Сръбският ресторант "Котилото" в София организира собствени празници с музика на живо

Може ли бизнес да се прави, без да се взема кредит - повечето предприемачи ще отговорят, че това е почти невъзможно. Но има и случаи, при които става и то успешно. Такъв пример е сръбският ресторант “Котилото”.

Собственици са Йонко Георгиев и Далибор Маринкович-Даци. Отварят ресторанта през 2011 г. Тръгнахме с пари назаем от познати и успяхме за година да върнем парите. Оттогава реинвестираме собствени средства, обясня Георгиев.

Двамата с Даци се запознават преди повече от 10 г., когато работят заедно в сръбски ресторант в центъра на София. И решават, че с наученото там ще опитат да отворят собствено заведение. Йонко Георгиев работи близо 20 г. в сферата на ресторантьорството. Даци е носител на златен медал от Лесковачката скариада. Признава, че от малък е искал да се занимава с кулинария. Маринкович е от Лесковац, но над 10 г. живее в България.

В началото в “Котилото” има 5 човека - Йонко, Даци, още трима човека в кухнята. “Тогава спяхме по 3-4 часа в денонощието, за да разработим заведението. Още повече че преди нас на същото място други двама се бяха провалили”, казва Йонко. През първите 2 г. не ползвали нито един почивен ден. Сега в ресторанта има 7 сервитьори, петима готвачи и още персонал.

Въпреки вече утвърдената марка и място Георгиев и Маринкович всеки ден са в ресторанта. Все пак си взимат отпуск през лятото, за да са близо до семействата си. Но отсъстват за не повече от 5 дни. И си позволяват по един почивен ден в седмицата.

Обичам да посрещам гостите, да чуя мнението им. Поради това се обличам като сервитьорите, за да не се отличавам и хората да споделят искреното мнение за ресторанта, казва Георгиев. И иска да благодари на всички приятели и партньори за доверието. А също така и на екипа на “Котилото”.

И вмъква, че въпреки че не работят с кредити, е изключително важно коя ще е обслужващата банка. Георгиев и Маринкович работят с Fibank - там са фирмените и личните им сметки, от банката са ПОС терминалите в ресторанта.

Много е важно банката да ти е партньор, да те подкрепя, а не да те притиска, да знаеш, че можеш да разчиташ на съдействие, на лично отношение. Всичко това ни предложи Fibank и поради това я избрахме, казва Георгиев.

За него професионализмът е в детайла. Един можел да види прашна бутилка, друг паяжинка. И дава пример, че в заведение, където работил, един от клиентите му казал, че една от птичките, сложени за украса, нямала вода в клетката си. Към всеки клиент трябва да успееш да намериш подход, твърди Георгиев. И непрекъснато обучава сервитьорите си, тъй като те са лицето на ресторанта.

В него има основен закрит салон с около 100 места, още 150 в лятната градина и отделно има още една тераса.

Правим си и наши празници, готвим голяма плескавица и после раздаваме на гостите, каним оркестри от Сърбия, разказва Георгиев. Гордее се с клиентите - от най-обикновени хора до най-известни личности.

В менюто на ресторанта са застъпени домашно приготвени ястия, има и домашна ракия - дюлева. Едно от най-впечатляващите неща е каймакът - масло от прясно мляко. Вари се, оставя се да изстине, обира се каймакът и се посолява. Внасят го от Сърбия, тъй като в България се намира много трудно.

С Маринкович като съдружници се допълвали отлично. Даци гледа кухнята, а аз салона – направили сме перфектната комбинация, а и двамата харесваме домашната кухня, казва Георгиев. Освен това Даци имал дарбата да усеща месото, коего го правело първокласен майстор. Георгиев обичал пушения врат, ущипците, лютите чушки, харесва пикантна храна.

А най-важното било, че никога двамата съдружници не са имали разногласия. Единственото разминаване било кой да даде повече пари на оркестъра, шегуват се Йонко и Даци. Когато знаеш какъв е моделът, който работи, и го следваш, няма начин да не успееш, твърди Георгиев.