Облекчените условия за пускане на акции са за фирми с под 200 млн. евро пазарна капитализация
В последните работни дни на 2018 г. Българската фондова борса (БФБ) съобщи, че малки и средни фирми ще могат да набират до 1 млн. евро капитал от борсата на специално създадения за целта сегмент “Пазар за растеж на малки и средни предприятия”. На него ще се излиза при облекчени условия.
Тези улеснения обаче далеч не обхващат само фирмите, които у нас традиционно сме свикнали да наричаме “малки и средни”, научи “24 часа”.
Според дефиницията на Закона за малките и средни предприятия това са фирми с под 250 души персонал (под 50 души за малките) и с под 97,5 млн. лв. годишен оборот (под 19,5 млн. лв. за малките).
Борсата обаче използва дефиницията на Закона за пазарите на финансови инструменти. Той смята за малки и средни предприятия онези, които
имат пазарна
капитализация
под 200 млн. евро
или левовата им равностойност в последния ден на търговия за всяка от последните три години.
Това на практика означава, че от фирмите, чиито акции в момента се търгуват на Българската фондова борса, само 4 или 5 наши компании не са малки и средни. Облекченията обаче се отнасят само за фирми, които тепърва ще излязат на борсата, и то не на регулирания пазар, а на сегмента за растеж на малки и средни предприятия.
В какво се състоят
облекченията?
По принцип към компаниите, чиито акции се търгуват на регулирания пазар, има доста високи изисквания. Те трябва да публикуват финансови отчети на всяко тримесечие, трябва да поддържат списък с вътрешните лица, които имат достъп до съществената за компанията информация.
Когато в една такава компания има съществена информация, която би могла да повлияе на търговията с акциите ѝ, тя трябва да се разкрие незабавно. И още ред други.
На малките компании им е много трудно да отговорят на такива големи регулаторни изисквания. За една фирма, която до вчера е публикувала само един финансов отчет – този, който се представя на Търговския регистър веднъж годишно, а от утре трябва да
прави това всяко
тримесечие,
плюс консолидиран отчет, плюс още по толкова, ако има дъщерни предприятия – за нея целия този преход е много труден.
Другото улеснение е, че от малките и средните фирми няма да се иска проспект за първичното публично предлагане. Не че изготвянето на един проспект, което е еднократен акт, е прекалено скъпо, по-важното е, че то води след себе си и други задължения.
На първо място такава компания например трябва да има публично обявено лице за връзка с инвеститорите.
След това трябва така да организира дейността си, че да е в състояние да изготвя четирите финансови отчета в годината в определения срок.
Има и редица ограничения за членовете на бордовете на директорите. Всяка покупка на активи например, след като компанията стане публична, минава през общо събрание на акционерите.
На малките и средните фирми, които искат да наберат капитал от борсата, тези времеемки и скъпи изисквания са им спестени.
Разбира се, собствениците на малки и средни фирми не бива да мислят, че ще наберат и едно евро от борсата, камо ли 1 милион,
без да разкрият
абсолютно никаква
информация
за себе си. Просто вместо проспект, който се одобрява от Комисията за финансов надзор и този процес отнема 3 месеца, те ще попълват специални формуляри на борсата. В тях ще трябва да отговарят на многобройни въпроси, включително и този за какво ще изразходват набраните средства.
Според изпълнителния директор на БФБ Иван Такев поне на първо време едва ли повече от 5-6 фирми в България ще проявят интерес към този сегмент на капиталовия пазар, въпреки че разходите им за излизане на борсата ще са значително по-ниски от традиционните.
“От гледна точка на техническата подготвеност ние сме готови, защото тези фирми ще се търгуват на съществуващата платформа за търговия. За нас няма разлика дали става въпрос за регулирания пазар, или за пазара за растеж на малки и средни предприятия”, каза пред “24 часа” Такев.
Според него интерес биха могли да проявят компании от която и да било индустрия, които отговарят поотделно или заедно на няколко критерия. Например фирми, които вече са получили много банкови кредити и
не могат да разчитат
на банково
финансиране
на разумна цена. Разбира се, те трябва да са абсорбирали разумно количество кредити, иначе няма как да убедят някой да си купи акции от тях.
Другата особеност е, че трябва да става въпрос за фирми, които не търсят институционални инвеститори от рода на банки, пенсионни дружества и други такива, защото те така или иначе по закон имат ограничение да влагат пари само в акции на фирми, които се търгуват на регулирания пазар.
Друг тип фирми, за които този сегмент от пазара е привлекателен, са онези, които току-що са били напуснати от венчър инвеститор или от бизнес ангел.
Не става въпрос
за стартъпи,
които имат само идеи, но нямат капитал, а такива, които вече имат печеливш бизнес и искат да задържат позициите си и за които борсата е логично продължение, след като бизнес ангелът или венчър инвеститорът ги е напуснал наскоро.
Но не бива да се изключват и и семейните фирми, които просто започват следващ етап от развитието си.