Щъркелът Медведев и енергийната пролет на България

Отварят се заледени проекти за 21 млрд. лв.

Идващата пролет вдъхна живот на заледени енергийни проекти в България за 21 млрд. лв. - нов газов коридор, нова атомна централа, газова връзка с Гърция и включването на България като съсобственик в терминала за втечнен газ при Александруполис.

Размразяването на проектите коства на премиера Бойко Борисов и правителството му сложна игра по тънък лед, но засега изглежда, че е успешна и няма вероятност да последват съдбата на несбъдналите се газопроводи “Набуко” и “Южен поток”.

В четвъртък - 7 март, бяха отворени 3 оферти на консорциуми, които искат да строят новите тръби - продължение на “Турски поток” през България. Прогнозната цена на този газопровод, който ще трябва да транспортира газ към Сърбия, е 2,28 млрд. лв. и се налага да се строи бързо, защото се очаква газът от Турция да тръгне по българските газопроводи в началото на 2020 г.

За другите липсващи 11 км - от турската граница до компресорна станция “Странджа”, до дни се чака разрешение за строеж. Ще бъде обявен и търг за строителството на две компресорни станции. Така

общата инвестиция

в двата газопровода

ще е 2,8 млрд. лв.

Преди това - след два неуспеха, приключи последната фаза на пазарния тест за резервиране за 20 г. на капацитета на входа при турската граница и при изхода на сръбската.

Ако той не беше приключил успешно, се обезсмисляше строителството на 484 км тръби, а газът от “Турски поток” щеше да поеме към Гърция. И заобикаляйки България, да се окаже, че от догодина тръбите на транзитната ни система, в които са вложени 6 млрд. лв. дотук, ще останат празни.

След визитата на руския премиер Дмитрий Медведев у нас преди дни в. “Комерсант” написа: “Няма новини за “Турски поток” от България”.

Всъщност новината вече се беше случила и тя е, че “Газпром” има договор за 20 г. за транспортиране на газ от “Турски поток” към Сърбия. И остава да се построят липсващите тръби.

Леко смущение внесе информация на ТАСС от изказване на шефа на “Газпром” Алексей Милер, че компанията няма да участва в газовия хъб “Балкан”. Това изречение подейства на някои в България хипнотизиращо и те не обърнаха внимание на другата част от краткото изявление - защото има дългосрочни договори. Хъб “Балкан” е толкова артикулиран от премиера Бойко Борисов, че всичко извън него изглежда нереално и несъществуващо. Дори дългосрочните договори.

Сагата поток - тук, поток -

там още не е приключила,

но е на финалната права,

а стойността е 15 млрд. куб. м руски газ през България. Оставаме на газовата карта, както не пропуска да каже министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Когато на Балканите се заговори за газови потоци, замирисва на геополитика, сфери на влияние, игри за надмощие или накратко казано - следвай парите. Нормално и логично - бърз поглед върху картата показва, че няма как потоците от Изток на Запад да прелетят над Балканите, трябва да минат по земята. А там има два варианта - късият е през България , а по-дългият е през Гърция.

Съвременната история на газопроводите през България е с начало от 2002 г. с проекта “Набуко”.

Той трябваше да заработи през 2015 г. и да достигне пълния си капацитет през 2020 г. През 2009 г. бе обявен за европейски приоритет, подкрепян и от САЩ. Плановете бяха за пренос на газ от находището “Шах Дениз 2” през България в посока Румъния. Целеше се в газовото хранилище “Баумгартен” в Австрия. Капацитетът бе от 10 млрд. с тенденция до 20 млрд. куб. м. Акционери в него бяха OMV (Австрия), FGSZ (Унгария), Transgaz (Румъния), BOTAS (Турция), Български енергиен холдинг.

След известно време се прероди в по-редуцирания вариант на “Набуко-Запад”. През 2013 г. в него 50% дял придоби консорциумът “Шах Дениз 2”. В същата година обаче обединението, което разработва находището в Азербайджан, предпочете маршрута през Гърция към Италия чрез Трансадриатическия газопровод и “Набуко” умря, а алтернативните на “Газпром” доставки заобиколиха България. Дали това не беше договорка между “Газпром”, Азербайджан и консорциума заради “Южен поток”, може само да се гадае. Но години бяха загубени в междуправителствени срещи, конференции, ратификации от парламентите на много държави, заклинания за подкрепа и липса на финансиране.

