Необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца, са 2410 лв. Това заяви на пресконференция президентът на КНСБ д-р Пламен Димитров, който обобщи основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за последните три месеца на 2018 година, предаде БТА.

Средствата покриват разходите за храна, образование, транспорт, здравеопазване, жилище, почивка. Осредненият размер за издръжката на живота на едно лице е в размер на 602.52 лв. Средната работна заплата за страната представлява 71.9% от необходимия размер за издръжка на живота. Пламен Димитров заяви, че нетното трудово възнаграждение е по-ниско с около 28% от средните стойности, необходими за издръжката на живот. Той изтъкна, че от началото на 2018 г. общата стойност на издръжката на живота се е увеличила близо с 85 лв. на човек.

В изследването се отбелязва, че въпреки ръстът на работните заплати през годините, едва 30% от българите получават средна или по-висока от средната работна заплата. Констатира се задълбочаване на диференциацията на възнагражденията по области. Най-голямо е изоставането във Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил. Разликата между най-високодоходните дейности и най-нископлатените е шест пъти.

Сред факторите, които са повлияли на нарастването на издръжката на живота през 2018 г. е увеличението на цените на петрола, природния газ, питейната вода и топлоенергията. Задържането на високите цени на пшеницата и зеленчуците на международните борси и регистрирания ръст в цените на хранителните стоки на годишна база при хляба и зърнените храни с 9.7%, при млеката с 0.9% и 9% при зеленчуците. Влияние оказва и динамиката в цените на бензина и горивата за транспорт.

Разходите за храна достигат 40% в потребителската кошница при бедните домакинства, от което следва, че техният живот поскъпва относително повече в резултат на поскъпването на храните. В същото време при тях темпът на нарастване в заплащането е значително по-бавен.

Близо две трети от разходите на домакинските бюджети са за храна, отопление, осветление и транспорт.

От КНСБ очакват увеличението на декемврийските сметки да достигне близо 40%. Очакванията на синдикалистите са през 2019 г. да нарасне броят на домакинствата, живеещи в бедност и риск от социално изключване. Данните за подоходното разпределение за последното тримесечие на 2018 г. показват, че 23.7% от домакинствата или 1.710 млн. души живеят с общ доход на едно лице до 321 лв., което е официалната линия на бедност за 2018 г.

Други 3.325 млн. души или 46.1% от хората в България са с доход от 321 лв. Едва 30.2% или 2.178 млн. души са с доход от 602 лв. В изследването се констатира, че хората в тази група са се увеличили в сравнение с 2017 г. с около 173 хиляди души.

Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания заяви, че през 2019 г. нарастват цените на природния газ, тока в индустрията, очаква се ново увеличение на цените на хляба, на месните и млечни продукти. Затова очакванията са делът на енергийно бедните домакинства да се увеличат. По данни на Евростат през 2017 г. 36.5% от българските граждани нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че и през тази година синдикатът ще настоява за трицифрено увеличение на работните заплати във всички икономически дейности.