В края на изминалата седмица лидерът на БСП Корнелия Нинова призова в парламента за свалянето на кабинета „Борисов“ 3".

"Обръщам се към всички българи, независимо от политическата им принадлежност. Цените, които се вдигат, сделката за ЧЕЗ, сделката за летището касаят българите, националния ни интерес и вашия ежедневен живот. Нека се обединим, за да спасим това, което е останало от този национален интерес и от държавната собственост. Този модел на разграбване на държавното богатство трябва да се смени", заяви Нинова в декларация от името на парламентарната група на "БСП за България". Тя призова за "единение за промяна, което минава през свалянето на тази власт".

"Г-жа Върбакова отново подаде молба в КЗК да закупи ЧЕЗ. При това ни заплаши, заедно с нейните партньори, че ще даде България на европейски съд, ако това й бъде отказано. Ние нямаме съмнение, че зад Гинка Върбакова стоят други лица. Вие имате ли, уважаеми българи? Разбира се, че ще направим всичко необходимо истината да се разбере, но ще направим необходимото да се разбере и в европейските институции, защото българските не искат да я чуят или я прикриват. В този случай, се обръщаме и към вас. Ние ще направим необходимото като политическа партия, но моля ви, не гледайте безучастно на това. Г-жа Върбакова и нейните покровители ще влязат във вашите домове, ще вземат от вашите оскъдни доходи, бъркат във вашите джобове, за да напълнят своите. Алтернативата е една и г-н Борисов, и правителството ще опровергаят тези думи и съмнения единствено, ако излязат и заявят, че българското правителство, българската държава имат желание да влязат в сделката и да участват на пазарен принцип в процедурата за закупуване на ЧЕЗ", прочете от парламентарната трибуна Корнелия Нинова.

След това изказване очевидно има нужда да напомним, че в случая с ЧЕЗ и "Инерком" става въпрос за две изцяло частни предприятия, в които държавата няма нито причина, нито право да се намесва.

1. Вторият и третият енергиен пакет на ЕС изискват от държавите членки пълно финансово и юридическо отделяне на дейностите по пренос и разпределение .

Преди 2005 г. тези дейности бяха обединени в държавната НЕК. Впоследствие дейността по преноса беше отделена в държавната компания Единен системен оператор. А в изпълнението на тези директиви на ЕС и препоръките на Световната банка дейността по разпределение и снабдяване с електроенергия беше извадена от НЕК и трите електроразпределителни предприятия, които я извършваха, бяха продадени на частни инвеститори - чешката ЧЕЗ, австрийската EVN и германската EoN. Впоследствие ЕoN се оттегли от страната и продаде бизнеса си на чешката "Енерго-Про" - сделка напълно подобна на тази, която сключиха ЧЕЗ и "Инерком".

През последната година бизнесът по разпределение и снабдяване с електроенергия на тези инвеститори също беше отделен в юридически и обособени и независими дружества. Така по европейското законодателство няма законов начин държавата да експроприира тези частни компании, като в същото време притежава и управлява едновременно всички дружества за пренос на електроенергия, електроразпределение и електроснабдяване - това е изрично забранено в европейското законодателство.

Не е възможно и изваждането само на бизнеса на ЧЕЗ в България от действието на тези правила и директна намеса на държавата в него, включително с идеи за спиране на сделката за продажба на акциите и директно изкупуване от държавата на активите на чешката компания.

Като бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката г-жа Нинова би трябвало да знае тези принципни правила.

2. Стойността на сделката между ЧЕЗ и "Инерком" по никакъв начин не може да повлияе на цената на тока.

По закон цената на електрическата енергия се одобрява от независимия регулатор КЕВР и тя не зависи от това дали дружеството е частно, или държавно.

Освен това разходите, които комисията одобрява като елемент от цената на тока не фигурират разходи за придобиване на акции и /или активи от предприятия.

3. Различни икономисти постоянно предупреждават - намесата на държавата в сделка между две изцяло частни компании носи сериозни икономически и социални рискове.

От 2016 г. досега само в сектора "Енергетика" българската държава  бе осъдена по две арбитражни дела, заведени от чуждестранни инвеститори - от "Атомстройекспорт" и от "Уорли Парсънс" за неспазени ангажименти и нарушаване на инвестиционен интерес по договора за АЕЦ "Белене". По тези дела българските данъкоплатци плащат 682 млн. евро. Още общо около 80 млн. лева сме платили от бюджета (пак от джоба на данъкоплатеца) през 2016 и 2017 г. за защита на държавата по арбитражни дела, тази година също ще бъдат платени на адвокати и консултанти за същата още около 36 млн. лв.

Така близо 1 милиард и 500 млн. лева народни пари буквално "изгоряха" в арбитражите само в енергийния сектор заради лоши управленски решения, взети под политически натиск, какъвто реален риск съществува и при сделката между ЧЕЗ и "Инерком".

Припомняме, че чакат решение още няколко арбитража също за нарушени инвестиционни интереси в енергийния сектор, чиято стойност надхвърля общо 4 млрд. лева.

Това е огромна сума, сравнима с разходите от бюджета за здравеопазване, за образование, пари, които биха могли да се използват за вдигане на пенсиите, за подкрепа на важни за страната бизнеси-локомотиви или на малки и средни фирми, казано накратко - за повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот на българите. А има и други тлеещи огнища, които могат да доведат до нови и нови арбитражни дела, които държавата е обречена да загуби поради грешната си политика, основана на натиск върху компаниите и щетите, които причинява на бизнеса им. И тук става въпрос само за един икономически сектор, не засягаме делата, касаещи индустриални зони, концесии и др.

5. За каква загриженост за националния интерес говори тогава лидерът на БСП, след като предлагани от нея мерки могат да доведат до десетки милиарди разходи за бюджета.

Излиза че не инвеститорите - чуждестранни или местни, бъркат в джоба на всеки българин, а свръхамбициозни политици - управляващи и опозиция, създават истинските рискове за бизнеса и за гражданите - за техните доходи и здраве, за бъдещето, образованието и живота на децата им.

Предстоят избори. След броени месеци ще избираме партийните пратеници, които ще ни "представляват" в Европейския парламент и ще бистрят бъдещето на ЕС и на България като част от общността. Ще избираме и доверениците на политическите сили, които ще управляват по селищата, общините и регионите в страната.

Затова не е странно, че популизмът се настани трайно в парламента и в партийната риторика. Не е странно и това, че неговият основен рупор е БСП - на левицата й отива да развява знамето на популярни идеи, за които е съвсем наясно, че няма финансов, експертен ресурс и дори желание да започне и да реализира.

Проблемът е, че популизмът през последните седмици достигна висини, при които вече не става въпрос само за заблуждаване на обществото и привличане на електорална подкрепа. Става въпрос за умишлено изкривяване на факти, както и за организиране на политически и икономически групи и интереси около тези, претенции и действия, които водят след себе реални икономически и социални рискове. 

(Статията е препечатана от сайта 3е)