В БДЖ - от мизерни влакове до мизерията в нравите

От билети изкарват 40 млн., а държавата наля 131 млн. лв.

Не му трябва на министъра да прави одит на БДЖ. Достатъчно е да застане на начална гара и ще му се изяснят нещата с графика на влаковете.” Така реагира пътничка, която всеки ден се качва на влакове от София до Своге и обратно и има поглед поне за Северна България.

Въпреки серията от доклади, разменени документи, писма и избухнали в БДЖ скандали, поне за пътниците на железницата няма изненада, че влаковете закъсняват или се отменят, че се откачват локомотиви и се закачват на други композиции, преценени като по-важни. Странно е, че мениджмънтът на компанията

се разтревожи за

разцентрования

график и за

закъснелите

ремонти,

след като дойде новият министър на транспорта Росен Желязков и назначи одит.

Не достигат локомотиви и вагони. Защо?

“Забавят се обществените поръчки за ремонт”, каза Желязков пред депутатите в транспортната комисия, позовавайки се на инспекция от одитното звено в “БДЖ холдинг”. И даде пример : 6 скоростни кутии на дизеловите мотриси “Дезиро” са повредени и това се знае от април 2017 г., но до днес обществена поръчка няма. Което от година насам вади от движение най-новите влакове. Отношението на планираните ремонти към непланираните е 1 към 2,5-3, каза Желязков, като обвърза непланираните с неотложност. Което при всички случаи означава, че някой не е направил навреме нужния ремонт.

“БДЖ - Пътнически превози” има 289 локомотиви и мотрисни влакове, като 152 са в експлоатация, 95 са в изолация, 42 са в ремонт. Електромотрисните влакове са 55, в експлоатация са 30 от тях. На 59 локомотива не е извършен ремонт навреме.

Изложението на министъра бе стегнат разказ за нещо застояло и нереформирано.

Същото се вижда и във финансовия отчет на холдинга за деветте месеца на годината.

Най-големият приход на групата БДЖ не е от превоз на пътници и товари, а от държавната субсидия - 131,25 млн. лв.

Приходът от превоз на пътници е едва 40,87 млн. лв., или 12% от всичките пари, които са влезли в БДЖ. Колко пътници са се качвали на влак не е ясно - данните от новата билетопродаваща система някак си не може да бъдат събрани. Въпросната система се внедрява вече от 7-8 г.

Отделно е капиталовият трансфер от държавата, който е към 35 млн. на година и от който се предвижда да бъдат изплащани новите влакове.

И поръчката за

42 влака се

издъни,

КЗК я отмени. Министърът не смята решението да се обжалва, а да се поправят условията.

Истина е, че БДЖ вече няма дългове към облигационерите и кредиторите. Това е благодарение най-вече на министъра на финансите Владислав Горанов и на транспортния министър Ивайло Московски. Горанов даде пари, след като имаше запор на сметките на “БДЖ - Пътнически превози” и опасност историческата сграда на централата на БДЖ на ул. “Иван Вазов” в София да бъде продадена от съдебен изпълнител.

Така че БДЖ би трябвало да са излезли от травмиращото плащане на дългове, което доведе до мизерия, свиване на разходи, на ремонти и на хора. Все пак само от това, че вече не плаща наказателни лихви върху кредитите, холдингът спестява по над 4 млн. на година.

Желязков каза, че след като вече няма плащания към кредитори,

мениджмънтът

би трябвало да

има визия

за развитието. А всъщност той я няма. Скандалът със станалия известен като ченгеджийски доклад на двама служители от сектор “Сигурност” в БДЖ доведе до оставките на трима от борда на директорите. Странна комуникация с новия министър на транспорта и невъзможност за работа в екип по думите на Росен Желязков станаха причина той да поиска предсрочно прекратяване на договорите им за управление. До края на месеца те ще живеят в неизвестност и тогава ще стане ясно дали и тримата вкупом ще станат излишни, или някой от тях ще оцелее на поста си.

В борда на директорите е изпълнителният директор Владимир Владимиров, който е в ръководните органи на БДЖ от 2009 г. и напусна само по време на служебния кабинет. Председател на борда е зам.-министърът на транспорта Велик Занчев. Кариерният му път е същият като този на Владимиров. Когато Занчев бе изпълнителен директор, Владимиров беше шеф на борда, а когато бордът бе поеман от Занчев, Владимиров беше директор. Докато в третия мандат на Московски Занчев бе избран за зам.-министър и паралелно бе председател на съвета на директорите. Казват, че Московски му е възложил да отговаря за сигурността в БДЖ и така се е стигнало до напрежението между него и доскорошния му партньор Владимиров.

Третият в борда е Филип Алексиев, който е финансов директор на холдинга.

С какво ще се

запомни дългият

престой на

тримата в

ръководството

на железницата?

През 2009 г., когато Занчев и Владимиров влизат в управлението, дълговете са към 817 млн. лв. Факт е обаче, че половината пътнически вагони и локомотиви бяха на по 30-40 г. и амортизирани.

Фикс идеята на тези мениджъри беше погасяването на дълговете, което не бива да им се отрича. Но за сметка на залиняването на железницата.

Освен това министърът сподели пред депутатите идеята да се закрие холдингът, който се изпразва от съдържание след плащането на дълговете. Така и управлението от принципала - министъра на транспорта, е опосредствано и далечно. Но при мизерното пътуване с влак хората обикновено споменават неговите роднини.

Очевидно нещата вървят към рестарт в БДЖ с нови мениджъри, които да имат силата да направят реформи. Колкото и да се наливат пари от нашите данъци, дори да се купят до няколко години нови влакове, ако не спрат кражбите, прехвърлянето на топката и вината от един на друг, ако не се промени поведението на екипите във влаковете и важният да стане пътникът, няма смисъл.

При закъснение на влак с 1 час пътникът с бонус 50% от билета

Евродепутатите подкрепиха в четвъртък увеличението на обезщетенията за закъснения с над 1 час на влак от 25% на 50% от цената на билета. Пътниците ще имат право на обезщетение в допълнение към правото да продължат да пътуват или да бъдат пренасочени.

75% е обезщетението от цената на билета за закъснение от 1 час и 30 минути и 100% от цената на билета за закъснение повече от 2 часа.

За да се избегне блокирането на пътници в случай на изпусната връзка, евродепутатите посочват, че пътниците ще имат същите права на информация, помощ и обезщетение като при директно пътуване.

Евродепутатите отхвърлиха предложенията за освобождаване на железопътните оператори от изплащане на обезщетения в случаи на “извънредни обстоятелства”.