Експерти: Искането на БСП държавата да влезе в ЧЕЗ е несъстоятелно

Сделката за бизнеса на чешката компания е между частни лица

Опитът да се лансира тезата, че държавата може да влезе в ЧЕЗ и тя да купи активите ѝ в България, е абсолютно несъстоятелен. Има европейски регулации, които забраняват един собственик да притежава и да управлява преноса на електроенергия и нейното разпределение.

Това заяви журналистът Галя Александрова, която заедно с енергийния експерт Славчо Нейков коментира сделката между ЧЕЗ и “Инерком” по БНТ.

Александрова акцентира върху исканата от БСП оставка на правителството и на декларацията, че с концесията на летище София и сделката с ЧЕЗ става разграбване на държавата, изразявайки недоумение

как може да се

говори за

разграбване на

държавата при

продажба на

частна

собственост

Тя не се съгласи и с тезата, че сделката за ЧЕЗ ще повлияе върху цените на тока, т.е. ще бръкне в джоба на всеки българин. Нейков я допълни, че смяната на собствеността, тоест продажбата на активите на ЧЕЗ в България на “Инерком” няма да доведе по никакъв начин до промяна в цената на тока, тъй като това не е ценообразуващ елемент.

“Политиците не казаха, а трябваше да го кажат много ясно, че промяната на собствеността по никакъв начин не може да повлияе и на сигурността на снабдяването, защото регулаторът има много сериозен механизъм и 19-годишен опит в регулиране именно на такъв тип компании.

Третото, което не казаха, е, че отдавна не сме в ситуация на приватизация или следприватизационен контрол. Става въпрос за сделка между две частни лица, където няма място за намеса на държавата по принцип”, заяви енергийният експерт.

Според Александрова причина за подобна атака са предстоящите избори и предизборната кампания, за която партиите обявиха, че се готвят.

Тя вижда възраждане на практика, за която се е надявала да е останала в миналото -

да се насъскват

потребители,

граждани и

бизнес срещу

определени

компании,

срещу определени доставчици, срещу определени бизнеси.

“Повече от една година държавата нямаше никаква активност (по намерението на ЧЕЗ да продаде активите си), а след това, когато беше обявена продажбата на безнеса на чешката компания на българската “Инерком”, изведнъж, по отношение на частна сделка, между частни лица бяха намесени ДАНС, прокуратура, Държавна агенция национално разузнаване, Комисията за енергийно и водно регулиране и други институции. “Според мен зад това стоят икономически интереси, някой има интерес от това чуждите инвеститори да се оттеглят от България, но техните позиции, техният бизнес да бъде взет от определени фирми”, смята Александрова.

Нейков припомня, че приватизацията на електроразпределителните дружества е осъществена под надзора на Световната банка и на Европейската комисия и е давана за пример като много добра резултатност, а инвестициите на всяка от тези компании надхвърлят милиарди левове към момента. Според него

частният бизнес

се е доказал

като по-добър

стопанин

от държавата.

Затова е малко странно сега отново някои политици да говорят едва ли не за одържавяване”, казва експертът.

Колкото до заявеното от говорителката на ЧЕЗ намерение да се заведе ново арбитражно дело Нейков, посочи, че статистиката на арбитражните дела срещу България показва забележителна успеваемост в полза на частните компании. “Аз обаче бих искал да изразя известен оптимизъм, че на политиците ще им дойде разум и ще ограничат тази странна намеса на държавата във взаимоотношенията между частни компании, въпреки че забелязахме не само действия от страна на КЗК, а и промяна в закона, с която КЕВР се овласти с правото да одобрява сделки, при които се прехвърлят повече от 20% от дялове или акции на такъв тип дружества”, казва той.

Експертът е съгласен, че цените на електроенергията интересуват всички хора, но казва, че е крайно време политиците и КЕВР да обяснят, че разходите за закупуване на активи, включително акции от предприятия, по никакъв начин не могат да влязат в така наречените присъщи разходи и по тази причина те не се калкулират в цената на тока.

Признават се само

инвестициите,

които са

направени в

мрежата

“Парите по сделката по никакъв начин не влизат в калкулацията на тока”, допълни го Александрова.

По повод публичността на договора между ЧЕЗ и “Инерком” Нейков посочи, че това са търговски взаимоотношения между частни дружества и е нормално те да имат условия за конфиденциалност. “Аз, доколкото знам, макар че информацията ми е неофициална, този договор е бил предоставен в някакъв етап и на КЗК”, каза Нейков.

На въпрос какво се очаква, след като “Инерком” подаде ново обявление в КЗК, след като се освободи от притежанието на фотоволтаици, което бе посочено като пречка за сделката от антимонополната комисия, Нейков коментира: “Смятам, че ще надделее разумът и

държавата ще

прецени

дали с подобен

тип действия не

блокира

инвестиционния

процес

в страната въобще, защото данните за намаляване на преките чуждестранни инвестиции са съществени и тези, които се интересуват от инвестиции в България, гледат, събират информация от всякъде. Така че сигналите, които се дават с поведението на държавата по една такава сделка, имат много по-широко и по-важно значение, отколкото за самата сделка”, каза Нейков.

ЧЕЗ обяви, че продава активите си в България преди година и половина.

Може ли държавата да бъде собственик на електроразпределително дружество?

Съгласно изискванията на втория енергиен пакет задължение на държавите членки е да отделят дейностите по пренос на електроенергия от останалите дейности. В България това е започнало с отделяне на активите по разпределение от НЕК ЕАД в 7 самостоятелни разпределителни дружества (2000 г.), собственост на държавата, и последвалата им продажба на трети лица, различни от държавата (2004 г. продажба чрез приватизация на 67% и 2011 г. през борса остатъка от 33%).

С искането за закупуване на ЧЕЗ от държавата тя отново ще бъде собственик на разпределително предприятие - ЧЕЗ, и преносно предприятие - ЕСО ЕАД,

в пълно

противоречие с

изискванията на

регламентите и

директивите,

част от общностното право.

Третият енергиен пакет, който е в сила от 3 март 2011 г., е логично продължение на мерките от втория и задължава държавите членки да осигурят конкуренция и равен достъп до мрежите за пренос и за разпределение чрез мерки за отделяне на собственост.

През януари 2013 г. Европейската комисия съобщи, че сезира Съда на Европейския съюз поради непълното транспониране от страна на България на пакета. На 3 февруари 2013 г., на етап третата, крайна фаза на наказателната процедура ЕК сезира Европейския съд с предложение за налагане на всекидневна санкция на България от 16 896 евро на ден.

Искането за влизането на държавата под една или друга форма в собствеността на разпределителното дружество “ЧЕЗ Разпределение България” АД е в пълно противоречие с препоръките на ЕК, както и с действията на държавата по изпълнение на тези препоръки. Желанието на опозиционни лидери държавата да придобие 100% от ЧЕЗ, увеличава пазарната мощ на държавата, с което се създават допълнителни

предпоставки за

злоупотреба с

господстващо

положение

при условията на либерализиран пазар.

Тази концентрация ще доведе до изкривяване на пазара и децентрализация на дейности в електроенергетиката в държавата чрез нейни еднолични дружества.

Като говорим за “одържавяване” на ЕРП не трябва да се подминава и въпросът с режима на държавните помощи и как ще бъде третирана определената от КЕВР цена на мрежови услуги - дали това не е недопустима държавна помощ.