Днес България сама ще си изгражда липсващите тръби за газопровод, който съчетава маршрута на “Набуко” и “Южен поток”.Трансадриатическия газопровод (ТАП) се свързва с новопостроения Трансанадолски газопровод на границата с Турция, първоначалният му капацитет е 10 млрд. куб. м на година с опция за 20 млрд. 

Което е и раждането на Южния газов коридор. Проектът получи изключение от правилата на третия енергиен пакет иот изискването на ЕК да има достъп на трети страни до тръбата не важи за него. Същото се случи с газовата връзка между България и Гърция, която се свързва с ТАП и става част от южния коридор.

Докато “Набуко” буксуваше и се раждаше ТАП, през 2006 г. се появи идеята за “Южен поток” със споразумение между “Газпром” и италианската “Ени”, с благословията на Владимир Путин и Силвио Берлускони.

 През януари 2008 г. България и Русия подписват споразумение за сътрудничество при изграждането на “Южен поток”. То е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

През 2010 г. при визитата на Владимир Путин в София бяха обсъждани “Южен поток” и АЕЦ “Белене”, а Борисов подари на руския президент каракачанска овчарка. Така той

сложи начало на модата

на Путин да му се

подаряват кученца,

която продължи в Туркменистан, в Япония, а съвсем наскоро и в Сърбия.

А “Южен поток” се задвижи. Компанията, която щеше да е собственик на газопровода на българска територия, бе поделена между “Газпром” и Българския енергиен холдинг.

Символично старт на газопровода бе даден с първата заварка на черноморския бряг на Русия при Анапа в присъствието на Владимир Путин. По-късно - при правителството на Пламен Орешарски, първата заварка бе повторена и в България.

Започна отчуждаване на земи по трасето, тръбите бяха доставени на български пристанища. Но се оказа, че всичко това не е по правилата на ЕК и няма достъп на трети страни. През 2014 г. България спря проекта и в отношения между страната ни и Русия настъпи зимен период, подсилен и от анекса на Крим и санкциите на ЕК.

“Газпром” обяви строителството на двете тръби на “Турски поток” и спирането на транзита през Украйна и през българската територия през 2020 година.

На следващата година Борисов лансира газовия хъб “Балкан” като модел за диверсифициране на доставките на газ и борса за търговия. В началото това предизвикваше снизходителни усмивки. Помни се как Борисов рисува схемата на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, за да се стигне дотам, той да стане приоритет за ЕК.

Връщането на руския газ през България струваше много напрегнати разговори с “Газпром”, Путин, Ердоган и ЕК. Извървяването на всяка стъпка към новите тръби, по които да се транспортира газ от “Турски поток”,

непрекъснато ставаше

с лозунга, че се прави

по европравилата

Паралелно започна и процедура по изграждането на газопровода между България и Гърция, по който страната ни да се свърже с Южния газов коридор, бъдещия терминал за втечнен газ при Александруполис. Прогнозната му стойност е 145 млн. евро.

Тези два проекта са ключови за хъба “Балкан”.

По интерконектора ще се транспортира газ от Азербайджан, България има договор за 1 млрд. куб. м, както и възможност за търгуване на американски втечнен газ, който ще се регазифицира на терминала.

И мегаинвестицията, която се задава, е за АЕЦ “Белене”. Тя е за 9 млрд. евро, което прави 18 млрд. лв. Спираният на два пъти проект, който започна през 80-те години на миналия век, има шанс да се случи. До дни се очаква да се обяви поканата към евентуални стратегически инвеститори. 

АЕЦ “Белене” - от гьол

до покана към инвеститори

Изискванията са ясни - без държавна

гаранция, без договори за изкупуване

на тока, да струва до 9 млрд. евро и

държавата да е с блокираща квота

Мегапроектът АЕЦ “Белене”, който е за 9 млрд. евро, ще започне да търси стратегическия си инвеститор до дни. Вероятно в понеделник ще бъде оповестена поканата към компаниите, които имат интерес. Ще бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС, научи “24 часа”. Тя се чака от ноември миналата година, предпоследно трябваше да бъде обявена до края на февруари според изявления на министъра на енергетиката Теменужка Петкова.

От спирането на проекта през 2012 г. да рестарта му мина доста време. През него премиерът Бойко Борисов нарече проекта за централата гьол, после дойде арбитражно дело с “Атомстройекспорт” и се стигна до плащане на 601 млн. евро за изработените реактори и доставката им на площадката на централата.

