Събрани при планирани кампании или в специални контейнери, употребяваните дрехи поемат от доскорошните им притежатели от икономически по-развитите страни на Западна Европа и Северна Америка към сортировъчните центрове в Източна Европа и Азия.

Откъде идват старите дрехи?

В страните с висок стандарт на живот в Западна Европа и САЩ системите за събиране на старите дрехи отдавна са работещи и хората имат избор за това как да продължат живота на непотребните им вече текстилни продукти. Те могат да бъдат оставени в контейнерите за текстил, да бъдат директно препродадени в така наречените дрифт шопове или да бъдат предадени в подкрепа на кампании, свързани с конкретни дарителски каузи.

Съществуват дори и системи за директно прибиране на дрехите от адрес. Някои от големите вериги за нови дрехи вече създадоха системи за събиране на употребявани облекла, които навлизат и в България. Въпреки че за тях ползата е предимно имиджова, събирането на дрехи се осъществява от компании, които след това ги сортират, препродават или преработват по подходящ начин.

По пътя към сортировъчните центрове дрехите биват дезинфекцирани, а след пристигането си, те подлежат на допълнителна обработка, според качеството и последващата им употреба.

Такива Сортировъчни центрове има и в България. Количеството употребявани текстилни продукти, внесени за година у нас от фирмите членки на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е 23 000 тона.

Какъв е пътят им в България?

След като премине процесът на сортиране, над 70% от внесения в България ненужен текстил е пригоден за повторна употреба, твърдят от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба у нас.

Една част от тях (10%) са модерни и актуални модели в отлично състояние от последните няколко сезона. Тази категория е известна сред търговците като Крем или Екстра качество. Тези дрехи са предназначени за онлайн магазините или секънд хенд бутиците, а купувачите им са хора със средни и високи доходи, които обичат да разнообразяват външния си вид.

Около 25% от дрехите, които не са толкова актуални и модерни, но са напълно здрави, се пренасочват към магазините за дрехи втора употреба в България или се изнасят към страните от бившия Съветски Съюз - Русия, Украйна и др.

Има една друга категория дрехи (25-30%), които имат дребни забележки и дефекти в резултат от носенето им, но въпреки това са пригодни за по-нататъшна употреба. Тези дрехи се изнасят към Африка, Пакистан и Индия.

Разбира се, има и известно количество текстилни отпадъци, които са негодни за употреба под формата на дрехи, но могат да бъдат оползотворени като парцали (10%). Това са памучни тъкани, които са незаменим консуматив в индустриалните предприятия, сервизи и автомивки.

Друга част от негодния за повторна употреба текстил се предава за рециклиране или друго оползотворяване. Едва под 3% от всички текстилни отпадъци се депонират след сортирането им.

Дрехите втора употреба, пристигнали в България, се сортират в зависимост от качеството им и се реализират на пазара, за който са предназначени. Целта е да не се допускат количества, които залежават, за да се поддържа потокът на реализация на суровината. Затова част от тях поемат към страни на Изток от нас или в Африка, където купувачите са по-малко претенциозни.

Можем ли да събираме стари дрехи и у нас?

Макар и в момента да не е практика, според изследване проведено през септември 2018 г. от Агенция ЕСТАТ, 9 от 10 души биха предавали непотребните си дрехи в контейнери за текстил, ако облеклата се използват повторно, даряват се или се рециклират. Различните форми на социално ангажирано поведение (дарения за домове или църкви, участия в кризисни кампании и т.н.) са практика сред около 20% от българите. Удобството е важно за над 80% от всички анкетирани, което означава, че успехът на контейнерите за текстил зависи силно от избраните за целта локации. Ползите за околната среда от рециклирането на старите дрехи са мотив за 80% от запитаните.

Към момента има поставени контейнери на фирми членки на асоциацията в 4 общини – Стара Загора, Бургас, Аксаково и Белослав. Водят се преговори и с други общини в България, включително и в София. Наскоро столичният кмет Йорданка Фандъкова заяви, че поради изтичащите договори на различните фирми, които събират разделно отпадъците в различните райони на столицата, предстоят нови търгове.

Контейнери за текстил в момента има и в други общини – София по инициатива на Столичен инспекторат и във Враца, но те се събират с цел използването им като алтернативно гориво.

Рубриката "Нов живот за старите дрехи" стартира в партньорство между Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и "24 часа". Основната й цел е да запознае читателите със сертифицираните членове на Асоциацията, екологичните ползи от повторната употреба на дрехи и текстилни материали, процеса на обработка и рециклиране и пътя на текстила.