В ТУ - София, създават всевиждащо "око" в Далечния космос

• Нова апаратура ще установи окончателно - верни ли са подозренията, че смущенията в йоносферата и сеизмичната активност са свързани

• Прецизни изследвания на слънчевата активност на Антарктида вероятно ще разкрият защо всяка есен озоновата дупка расте

Още с влизането в лабораторията по наземни и аерокосмически комуникации в Техническия университет - София, се пренасяме в друг свят - сякаш сме в някоя от стаичките на Международната космическа станция, натъпкани с антени, радари, жици и радиокомуникационна апаратура.

Посреща ни усмихнат доц. д-р Петър Петков, чиято научна група е фокусирана върху разработване на сателитни и Global Navigation Satellite System - комуникации, въздушно и космически базирани антени и цифрови радари.

"Занимаваме се със сателитни системи, с изследвания на радиоастрономически явления и феномени за връзка с Далечния Космос, със сателитни комуникации - разказва ученият. - С различни инструменти следим влиянието на слънчевата активност върху процесите в йоносферата, както и върху наземните и космически комуникации."

Макар че групата на ТУ - София, работи с много компании, благодарение на доброто финансиране в рамките на програмата "Изследователски висши училища" тя вече е спечелила няколко перспективни научни проекта. Един от най-интересните, в който нашите учени си партнират с колеги от Италия и Франция, е свързан с ултрачестотните йоносферни изследвания.

"Очакваме да открием закономерност в измененията на йоносферата и сеизмичната активност", обясни доц. Петков. Според учените вече са натрупани достатъчно сериозни подозрения, че определени йоносферни аномалии предхождат сеизмичната активност и земетресенията. Затова в момента те разработват първата в света апаратура, която прецизно ще следи тези процеси и зависимости.

В това отношение д-р Ивайло Начев вече доста е напреднал, защото го заварваме в момент, когато завършва монтирането на сензорите и ни показа как ги защитава, за да са устойчиви при различни метеорологични условия.

Друг свръхлюбопитен проект е свързан с базата ни на Антарктида. "Д-р Ивайло Начев отива там, за да монтира научноизмервателна апаратура, проектирана и изработена в нашата научна група - отбелязва доц. Петков. - На Южния полюс тя ще измерва слънчевата активност и геомагнитните процеси." Според него това неизбежно ще подпомогне науките, свързани с климата и Земята, защото данните ще осигурят много по-прецизно измерване на влиянието на Слънцето.

"Важно е да знаем каква е неговата активност върху земното магнитно поле и всички процеси, произтичащи от това - като се започне от стрелката на компаса и се стигне до полета на птиците, които също имат специфични сензори - отбелязва още ученият. - Те виждат бяло петно, което е по посоката север-юг по магнитното поле и летят в това направление."

Но тези данни ще са безценни и защото ще осигурят на колектива от учени от ТУ-София, Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория и Висшето военноморско училище нови прозрения как слънчевата активност се отразява на озоновата дупка. Всяка година в есенно-зимния период тя се разширява над Южния полюс, след което неясно защо до пролетта се свива - феномен, който все още не е достатъчно добре изучен. Но тъй като озоновият слой е определящ за живота на Земята, натрупването на нови данни ще тласне далеч напред изследванията в тази област.

Нещо повече, на Южния полюс все още не са разположени достатъчно наблюдателни станции, проследяващи слънчевата активност, и поради това човечеството няма достатъчно статистически данни и обяснения за природните феномени около този интересен район. От тази гледна точка нашите учени заедно с ирландските си колеги ще се опитат чрез съвместни наблюдения и анализи да запълнят тази празнина в научното познание. 

"На самия изследователски кораб "Св. Кирил и Методий", пътуващ към Антарктида, със съдействието на екипажа на кораба сме поставили още една измервателна станция, така че ще събираме данни за йоносферата от пристанище Варна до порт Ушуая в Южна Аржентина - почти 15 000 км - усмихна се доц. Петков. - Групата ни се занимава със дизайн и конструиране на хардуер, което изисква големи усилия и сме много благодарни на административната и логистична подкрепа на ТУ-София."

Друг перспективен проект на учените е изграждането на нискочестотна станция за радиоастрономически наблюдения LOFAR.BG, в който участват заедно с колеги от Института по астрономия към БАН, Софийския университет и Шуменския. Целта на консорциума е до 10 месеца станцията да бъде изградена в близост до Обсерваторията в Рожен и да започне измервания.

"Идеята ни е да можем да "видим" милиони пъти по-надалеч - разказа доц. Петков. - С това съоръжение ще изпреварим половината страни в ЕС." Той е убеден, че в целия този процес изследователите и студентите в ТУ - София, ще трупат ценен опит и знания, които след това ще прилагат в индустрията. Но заедно с тези нови дейности се създават и много възможности за възникването на технологични стартъпи. В този любопитен проект доц. Петков е включил и свой студент - Евгени Антонов, който видимо се забавлява в лабораторията, изучавайки възможностите на някакво устройство през таблет.

"Той е роден талант в областта на антените с ниски честоти, на едно поколение се раждат един-двама такива - казва доц. Петков. - Независимо дали става дума за радиосмущения, или за друг тип нарушители на ефира, системата ще открие нежеланите излъчвания и те ще бъдат обезвредени."

Друг проект, върху който са концентрирани учените, са сателити, обработващи данни от специфични сензори, разположени около язовири, електроцентрали, АЕЦ "Козлодуй", електропроводи, трансформатори, нефтопроводи и др. Тоест, ако възникне критично събитие - примерно препълване на язовир или друга опасност, системата дава сигнал, за да се вземе най-бързото и ефективно решение.

"Тази свързаност е най-надеждната - 99,99%, защото осигурява данни от геостационарен сателит и покрива територията на страната 100%, такъв е процентът и на времето, в което е онлайн", обясни ученият. Причината е, че така се избягват всички минуси на наземните системи, които са уязвими при природни бедствия и др. "Кабела не можем да го предпазим, но ако се случи нещо, сателитната система ще улови информацията и ще предаде навреме сигнала, което е важно от гледна точка на пожароизвестяване, земетресение и т.н.," допълва доц. Петков.

Но освен че учените могат да създават високотехнологични устройства и апаратура, те вече могат и да ги тестват с безпрецедентна точност в безеховата камера. Всъщност тя е едно искрящо бижу на територията на университета. Стените са екранирани и покрити с радиопоглъщаща материя, в нея няма нито една прашинка, за да могат учените да проследят електромагнитните въздействия на различни устройства и системи без странични "замърсявания". Но също така там може да се установи и как самите технологии реагират на подобни влияния.

"Безеховата камера бе мечта на няколко поколения български учени и сега на нас се падна честта да работим с нея", щастлив е доц. Петков.

Именно затова той и колегите му са още по-мотивирани да покажат, че могат да се състезават с изследователите в топуниверситетите по света. "България не може да си позволи да се развива екстензивно, защото напредъкът идва само когато се създават продукти с голяма добавена стойност", убедени са в лабораторията.