Средните цени на жилищата

достигнаха нивата отпреди

кризата след спада от около 40%

Промяната в паричната политика на Европейската централна банка изглежда неизбежна. Точна прогноза за начало на процеса на покачване на лихвените нива обаче е изключително трудна. Засега е ясно, че ЕЦБ ще спре политиката на нетно изкупуване на финансови активи, което на практика вливаше допълнителни ликвидни средства в банковата система на еврозоната в последните години.

Контекстът на случилото се през последното десетилетие в европейската и глобалната икономика позволява да се очертае поне в груби щрихи какво може да ни очаква.

След старта на глобалната финансова криза централните банки реагираха с бързо намаляване на основните лихви по рефинансиращите си операции за търговските банки и освен това започнаха и директно да изкупуват ценни книжа от пазара. В САЩ основната лихва бе 0,25% в продължение на повече от шест години след 2009-а, а в еврозоната лихвата падна под 2% през 2011 г. и под 1% през 2013 г. За този период двете централни банки

“вляха” във

финансовата

система около 7

трилиона долара, което позволи част от банките и част от правителствата да избегнат неплатежоспособност. “Лесните пари” достигнаха бизнеса и домакинствата под формата на по-достъпен и по-евтин кредит.

След като ЕЦБ въведе отрицателни лихви върху депозитите на резерви на търговските банки, се стигна и до отрицателни лихви по държавните ценни книжа на някои страни, считани за безрискови – например, Германия.

Подобна политика няма как да продължи вечно, защото не позволява нормалното функциониране на пазара на спестявания и инвестиции – накратко, отложеното потребление има “цена” и тя трябва да бъде платена. Сбърканите стимули, създавани от “евтините” кредити, пък насочват стопанските решения в грешни посоки, неотчитащи реалните предпочитания и способности на домакинствата и бизнеса. В САЩ вече започна процес на покачаване на лихвите в края на 2015 г., като нарастването е 2 процентни пункта и вероятно ще продължи през 2019 и 2020 г. В еврозоната засега лихвите са непроменени, но има ясна индикация, че започва сходно поведение, още повече че

и инфлацията

се завърна

в последната година след близо 3 г. на задържане и дори спад на ценовия индекс.

Спадът на лихвите беше видим и в България през последните години. Банките отпускаха кредит за бизнеса срещу 8 до 9% лихва през 2007 г., като след рязкото повишение и де факто блокиране на новото финансиране непосредствено след кризата, сега нивата са между 2,7 и 4%. За домакинствата лихвите по потребителските кредити спаднаха от 12 до около 8-9% за същия период, а

за покупка на

жилище – от 8

до малко над 3% По-важно е обаче, че ръстът у нас в годините след кризата до съвсем скоро се дължеше основно на експортно ориентираните производства, а те пряко се възползваха от оживлението в еврозоната, стимулирано от “меката” парична политика. Всичко това сочи, че след като парите “поскъпнат” отново – включително чрез по-високи лихви и по-труден достъп до кредит – ще настъпят значителни структурни промени в европейската, а оттам и в българската икономика.

На първо място, вече са налице белези за забавяне на растежа в еврозоната дори без да е започнало разрешаване на италианската дългова криза и при настоящите нулеви лихви. А като изключим Германия, всички големи европейски страни сега имат по-голям дълг – държавен и частен – отколкото преди глобалната криза.

По-високи лихви ще означават нова криза или най-малкото значително увеличено бреме по обслужване на дълговете. Средствата, необходими за плащане на по-високите лихви, ще бъдат за сметка на потребление и инвестиции в реалния сектор.

Допълнително редица дългосрочни инвестиционни проекти, зависещи от цената на капитала, няма да бъдат довършени или дори започнати при по-високи лихви.

Най-пряко това

ще се усети в

строителството,

но и в отраслите, които създават машини и други инвестиционни стоки. Подобен сценарий за следващите няколко години в еврозоната пряко засяга и българските предприятия, които са силно интегрирани в доставката на машини, оборудване, компоненти за своите контрагенти в развитите икономики. От гледна точка на България ние не можем да влияем на реализирането на такъв външен шок; единственото, което може да се направи, е запазване на стабилни публични финанси и провеждане на политики, които насърчават производителността и конкурентоспособността.

За малка икономика, шансът е в създаване на сравнителни преимущества – или, по-просто казано, дори след рецесия, стимулите да са производствата и заетостта да бъдат в България, а не в друга инвестиционна дестинация.

Паричната политика обаче създаде и вътрешен бизнес цикъл, макар данните да сочат, че сме едва в началните му фази и той да е по-слабо изразен от случилото се 2001-2008 г. Кредитът за домакинствата беше на практика “застинал” от кризата до края на 2016 г., за последните 20 месеца обаче

жилищните

кредити

нарастват

с близо

1,6 млрд. лв.,

а потребителските – с над 1,7 млрд. лв. Само за последните 12 месеца до октомври потребителското кредитиране нараства с 15,8%, а жилищното – с 10%. За бизнеса кредитът расте с 4,8% на годишна база, отново след стагнация от повече от 6 г. Задълженията по лизинг нарастват с 12%, или 400 млн. лева, за година, като само за покупка на леки автомобили увеличението е с 250 млн. лв. Същевременно средните цени на жилищата достигнаха нивата отпреди кризата след спада от около 40%, а разрешенията за ново строителство в най-големите градове надхвърлиха стойностите от предишния пик.

На макрониво

за пръв път

през последните

12 месеца

се отчита осезаем ръст както на потреблението на домакинствата – над 7% в реално изражение, така и на инвестициите (за сметка на лек спад на износа). Част от причините за нарасналото вътрешно търсене е реално нарасналата конкурентоспособност на икономиката, довела до нарастване на заетостта и заплатите, но част няма как да не отдадем на кредитната активност. Така например нарастването на потребителския кредит е около 1/5 от увеличението на общото потребление на домакинствата за последната година.

Кредитната експанзия насочва ресурсите към строителство и инвестиции в имоти, към разходи за стоки с дълготрайна употреба. Обратно, при по-скъпи и ограничени кредити тези дейности относително се свиват. Доколкото активизирането на банките е едва от края на 2016 г., можем да твърдим, че очакваното повишение на лихвите ще има по-ограничен ефект. Все пак обаче към момента разходите по обслужване на дълга на домакинствата са едва 3,2% от общите доходи от заплати на макрониво, а само преди 7 г. са били 8%. Това “спестяване” позволи домакинствата да потребяват на кредит и едновременно с това да им остават повече средства за други цели. Строителството ще бъде засегнато, макар секторът да изглежда много различно от 2007-2008 г. най-малкото защото в него са заети 110 хил. души по-малко от тогава. Евентуалното свиване на дейността няма да е толкова дълбоко и последващите ефекти от допълнителна безработица ще са много по-слаби от периода 2009-2011 г. Всъщност частично свиване на дейности, насочени към задоволяване на вътрешно търсене – строителство, ремонти, продажба и монтаж на обзавеждане, нови автомобили и др. стоки с дълготрайна употреба – може да освободи работна сила, която да се пренасочи към експортно ориентирани производства и услуги. Това ще изисква най-малкото това да са инвеститори, които могат да са конкурентноспособни при плащане на заплати на кадри от строителството и търговията на дребно поне на нивата, които тези хора са получавали при предишните си работодатели.