Последва анализ на БАН за икономическата жизнеспособност на проекта и размразяването му от парламента с решение да се търси инвеститор.

Преди дни - при визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в София, Борисов риторично попита - 3 млрд. сме вложили в “Белене”, имаме реактори българска собственост, да ги хвърлим в Дунав ли?

В делегацията, която доведе Медведев в София, бе и шефът на “Росатом” Алексей Лихачов. Вероятно идването му в България е

знак, че руската

компания

потвърждава

интереса си

към атомната централа.

Въпросът е дали като изпълнител на проекта до ключ, или като инвеститор. От “Росатом” неведнъж са заявявали, че ще участват в най-комфортния за българските власти вариант и ще проучат задълбочено поканата за инвеститор.

Това потвърди и Медведев на съвместната пресконференция след срещата си с Борисов. Допуска се и че руснаците са искали да се ориентират с кои участници проектът може да се осъществи. И обещаха бързина.

Изискванията на българската държава към бъдещия инвеститор са обявявани нееднократно. Строителството да бъде за до 9 млрд. евро, да няма държавни гаранции. Не се предвиждат дългосрочни договори за изкупуване на тока, както е при американските “Марици”.

Държавата иска да притежава срещу вложени 3 млрд. лв. между 32 и 34% в компанията, която ще е собственик на централата, тоест да има блокираща квота.

Така след обявяването на поканата към потенциалните инвеститори ще стане ясно дали има интерес да се влагат пари в “Белене”.

Най-упорити в

интереса си досега

са китайците

От близо три години те проучват проекта. А след няколко посещения, включително и от банки, го познават, знаят и политическата ситуация у нас.

На 28 август миналата година у нас бяха представители на Китайската национална енергийна администрация, Китайската ядрена енергийна корпорация и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии. Няколко дни след това - на 31 август, в София бяха хора от Китайската банка за развитие. Според ядрени експерти те са били тук, за да разберат срещу какво дават пари.

Знае се и интересът на Корейската хидро- и ядрена корпорация. На нейния сайт е посочено, че тя е най-голямата електроенергийна компания в Южна Корея, която прави 31,5% от тока в страната. Акциите се търгуват на Корейската и на Нюйоркската фондова борса. В енергийните среди обаче корейците не се приемат като сериозен кандидат.

Важен е сигналът, който даде през декември миналата година “Дженерал Електрик”.

Американците

заявиха, че биха

участвали в проекта

като доставчик

на оборудване

и потенциален инженер, за което първи писа в “24 часа”. В предишни времена тази роля изпълняваше “Уорли Парсънс”.

Компанията заявява, че може бъде доставчик на различни пакети, включително свързани с оборудване на турбинна зала и на трансформатори.

По-важното обаче е, че от “Дженерал Електрик” изразяват готовност за подкрепа при осигуряване на финансиране, обезпечено от експортни агенции. Компанията подчертава, че очаква министерството да предостави подробности по проекта.

Американската корпорация купи през 2014 г. енергийната част на френската компания “Алстом”, която произвежда оборудване за централи и вероятно ще участва чрез нея.

Дни преди писмото на американците - на 12 декември, на среща с министъра на енергетиката Теменужка Петкова вицепрезидентът на “Фраматом” Фредерик Леливър заяви готовността на френската компания да участва като стратегически инвеститор. “Фраматом” също е доставчик на турбини.

Всички, които искат да участват в строителството на “Белене”, ще дойдат с парите си и ще осигурят финансирането на своята част, прогнозира енергиен експерт.

Стратегическият инвеститор, който ще поеме мажоритарния дял, вероятно ще предостави банкова гаранция пред финансиращите институции, че проектът ще се случи. Допуска се, че вече неофициално между потенциални участници, било като инвеститори, било като доставчици и строители, тече договарения за участие в консорциум.

Защо неучастието на “Газпром”

в газовия хъб

“Балкан” не е

притеснително

Защо изявлението на шефа на “Газпром” Алексей Милер, че компанията няма да участва в газовия хъб “Балкан” не е притеснително?

Милер е заявил това пред руски журналисти след срещата между премиерите на България и Руската федерация - Бойко Борисов и Дмитрий Медведев, предаде часове след нея ТАСС.

