Клошари от Румъния, Гърция и други чужди държави се ползват за бушони в схеми за кражба на ДДС у нас, разкриха през “24 часа” данъчни инспектори.
Бедняците зад граница стават все по-търсени, за да се регистрират фирми на тяхно име, с които да се вършат данъчни престъпления. На тяхно име се регистрират дружества, които участват във фиктивен стокооборот, след което се иска приспадане на данъчен кредит. Задължително условие е чужденецът бушон да няма нищо на свое име.
Другата схема е наш циганин, пияница или бедняк да получи статут на пребиваващ в чужбина и след това да стане собственик и управител на компания, която ще се използва в схема за укриване на данъци.
След като хванат съмнителни сделки, инспекторите в България трябва да искат от съседните държави справки за собствениците и управителите на фирмите. Най-често това се случва в Румъния, показват данните на приходната агенция. Над половината от запитванията се връщат с отговор, че
такова
дружество
няма
или е регистрирано на името на човек без собственост.
“Поисканата от вас проверка установи, че лицето е с български произход, ром, с право да пребивава на наша територия. На негово име няма имоти и сметки”, са сред най-честите отговори.
“Лицето У.У. не е български гражданин, регистриран е като социално слаб в Румъния, няма имущество в нито една от двете държави”. Това откриват наши инспектори, които проверяват сигнал за данъчна измама в друг случай.
Според правилата, когато се купува продукт от доставчик в България, се плаща ДДС, а след това се иска възстановяване. Данък у нас не се дължи, ако доставчикът е компания, регистрирана в друга държава от ЕС.
Родни социално слаби, клошари и цигани се ползваха масово за подставени лица от престъпни групи в последните 20 г., откакто е въведен ДДС. Сега все по-популярна става схемата те да регистрират кухи дружества с фиктивни собственици в Румъния, за да се забавят проверките на фиктивния стокооборот, с който се краде ДДС.
Заради източването на хазната с различни схеми миналата година беше променен Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК). Според новите правила всеки, който иска да продаде фирмата си, вече е задължен да уведоми писмено НАП два месеца преди датата на сделката. За това време данъчните могат да направят проверка дали дружеството има дългове. Продажбата няма как да се случи без писмено одобрение за сделката от НАП.
Няколко месеца след промяната изобретателни бизнесмени вече прилагат нови хватки, за да не плащат данъци. Една от тях е фирмата, на която ще бъдат прехвърлени задълженията и която ще бъде обявена във фалит, да се регистрира предварително на името на социално слаб. Така формално няма нужда от искане до НАП.
Втората схема е доста по-сложна и се ползва за по-големи измами. Прилага се само при по-големи обороти, които оправдават разходите. Използва се вратичка в закона - данъчните се уведомяват само за 100% от дяловете във фирмата. Не трябва съгласие от данъчните, ако се
продават
по-малко дялове
от капитала или
акции
Според юристи това няма и как да бъде записано в закона, защото дяловото участие се определя само като актив, за разлика от цяла компания, която има и активи, и пасиви.
Всяка трета фирма от проверяваните за данъчни измами не е на посочения от самата нея адрес, казват данъчните. Проблем са и транснационалните измами. Разминаването на това, което нашите фирми декларират пред данъчните от други държави и задължителните декларации, попълвани от всеки за сделки с чужбина, е за над 400 млн. лв. на тримесечие.
Всяка година данъчните подават искания до съда да
обяви за
недействителни
100-120 сделки
за прехвърляне
на имущество
Става дума за бизнесмени, които са прехвърлили фирмите си, за да не плащат дължимите данъци. Тъй като доходът от продажбата на фирма често се декларира като личен доход и върху него се плаща данък и по този начин се легализира, данъчните задължително проверяват дали личното финансово състояние и фирменото състояние на едно лице вървят в синхрон.
Исковете до съда обаче се подават само ако експерти преценят, че разходите си струват и има вероятност да се стигне до лице, което разполага с имущество или други активи. В тези случаи, ако съдът развали сделките, данъчните ще могат да продадат активите на нарушителите, за да си съберат дължимото.
Офшорки в схемите на данъчните измамници
Офшорни компании все по-често се използват за укриване на данъци и измами. В офшорните зони няма налози, там се плащат само адвокатски и други такси. Допълнителна екстра е гарантираната тайна на името на собственика и на финансовите операции на компанията. Инспектори илюстрират печалбата със следния пример. Бизнесмен внася стока от чужбина по 10 лв. бройката и я продава в България по 20 лв. Така отчислява 1 лв. за данък печалба. Ако обаче той прекара стоката през собствената си офшорна фирма и там обяви като цена 19 лв. за брой, като продаде стоката през българската си компания, печалбата е 1 лев и дължи данък 10 ст.
