, арбитражното дело на “Атомстройекспорт”, рестарта на проекта. Според ядрения специалист Богомил Манчев китайците искат държавата да поеме облигационно задължение и ако спре проекта, да плати направените разходи.
Без руснаците в АЕЦ “Белене” не може, категорични са българските ядрени експерти. “Росатом” ще строи ядрения остров, тъй като е носител на правата на вече произведеното оборудване. От многобройните срещи на министър Петкова с висшия ешелон на корпорацията е ясно, че руснаците искат да строят.
Последно преди месец те заявиха отново, че са готови да участват. Точният израз на първия зам. генерален директор на руската корпорация Кирил Комаров беше: “Бихме се радвали “Росатом” да се възползва от възможността
да участва в
реализирането на
АЕЦ “Белене” при
комфортна за
българското
правителство форма
На въпрос дали ще бъдат стратегически инвеститор, той поясни, че много отговорно ще се запознаят с процедурата, когато тя бъде обявена.
През годините “Росатом” не за първи път предлага да финансира изграждането. След визитата на руския президент Владимир Путин през 2010 г. бяха предвидени пари в руския бюджет. Миналата година се появиха намеци за финансиране на проекта по модела на унгарската “Пакш 2” - руснаците влагат, а после си връщат инвестицията от приходите от продадения ток.
В доклада на БАН се разглежда и този вариант, при него
Будапеща взе
заем от Русия за
10 млрд. евро,
който ще бъде изплащан след пускането на централата.
Като евентуален стратегически инвеститор в АЕЦ “Белене” се сочи и “Фраматом”, който чрез “Арева” беше подизпълнител на “Росатом” в предишната фаза на проекта. Само че от поделението на компанията в България заявиха през юни, че се интересуват от проекта само като доставчик.
В същото време обаче зам.-председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов каза тогава, че 80% от акциите се държат от френската EDF, която е инвеститор в британската ядрена централа “Хинкли Пойнт Си”. Инвеститор в нея е и китайската CNNC.
След това на държавно ниво се говореше за още един инвеститор и се появи името на “Дженерал Електрик”. Само че и участието на американците в проекта е като доставчик на оборудване за неядрения остров – турбина и генератор, чрез “Алстом”.
Имаше през годините и някакви митични американски фондове, които уж са с интерес да влагат пари в “Белене”. Когато обаче в средите на ядрената ни енергетика се заговори за тях, събеседниците веднага започват да говорят за спекуланти.
Шефът на НЕК твърди, че са идвали и корейските кандидати за инвеститори - били представители на Корейската ядрена корпорация.
“24 часа” писа през юни, че Корейската хидро- и ядрена корпорация е проявила интерес към “Белене”. На нейния сайт е посочено, че тя е най-голямата електроенергийна компания в Южна Корея, която прави 31,5% от тока в страната. Дъщерна е на Корейската електроенергийна корпорация (KEPCO), в която акционери са Корейската финансова корпорация с 32,90%, корейското правителство с 18,20%, Националната пенсионна служба с 6,16%, а миноритарни и други акционери държат 37,15%. Акциите се търгуват на Корейската и на Нюйоркската фондова борса. В енергийните среди обаче корейците не се приемат като сериозен кандидат.
Според експертите се задават динамична есен и зима за проекта “АЕЦ Белене”. До 31 октомври министърът на енергетиката Теменужка Петкова трябва
да разработи
процедура за избор
на стратегически
инвеститор
и да предложи възможности за структуриране на проекта.
До тази дата ще се готви анализът на активите, които притежава НЕК в АЕЦ “Белене”. Националната компания още през март обяви обществена поръчка за избор на оценител за активите и пасивите, свързани с “АЕЦ Белене”. Тя е възложена на “Инженерингсервиз - София”. Това е стъпка към отделяне на активите на “Белене”, които досега се оценяваха на 3 млрд. лв., в проектна компания, в която да влезе избраният стратегически инвеститор.
Работи се и документацията за търга или конкурса. Тези две стъпки трябва да бъдат извървени до края на октомври и през ноември да бъде обявена процедурата за стратегически инвеститор. Петкова заяви през август, че е възможно в началото на 2019 г. да има избран инвеститор, което означава, че това ще стане за месец и половина - два след обявяване на процедурата.
Хора от бранша прогнозират, че преговорите с избрания ще продължат поне година и половина, а строителството до пускането на втория блок ще е 10 г. Така че прогнозите на специалистите са, че изграждане няма да започне преди 2021 г. Първият блок да бъде пуснат през 2026, а вторият – през 2028 г., когато според доклада на БАН ще се появи недостиг на електроенергия.
Държавата ще си запази поне 1/3, за да има блокираща квота
Държавата да притежава 32 или 34% дялове в компанията, която ще инвестира в проекта “Белене”. Това е блокираща квота, обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова преди седмици. Строителството да е без държавни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, централата след построяването й да работи на пазарен принцип. Това са едни от известните условия към бъдещите инвеститори.
Какво продава държавата – дялове в компания, която вече е инвестирала 3 млрд. лв. След като тя се структурира, ще разполага с лицензирана площадка, пристанище, изработено и платено оборудване на ядрения остров.
Има ОВОС и технически проект пред одобрение. Възможно е техническият проект да претърпи изменение, тъй като неядрената част – турбина и генератор, може ще бъдат възложени не на “Росатом”, а на друг производител. Коментира се, че най-ефективните са на “Дженерал Електрик”, а руснаците били съгласни.
Проектът е нотифициран от ЕК, но може би ще се наложи пренотификация, тъй като ще има нов собственик. (24 часа)