Не се допуска използване на оцветители

Проверяват в лаборатория по празниците всяка пратка с цитруси

Портокали и мандарини се обработват с т.нар. гланциращи агенти, за да се удължи животът на цитрусите. Веществата са цветни восъци, подобни на смола. Според изследвания на агенцията по храните те са безвредни, тъй като остават на повърхността, не проникват във вътрешността на плода.

Влагането на такива вещества се допуска, за да се запазят цитрусовите плодове и специфичната им структура. Те се различават от другите по кората - тя е пореста, което позволява във вътрешността на плода да попаднат микроорганизми и замърсявания. Така биха се развалили бързо. Затова се налага и това “запечатване”.

Експерти обаче подчертават, че всички плодове и зеленчуци трябва да се предлагат с подробна информация за съдържанието и произхода им, както и за веществата, с които са обработени.

Рядко обаче на пазарите и в по-малките магазини потребителите получават такива данни.

През последните години у нас се предлагат цитрусови плодове, обработени повърхностно с добавки и препарати с цел по-дългото им запазване и придобиване на по-добър външен вид, обясни Атанас Дробенов, главен експерт в “Контрол на храните” към Българската агенция по безопаност на храните.

Той обясни, че

само за плодове

като цитрусовите

е разрешена

повърхностна

обработка

Тя може да се извърши, ако плодовете са достигнали естествената си зрялост. Тя се познава по размера, вида, цвета, сладостта. Никой няма право да обработи повърхностно лимони или портокали, които не са узрели, казва Дробенов.

Според него няма причина за притеснения, ако потребителят види в магазина, че портокалите са напълно еднакви. Това означавало, че са обработени, а от агенцията по храните следят с разрешени вещества ли са покрити те.

Според експерта тази обработка е допустима само с разрешените вещества от списъка на добавките съгласно европейски регламент. В него са изброени категориите гланциращи агенти, както и редица изисквания, за да стигне на пазара един портокал. Те са безопасни, за тях няма определени норми за остатъчни количества в плода и се обозначават с познатите символи Е, след който следва число от 901 до 914.

Тези добавки са от категорията гланциращи агенти, не са оцветители, водоразтворими са, лесно се премахват при измиване.

“Нямаме установени случаи на обработка на цитрусови плодове с оцветители. Това е невъзможно, защото това са бои. Глазиращите агенти са цветни, но не са оцветители, въпреки че цапат ръцете”, казва Дробенов. Той отбелязва, че оцветителят лесно може да попадне във вътрешността на плода, докато гланцът с восъчната си структура не би могъл.

Потребителите лесно могат и да разпознават оцветителите - след буквата Е номерата им са от 100 до 200.

В търговския обект трябва да е представена информация за потребителите на видно място или на етикета върху опаковката с

предупреждение,

че кората е

негодна за

консумация

Експерти отбелязват, че всички плодове и зеленчуци трябва да се предлагат в магазина, придружени от подробна информация. Тя трябва да включва освен името, страната на произход каква е класът и т.н.

“Плодове и зеленчуци в насипно състояние в кашони, касети или други трябва да имат необходимата информация върху опаковката или върху етикет, прикрепен трайно с данните на доставчика”, уточни Дробенов.

За продуктите, които са предварително опаковани, се изисква да имат прикрепен или залепен етикет с данни за количество или бройки в опаковката, името и адреса на опаковчика, както и маркировката съгласно пазарния стандарт на продукта. Информацията трябва да е на български.

Когато проверяват, експертите от агенцията по храните изискват писмени доказателства - протоколи от лаборатории, които да доказват съответствие с допустими норми за остатъци от пестициди.

“Отговорността за спазване на тези изисквания и за изследванията на продуктите с цел представяне на доказателства за безопасност е на производителите, доставчика, вносителя, опаковчика или търговеца на едро”, обясни Дробенов.

На българския пазар цитрусовите плодове идват предимно от трети държави и са обработени освен с гланц и с препарати за растителна защита - имазалил, тиабендазол и пириметанил, каза експертът.

Той уточни, че

тези вещества

се използват за

справяне с

болести и зарази

по растенията. Разрешено е част от тях да остане в плода, но в много малко количество, така че да не е опасна за здравето на човека. Видимо не може да се разпознае плодът колко е третиран, затова е задължително лабораторното изследване.

Агенцията по храните упражнява контрол по цялата верига, тъй като страната ни е външна граница на ЕС. И пратка, която е допусната у нас, стига свободно и до другите европейски пазари.

От 2016 г. агенцията извършва целенасочени проверки на пресни плодове и зеленчуци. Резултатите се обявяват на сайта на агенцията.

Освен проверките в търговските обекти се вземат и проби за лабораторно изпитване. През тази година те са били 49 за остатъци от пестициди и не са установени наднормени остатъчни количества. Спрени са 164 пратки от плодове и зеленчуци. Количествата са почти 850 тона.

Със заповед на шефа на агенцията Дамян Илиев през декември се вземат проби за лабораторно изпитване на ГКПП Капитан Андреево от всяка пратка от цитрусови плодове. Ако има разминаване спрямо нормите, количествата се връщат в страната на произход.