Употребяваните дрехи са част от ресурсите на новата кръгова икономика – тренд, който вече навлиза и в България

През 2015 г. Европейската комисия прие плана за кръговата икономика – нова тенденция, за която напоследък все по-упорито се говори, но все още малцина знаят какво се крие зад понятието. 

Още тогава европейските чиновници изчислиха, че ако се създадат добре работещи бизнес модели, при които се отделят по-малко отпадъци и най-вече ако се насърчи повторната употреба, европейските предприятия биха могли да икономисват до 600 милиарда евро годишно, като същевременно с това се намаляват общите годишни емисии на парникови газове. Допълнителните мерки за повторната употреба на ресурсите могат да доведат до увеличаване на БВП с близо 1% до 2030 г. и едновременно с това да създадат 2 милиона допълнителни работни места.

Така че кръговата икономика на практика означава многократната употреба на един и същ материал, така че отпадъците да се сведат до минимум. Или това, което някой възприема като отпадък, да се превърне в ресурс за друг. "Нямам нищо за носене", може често да се чуе от устата на европееца, въпреки че гардеробът му е пълен с дрехи, годни за носене.

"Нямам нищо за носене", може често да се чуе от устата на европееца, въпреки че гардеробът му е пълен с дрехи, годни за носене.

Купуването на дрехи втора употреба и целият бизнес около това са най-типичният пример за кръгова икономика. Това, което за един човек представлява излязла от мода дреха или обувка, която той вече не би носил за нищо на света, за друг човек в друга държава може да представлява ценно притежание. Съществуват например връхни дрехи, които могат да сменят притежателя си 3, 4 или дори повече пъти. И макар всеки следващ път да струват все по-евтино, докато се превърнат в негодни за носене, те продължават да имат стойност. И с тях може да се търгува и да носят печалби.

Наскоро председателят на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба Севдалин Спасов разказа, че на българските предприятия, занимаващи се с обработката и продажбата на стари дрехи и обувки, често им се случва да изнасят за чужбина и единични обувки, не в чифт. „В Пакистан например има толкова бедни хора, че си купуват и самотни обувки, стига да им стават“, каза той.

Едно от най-големите предизвикателства пред асоциацията, която обединява десетки фирми, създали над 8000 нови работни места в България, е как да събира старите дрехи, обувки и аксесоари.

От началото на 2018 година, фирми членки на асоциацията, събират разделно текстилни отпадъци в няколко големи общини на България, сред които Бургас и Стара Загора. Все още е в процес на преговори и с други общини. Крайната цел на тези усилия е постепенно все по-голяма част от текстилните отпадъци да се изведат от общия битов отпадък. От което печели не само природата – все пак държавата е поела ангажимента всяка следваща година да намалява общият отпадък, който се депонира.

В България вече има над 3000 магазина за продажба на дрехи втора употреба, но те далеч не могат да оползотворят 50-те хиляди тона текстил, който родните фирми рециклират. Нашият пазар принципно е малък и около 20 хиляди тона употребявани дрехи и обувки се изнасят всяка година.

В страната функционират няколко големи сортировъчни центрове, където към внесената от Европа стока се прибавят и събраните в България количества. След това, дрехите се сортират на различни категории и качества, като над 70% от тях са пригодни за повторна употреба и повече от половината от тях се изнася за страни в Африка, Азия и Латинска Америка.

Рубриката „Нов живот за старите дрехи“ стартира в партньорство между Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и 24 часа. Основната ѝ цел е да запознае читателите със сертифицираните членове на Асоциацията, екологичните ползи от повторната употреба на дрехи и текстилни материали, процеса на обработка и рециклиране, и пътя на текстила.