Ударът може да е още по-мащабен, ако бизнесмен купи имот с българската си фирма, но го препродава няколко пъти на свои офшорки, като при всяка препродажба вдига цената. Така придобит имот за 100 хил. лв. след няколко сделки вече струва 10 млн. лв. и собственикът може да поиска държавата да възстанови 2 млн. лв. ДДС. Офшорните компании имат и това предимство, че през тях се крият пари чрез заеми. Опитът на данъчните показва, че тези, които правят подобни сделки, за всеки случай се презастраховали, като правят фиктивните препродажби през фирми, регистрирани на името на безимотни.
Зарибяват ги по два начина. Посредници се представят за служители на социалните служби и казват на бедняка, че правят списък за помощи. Дават по 200 лв. на клошарите и те подписват тесте с документи, сред които и пълномощни. Доверчиви бедни хора сами давали личните си данни и дори личните си карти на мнимите социални.
Вторият вариант е социално слаби и безимотни да се съгласяват личните им данни да бъдат използвани за регистрация на фирма. Когато данъчните разплетат измамата, винаги стигат до човек, от когото няма какво да се вземе. Срещу 1 такъв бушон например имало стотици искове. Той самият бил собственик и управител на 90 фирми.
Какво се случва при разкриването на данъчна измама, кой и как се наказва и дали държавата успява да възстанови щетите, четете в следващ брой на “24 часа”.
Много пари в брой са симптом, който насочва данъчните
Има няколко симптома, които насочват данъчните за проверка на действащи фирми, за да се потвърди или отхвърли подозрението, че става дума за измами или за подготовка за такива. Част от тях съвпадат с критериите, по които се прави проверка за пране на пари.
1. Не подават стандартни документи като справки декларации, финансови отчети и други. Това е сигнал за липса на счетоводна отчетност и фиктивна дейност.
2. Рискови дейности на дружеството - строителство, търговия със скъпи стоки, хазарт, туризъм, обменни бюра, развлекателни заведения и др. Всяка година списъкът с рискови сфери се актуализира.
3. Отчитане на необичаен оборот от фискалните устройства. Те са свързани с НАП и всяко спадане или рязко качване на обороти без обективни причини, например сезонност, е съмнително.
4. Служителите масово са назначени с намалено работно време. Фирмите така пестят осигуровки, като доплащат на хората си в плик.
5. Сделки със свързани лица. При тях съмнението е за действителност, а не фиктивност на сделките, както и некоректни, т.е. занижени или завишени цени.
6. Ревизии на доставчици или клиенти, показали разлики в обявеното от тях и от съответната фирма. Най-често това се прави при неправомерно ползване на данъчен кредит.
7. Прекалено високи разходи за пътуване и престой. Това поражда съмнения за надуване на тези разходи, за да се пести от данък печалба. Най-често не се нарушава само един данъчен закон, а няколко, смятат инспектори.
8. Фирмите, които имат връзка с офшорни зони, също привличат вниманието на данъчните. Причина е, че с такива сделки не само легално се пести от данъци, но и се укриват обороти.
9. Сделки с много посредници, без дейността на фирмата да го изисква. Така най-често се правят фиктивни обороти, за да се иска по-голям данъчен кредит от фирми, които понякога са бушони.
10. Големи разходи от собствениците на фирма, която е на загуба. Ако дружество няколко години обявява, че е на загуба, но поддържа голям и скъп офис, купува автомобили на лизинг, разширява дейност, става съмнителна за данъчните.
11. Дейност без офис, складове и договори със спедитори. Ако компания декларира оборот от износ или внос, но няма нито свои, нито наети складове, както и договори със спедитори, това би привлякло вниманието към нея.
12. Съмнение за НАП може да бъде, когато малка фирма има много банкови сметки, като непрекъснато закрива и открива нови. Смята се, че целта е да бъдат заблудени инспекторите или поне да бъдат затруднени при проследяване пътя на парите.
13. Големи касови наличности. Те най-често са симптом за скрито разпределение на печалби. Много собственици периодично извършват теглене на пари от банковите сметки на фирмата, които харчат за лични цели. Преди това обаче те трябва да платят допълнително 5% данък дивидент. За да го спестят, компании не държат пари в банки, а в касите си.
-5 °
4 °