Не смущава, защото това не се и очаква, дори напротив, ако Русия се включи в търговията на хъба, това може и да го блокира.

Защо?

От 31 януари вече има подписан договор с “Газпром” и с още две компании - “Булгаргаз” и швейцарската “Мет” за капацитета на тръбата на входа на Турция и на изхода при Сърбия.

Продадени бяха

90% от капацитета

на границата с Турция

и 79% на границата

със Сърбия

Казано по-просто, това е като да заявиш, че ще плащат толтакса за ползване на магистрала, но 20 години напред. И дори да пренасяш газ, или не, пак плащаш.

С края на пазарния тест става ясно, че газът от “Турски поток” ще върви през България. Това са 15 млрд. куб. м на входа на България и 13 млрд. куб. м на изхода при Сърбия.Разликата между количествата на вход и изход е газът за потреблението на руски газ в България.

Само че се оставят 10% според европравилата за краткосрочен капацитет на границата с Турция, тоест, ако някой си купи газ и иска да го транспортира, да може да го направи.

На българо-сръбската граница са оставени свободни 21% от капацитета, което прави към 3 млрд. куб. м.

Тези нови газопроводи, които трябва да се построят до началото и до края на 2020 г. и са 484 км от Провадия до сръбската граница и 11 км от турската граница до компресорната станция “Странджа”, са част от хъба “Балкан”. Заради “Газпром” те са наречени разширение на газопреносната мрежа на България, но свободният им капацитет ще се търгува на българската газова борса. Така по новите тръби, които допълват мрежата на България, един път има пренос на газ по дългосрочен договор за 20 г. и втори път - със свободния капацитет ще се търгува.

Идеята се роди от газовия екип на Борисов и бе наложена от него след спиране на проекта “Южен поток” през 2014 г. Помни се как Борисов чертае схема пред шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Тази рисунка Юнкер си я сложи в рамка и си я пази. Хъбът бе признат от ЕК като приоритетен и като възможност за либерализация на газовия пазар.

Но какво е хъбът, или газоразпределителният център, както му казват руснаците? Той се състои от две части. Първата е инфраструктура, част от която трябва да се построи, за да може да има пренос от различни източници. Освен руския газ, за който вече има договор, ще се търгува азерски газ, както и синьо гориво от терминала в Александруполис. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова представя възможностите за търговия с газ на хъба и в Израел, и в арабските страни.

Оставеният свободен капацитет в тръбата на изхода при сръбската граница ще може да поеме към 3 млрд. куб. м на година. Той е съизмерим с този на газопровода с Гърция. Така че е предвидена възможност за транспортиране на газ от Южния газов коридор, както и от терминала за втечнен газ при Александруполис, включително и на американски.

Втората част на хъба е платформата за търговия. Неин оператор ще бъде регистрираната вече фирма “Газов хъб Балкан”. “Газпром” е заявил, че ще разгледа възможността за търговия през тази платформа. Само че откъде ще вземе газ, за да го търгува на борсата, след като е задължен да го транспортира по новите тръби към Сърбия?

Откъдето може, казват експерти. Да не забравяме, че

след 2020 г.

транспортирането на

газ от Украйна през

Румъния до България

ще спре

Така че ще има свободни тръби, по които да се транспортира газ до хъба.

Колкото и скептицизъм да раждаше идеята на премиера Борисов и на газовия му екип за хъба “Балкан”, нещата вече започват да се случват.

“Булгартрансгаз” се кани да обяви търг за капацитет за 1,5 млрд. куб. м газ на година от България към Румъния и Украйна. Търг ще се обявява и за капацитет на тръбата от Русе към Гюргево, както и за Кулата-Сидерокастро на входа и изхода между България и Гърция.

На българо-турската граница ще има свободен капацитет за търгуване на 1,5 млрд. куб. м газ на година. Затова се бърза с изграждането на новите тръбопроводи - от Турция към Сърбия и от Гърция до България.

И всяка крачка към хъба “Балкан” или към изграждането на нови газопроводи и ревервирането на капацитет в тях

бе пунктуално по

правилата на третия

енергиен пакет на ЕК

Обявява се пазарен тест, може да участва всеки, ако не иска - негов проблем.

За продължението на “Турски поток” през България този тест мина. Така че странно прозвуча изречението на руския премиер Дмитрий Медведев, изречено от София, че иска гаранции на ЕК за този проект.