13,2 млрд. лв. стигнаха активите на дружествата

13,2  млрд. лв. са натрупаните в пенсионни фондове активи, отчете Комисията за финансов надзор към полугодието на 2018 г. За една година повереният им за управление ресурс се е увеличил с 2 млрд. лв. Приходите в тях средногодишно се движат около 90 млн. лв. Кодексът за социално осигуряване ги задължава средствата на пенсионните фондове да се управляват от пенсионноосигурителни дружества при спазване на принципите на надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация в интерес на осигурените лица.

(Кои са разрешените инвестиции и какви са забраните - виж каретата долу.)

Най-много активи управляват универсалните пенсионни фондове. В тях към полугодието финансовият регулатор отчита, че

се осигуряват

3,7 млн. души,

а управляваните от тях активи са за 10,9 млрд. лв. От тях инвестирани са 10,1 млрд. лв., а паричният им ресурс е 740 млн. лв. 95% от пазара на универсалните фондове си разпределят четири фонда – “Доверие”, “Алианц България”, “ДСК Родина”, “Съгласие”, “Ен Ен” и “ЦКБ Сила”. От позволените инвестиционни възможности лидерите на пазара, а и останалите са избрали да влагат ресурсите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държави от ЕС. В такъв инструмент са половината от инвестициите - 5 млрд. лв. Той е нискорисков и 100% гарантиран от съответните държави, които са емитирали боновете.

В сравнение с предишната година леко са се увеличили инвестициите в акции, права и дялове от т.нар. колективни инвестиционни схеми - в тях са вложени 3,29 млрд. лв. срещу 2,6 млрд. лв. преди година.

Рискът при такива вложения е по-висок, но доходността им обикновено е няколко процентни пункта над тази на облигациите.

Ниските банкови

лихви са стопили

депозитите на

фондовете

до 72 млн. лв. В инвестиционни имоти са вложени 200 млн. лв., показват данните на КФН.

Доброволните пенсионни фондове, които отговарят за управлението на парите на 622 хил. души, имат активи за малко над 1 милиард лева. Последните справки на комисията показват, че новите вноски в тях са се увеличили от 60 млн. лв. за първите шест месеца на миналата година до близо 80 млн. лв. за полугодието на тази.

65% от активите на тези фондове също са в ценни книжа- 422 млн. лв., в корпоративни облигации - 159 млн. лв., 400 млн. лв. в акции и права и в банкови депозити – 14 млн. лв.

Професионалните пенсионни фондове управляват също около 1 млрд. лв. на 300 000 души. Портфолиото им копира това на останалите два типа фондове. Те са разпределили своя милиард съответно: 470 млн. лв. в ДЦК, 347 млн. лв. в ценни книжа и дялове на взаимни фондове, 151 млн. лв. в облигации, 6,2 млн. лв. в банкови депозити, 21,4 млн. лв. в имоти.

Печалбата на

пенсионните

дружества е

61,5 млн. лв.

за 2017 г., а приходите от такси и удръжки са 55 млн. лв., отчитат те пред финансовия регулатор. Хората, които са преместили партидите си през 2017 г., са 196 900 души, което е 4-5% от осигурените в универсални и професионални фондове. Общият размер на прехвърлените средства през годината от един в друг фонд е 510 млн. лв. Данните за тази година още не са налични.

Има лимити за всяка инвестиция

Правилата за инвестиране разрешават вложения в ценни книжа, но ако са издадени от държава от ЕС, или от нейната централна банка, както и от ЕЦБ или ЕИБ. Ако фонд иска да влага пари в облигации на трета държава, това става по специален ред.

Категорично изискване е ценните книжа да имат инвестиционен рейтинг. Ако купуват корпоративни облигации, трябва да са издадени или гарантирани от банки с над 50% държавно участие или да се търгуват на фондов пазар.

Влоговете може да се правят, само в банки с висок кредитен рейтинг и в тези, които имат право да работят в ЕС. При вложенията в акции също да са търгувани на фондовата борса. Общо над 15 текста в кодекса описват подробно изискванията при избора на книжа, в които могат да влагат парите си фондовете.

Инвестиционните имоти могат да бъдат само в държава, член на ЕС.

До 10% от активите може да бъдат в свързани лица. Последните промени в кодекса, които вече са в сила, разшириха понятието и фондовете имат 1 г. срок да се освободят от такива инвестиции. Също до 10% може да бъдат инвестирани в ценни книжа. Най-много 5% от активите си фондовете могат да похарчат за облигации. Не повече от 1/3 от ресурса може да се вложи в нискорискови финансови инструменти, а във високорискови - до 2%. Най-рисковите финансови инструменти могат да ангажират до 1% от активите на един фонд. Не повече от 25% могат да бъдат депозирани в банка.

До 20% могат да бъдат вложени във валута, различна от левове и евро. Кодексът позволява на фондовете не повече от 5% да влагат в инвестиционни имоти. Последните поправки ги задължават, ако доходността на имотите падне под средната за фонда, имотът да бъде продаден до 2 г.

10 лв. за 12 г. са станали

17,30 лв., като се махне

инфлацията, са 10,77 лв.

Премерените инвестиции на пенсионните фондове са донесли добра годишна доходност за 2017 г. Тя е с 2,2% по-висока от постигнатата през 2016 г., показват отчетите им пред КФН. За универсалните тя е средно 6,34% в сравнение с 4,1% през 2016 г. Това означава, че за 5 години доходността на инвестираните в пенсионни фондове пари е 4-5% на годишна база.

Според данните на финансовия регулатор средната номинална доходност на универсалните фондове за 12 години е близо 73%, а реалната - 7,75%, като се приспадне инфлацията от 60,54%, става ясно от данните. Това означава, че 10 лева, вложени в пенсионен фонд през 2004 г., са се увеличили до 17,30 лв. за 12 години, но реалната им стойност е 10,77 лв. в края на 2017 г. заради поскъпването на живота.

Натрупаните средства по една партида към края на 2017 г. са средно 2871 лв. В универсалните - 3637 лв. Осигуряващите се в професионален фонд имат средно по 3704 лв., а в доброволен – 1698 лв. в сметките си.